Виктор Суворов - Аквариум

— Интересува ме, другарю генерал.

— А ако бяхме взели решение да те подготвяме твърде дълго за изпълнението на задачата: пет години, например? Как би се отнесъл към това?

— Положително.

— Защо?

— Това значи, че задачата ще бъде наистина сериозна. Това допада.

— Какво знаеш, капитане, за Десето главно управление на Генералния щаб?

— То осъществява доставката на оръжие за всички, които се борят за свободата си, подготвя командири за национално-освободителните движения, изпраща военни съветници в Азия, в Африка, в Куба…

— Как би се отнесъл към предложението да станеш офицер от Десето главно управление?

— Това би било висша чест за мен.

— Десето главно управление изпраща съветници в страни с горещ влажен и горещ сух климат. Какво би избрал?

— Горещ влажен.

— Защо?

— Това са Виетнам, Камбоджа, Лаос. Там воюват. А засега където е горещо и сухо, огънят е прекратен…

— Грешиш, капитане. Воюват винаги и навсякъде. Примирие няма никъде и няма и да има. Войната е постоянна. Откритата война понякога се прекратява, но тайната — никога. Ние разглеждаме въпроса за изпращането ти на война. На тайна война.

— В КГБ ли?

— Не.

— Нима има тайна война без намесата на КГБ?

— Има.

— И тази война Десето главно управление ли я води?

— Не, води я Второ главно управление на Генералния щаб — ГРУ. ГРУ използува различни организации за прикриване на съществуването си, сред тях е и Десето главно управление. Теб, капитане, ще те изпратим на изпити в тайната академия на ГРУ, но всичко ще бъде организирано така, като че ли ти ставаш военен съветник. Десето главно управление е твоето прикритие. Всичките ти документи ще бъдат оформяни само в Десето главно управление. То ще те изиска в Москва, а там тайно ще те вземем при нас, за да се явиш на изпити…

— А ако не издържа изпитите? Той изсумтя гнусливо.

— Тогава ние наистина ще те предадем на Десето главно управление и ти наистина ще станеш военен съветник. Те ще те вземат, харесваш им. Но и на нас ни харесваш. Сигурни сме, че ще издържиш нашите изпити, иначе не бихме разговаряли с теб сега.

— Всичко е ясно, другарю генерал.

— А щом е така, необходимо е да се изпълнят някои формалности. Той извади от касата един шумящ като нова десетрублева банкнота лист хартия с герба и надпис „Строго секретно“.

— Прочети го и се подпиши.

Върху листа бяха отпечатани дванадесет кратки точки. Всяка започва с думата „забранява се“ и завършва със страшното предупреждение: „наказва се с най-тежкото наказание“. А заключението гласеше: „Опитът за разгласяването на дадения документ или на която и да е негова част се наказва с най-тежкото наказание“.

— Готов ли си?

Кимвам вместо отговор. Той приближи писалката към мен. Подписах, листът изчезна в недрата на касата.

— Довиждане до Москва, капитане.

Като предадох документите си на един съвсем млад старши лейтенант, аз се явих пред своя, сега вече бивш командир:

— Другарю генерал, капитан Суворов. Представям Ви се по случай прехвърлянето ми в Десето главно управление на Генералния щаб.

— Седни.

Седнах.

Той дълго ме гледа в лицето. Издържам погледа му. Стегнат и строг е и не ми се усмихва.

— Ти, Викторе, отиваш на сериозна работа. Вземат те в Десятката, но мисля, че това е само прикритие. Струва ми се, че ще те вземат някъде по-нависоко. Може — дори в ГРУ. В Аквариума. Просто нямат право да говорят за това. Но спомни си думите ми — ще пристигнеш в Десето главно, а ще те вземат на друго място. Така сигурно ще е. Ако моят анализ на това, което става, е правилен, очакват те много сериозни изпити. Ако искаш да ги издържиш, винаги бъди такъв, какъвто си. В теб има нещо престъпно, нещо порочно, но не се опитвай да го криеш.

— Няма да го крия.

— И бъди добър. Винаги бъди добър. През целия си живот. Обещаваш ли ми?

— Обещавам.

— Ако ти се наложи да убиеш човек, бъди добър. Усмихвай му се, преди да го убиеш.

— Ще се постарая.

— Но ако теб ще убиват — недей да скимтиш и да плачеш. Това няма да ти го простят. Усмихвай се, когато ще те убиват. Усмихвай се на палача. С това ти ще станеш безсмъртен. Така или иначе всеки от нас все някога ще издъхне. Умри като човек, Витя. Гордо умри. Обещаваш ли?

На следващия ден един зелен автобус докара група офицери на една празна железопътна гара, където се формираше военен ешелон Всички бяха повикани в Москва от Десето главно управление на Генералния щаб. На всички им предстоеше да станат военни съветници във Виетнам, в Алжир, в Йемен, в Сирия, в Египет. В групата бях и аз. От този момент преставах да съществувам за всички мои приятели, колеги, началници и подчинени. Първа точка от документа, които подписах, ми забраняваше каквито и да било контакти с всички хора, които познавах в миналото.