Виктор Суворов - Аквариум

Струва ми се, че са ми задали един милион въпроси. Но по-късно пресметнах, че са били някъде около пет хиляди: по 50 въпроса на час, по 17 часа, 6 дни. На някои въпроси се налага да отговарям по пет, а дори и по десет минути. За други са ми нужни секунди. Понякога въпросите се повтарят. Понякога един и същи въпрос се повтаря бързо по няколко пъти. Не трябва да се нервничи. Отговаряй по-бързо. И през ум да не ти минава да излъжеш или да хитруваш. И така, колко водка можете да изпиете наведнъж? Ето фотографиите на десет жени. Коя най-много ви харесва? Умножете 262 по 16. По-бързо. Наум. Това не е много трудно. Трябва отначало да умножите 262 по десет, след това да прибавите половината на полученото, а после — още 262. Изпитващият ме гледа в упор. По-бързо, капитане. Такава дреболия! Гледам в тавана. Мъчително събирам всичко заедно. Гледам право пред себе си. На някакъв мой предшественик задали точно този въпрос и той с тънък молив е написал всички изчисления върху зелената хартия, с която е застлана масата ми. Виждам готовия отговор и веднага съобразявам, че това е просто провокация. Моят предшественик не би могъл да има тънко моливче. Не би могъл тайно да прави изчисления върху хартия под такъв пронизващ поглед! Стискам челюсти и подхвърлям собствения си отговор: 4192. Дори не гледам към зелената хартия, покриваща масата ми. Знам, че отговорът там е нарочно неправилен. А въпросите се сипят като грахови зърна: как бихте реагирали, капитане, ако ви предложат да търгувате с дини?

Понякога в залата има само един изпитващ. Понякога са трима, а понякога — петнадесет. Ето ви двеста фотографии, разпознайте онези, които сте виждали в тази стая по време на изпитите. Времето се засича. Сега изберете онези, които сте виждали само веднъж в тази стая. В текста зачеркнете всички букви „О“, подчертайте всички букви „А“, заградете с кръгче всички букви „С“. На действията на този субект не обръщайте внимание — както и на радиопредаването. Времето се засича. Субектът ми прави физиономии, опитва се да ми вземе молива, рита стола под мен. А радиото ще се скъса: зачертай; „С“, подчертай „О“,.. Понякога по време на изпита направо в стаята ми носят разкошен обяд, а понякога забравят. Понякога ми разрешават да отида в тоалетната при първо поискване, понякога се налага да моля по три пъти. Всеки ден те ме докарват до предела на умствените и физическите ми възможности. И аз, и те съвсем ясно усещаме границата. Късно след полунощ, без да се събличам, падам върху кревата си и мигновено заспивам. Те чакат тъкмо този момент: една заслепяваща лампа е насочена в очите ми. 262 да се умножи по 16: Е, по-скоро. Наум. Толкова просто е! Вече си отговарял на този въпрос. Хайде де! 4192, им крясвам и светлината угасва.

Много по-късно научих, че онези, които са отговорили правилно на повече от 90 на сто от въпросите, не ги приемат тук. Не са нужни много умни. И все пак главното в изпитите не е да се определи нивото на знание. Съвсем не. Способността да се усвоява голямо количество информация за късо време при силна възбуда и наличието на смущения — ето кое е главното. А освен това се определя имаш или нямаш чувство за хумор, нивото на оптимизма, уравновесеността, способността за интензивна дейност, устойчивостта на настроението и много други неща.

— Е, момче, ти си подходящ за нас — казва ми побелелият изпитващ в края на шестия ден. — Организацията ни е сериозна. Правилата тук са толкова кратки, че ги разбира дори онзи, който не иска да ги разбере. Законът ни е прост: входът е рубла, изходът — две. Това означава, че да влезеш в организацията е трудно, но да излезеш от нея е още по-трудно. Теоретично за всички членове на организацията е предвиден само един изход от нея: през комина. За някои той е почетен, за други — позорен и страшен, но за всички нас е само коминът. Само през него излизаме от организацията. Ето го — този комин…

Мислех си, че в нощните кошмари лицето на полковника ще ме преследва цял живот. Но той никога не ми се присъни. А аз си мислех много за него. И ето какво не разбирах. Обясниха ми, че е обичал парите, обичал да си пийне, обичал жените. За пари се и продал на чужди разузнавания. Да допуснем, че е така. Но той е имал великолепни възможности да избяга на Запад. Но не е избягал. На Запад е щял да си има достатъчно и пари, и вино, и жени. А в Москва той все едно не е могъл да харчи парите си. Пък и не може чак толкова да се развихриш.

Женкарят би избягал при жените и парите, а той не е избягал. Той е балансирал над крематориума. Защо, дявол да го вземе! Въртя се на горещата възглавница и не мога да заспя. Първа нощ без изпити. А може би през нощта да ме следи телекамера? Е, голяма работа! Ставам и показвам кукиш към всички ъгли. Ако и сега ме следите, утре няма да ме закарат в Централния комитет. После решавам, че не е достатъчно да им покажа само кукиш и затова показвам на телекамерата — ако наистина я има — всичко, което мога да покажа. Ще видим на сутринта дали ще ме изгонят, или не. Като им издемонстрирах всичко, което мога, си легнах удовлетворен на кревата и веднага заспах с твърдата увереност, че утре ще ме изгонят в Сибир да командувам танкова рота, а не го ли сторят, то тук може да се живее и може да се заобикаля контролът.