Виктор Суворов - Аквариум

Прах. Жега. Степ. Скачаме с парашути. Скачаме многократно. От големи височини. От малки височини. От свръхмалки. Скачаме на два потока от АН-12 и на четири — от АН-22. А можете ли да си представите скачането с парашут в четири потока? Друг път ще си го представите. Само онзи, който е скачал, знае какво е. Скачаме денем и нощем. Жълти води — е Европа. Жълти води — е до самия Кировград. Но лете тук винаги е задушно и е засушливо. Лятото е горещо и безоблачно. Времето винаги става за полети. И затова тук се събират ротите, батальоните, полковете и бригадите на Спецназ от всички краища на страната, и ги пускат с парашути от юни до септември. Боже, прати поройни дъждове. Да прогизне проклетият аеродрум. Здрав е като гранит, но това е просто глина и затова не е нужно да се бетонира. Слънцето го е бетонирало много по-добре от който и да е технолог. Хайде, прати дъжд! Да прогизне. Ние всичките, Боже, те молим. Много сме. Хиляди. Десетки хиляди. Хайде, прати ни дъжд.

Бурята се приближава като световната революция: лениво и неуверено. Степта е пресъхнала. Вятърът гони прашни стълбове. Хоризонтът е почернял и небето в далечината проблясва. Далеч-далеч прогърмява тихо. Но дъжд няма. Няма. Ех, как бих си подложил лицето под едрите капки на топлата лятна буря. Но буря няма да има. И утре ще е изнурителна жега, ще духа горещ вятър със ситни песъчинки. Пак същата ще си е безкрайната опърлена степ. И с пресъхнали гърла ще крещим „Ура!“ Както правим сега. От край до край на пистата е строен цветът на Спецназ. Полюшва се едва-едва морето от прашни избелели сини барети.

— МИРНО! ЗА СРЕЩА ОТДЯСНО! ЗА… ПОЧЕСТ!!!

Гръмна тържественият марш. И ето, вече не ми трябва нито вода, нито дъжд. Маршът ме понесе на крилата си. В далечината се появи кола с един огромен маршал в нея. И като го видя, първият батальон ревна „Ура!“ и войнишкият поздрав продължи по редовете: „А-а-а!“ Сигурно с подобен вопъл батальоните са тръгвали в атака.

Ура-а-а-а!

— Другарю маршал на Съветския съюз, представям ви обединения корпус със специално предназначение за извършването на строеви преглед и марш-парад. Началник на 5-то управление, генерал-полковник Петрушевски.

Маршалът хвърли поглед към безкрайните редове на диверсантите, усмихна се.

Генерал Петрушевски представя воините си.

— 27-ма бригада за Спецназ от Белоруския военен окръг!

— Здравейте, разузнавачи! — ревна маршалското гърло.

— ЗДРАВ… ЖЕЛ… ЕМ, ДРУ… МАР… СЪВ… СЪЮЗ!!! — ревна в отговор 27-ма бригада.

— Благодаря ви за службата!

— СЛУЖ… СЪВ… СЪЮЗ!!! — ревна 27-ма.

— 3-та московска бригада на Спецназ от Черноморския флот!

— Здравейте, разузнавачи!

— ЗДРАВ… ЖЕЛ…

— 72-ри отделен учебен батальон на Спецназ!

— ЗДРАВ… ЖЕЛ…

— 13-та бригада на Спецназ от Московския военен окръг!

— 224-ти отделен батальон на Спецназ от 6-та гвардейска танкова армия!

Маршалът изкрещява поздрава и ехото радостно гони думите му към хоризонта: БЛАГОДАРЯ ЗА СЛУЖБАТА! СЛУЖБАТА! СЛУЖБАТА!!!

Сурова и строга е церемонията на военните паради. И радостна. Не напразно са измислени прегледите. Ох, не напразно.

Колата на генерал Петрушевски се движи вдясно и малко зад маршалската. Какво блести в генералските очи? Гордост! Разбира се, гордост. Полюбувай се, маршале, на моите юнаци. Нима са по-лоши от главорезите на Маргелов? О, не са по-лоши! Не, не са!

— 32-бригада на Спецназ от Закавказкия военен окръг!

— Здравейте, чудо-юнаци!

— ЗДРАВ… ЖЕЛ…!!!

Аеродрумът няма край. Спецназ стои като безкрайна стена.

— Благодаря за службата!

След всички големи учения по традиция войските се построяват за обща проверка. Тази традиция е на повече от сто години. Така след сражение пълководецът е събирал останалите, броял е загубите, поздравявал е победителите. Грандиозните учения са завършени. И само тук, в безкрайното поле, когато всички участници са събрана заедно, човек може да си представи невероятната мощ на 5-то управление на ГРУ. А още не всички са тук!

— 703-та отделна рота на Спецназ от 17-та армия!

А маршалът се вози покрай редовете и без съмнение го гложди мисълта срещу кого да „отвърже“ цялата тази войска. Срещу Европа? Срещу Азия? А може би срещу другарите от Политбюро?

Ех и ти, маршале! Както чакаш? Всички тук сме си свои. Всички сме зли. Хайде, отвържи ни. Цялата Русия ще залеем с кръв. Само дай команда. Няма, естествено, да убиваме наред, не. Ако някой има голяма вила и дълга кола, него няма да пипаме. Не е грях да имаш вила и дълга кола. И онези, които говорят за социалната справедливост, няма да пипаме. Грях е, но не чак толкова голям. Лъжат се хората, какво да ги правиш, побърканите? Ние, маршале, ще убиваме само онези, които обединяват двете неща: които за социалната справедливост дрънкат и на дълга кола се возят. Тях като бесните кучета — на лампите, на телеграфните стълбове! От тях, маршале, се сипят всички беди на земята ни, от тях. Хайде, отвържи веригите, маршале! Ех, маршале! Та нали ако не ти, то твоят наследник ще пусне Спецназ от веригите. Ще го пусне. Бъди сигурен. Много кръв ще има. Колкото повече се каните, толкова повече кръв ще има след това. Но ще има! Ще има! Ура-а-а! Ура!