Виктор Суворов - Аквариум

— Служа на Съветския съюз!

— Поздравявам ви, капитане.

— Благодаря, другарю майор. Приемете поканата ми за изнасяне на тялото.

— Благодаря, Витя, за поканата. Но не мога да я приема. Ако приемах всяко предложение, отдавна да съм се пропил. Не ми се сърди. Ето, само днес в списъка са 116 души, 18 от тях — предсрочно. Не ми се сърди, Витя.

Майорът ми протегна удостоверението и ръката си.

— Още веднъж благодаря, другарю майор. Летя, сякаш с крила, по стълбите и коридорите.

— Какво те е ощастливило така?

— Защо те викаха при язовеца, в бърлогата? Не отговарям на никого. Не трябва да отговарям сега. Лоша поличба е. Първи трябва да научи командирът ми и никой друг.

— Витя, какво си разцъфнал такъв? Да не би звание да са ти присвоили?

— Не, не. Още година и половина имам до капитанството. Ех, по-бързо да стигна до отдела. Дявол ги взел тези бронирани врати, тези допуски й пропуски.

— Другарю полковник, разрешете да вляза.

— Влез — Кравцов не се откъсва от картата.

— Другарю полковник, старши лейтенант Суворов. Представям се по случай предсрочното ми произвеждане в офицерско звание капитан.

Кравцов ме огледа. Кой знае защо, погледна към краката си.

— Поздравявам те, капитане.

— Служа на Съветския съюз.

— В Съветската армия капитанът има най-много звезди от всички — цели четири. В това отношение ти, Витя, си на максимума. Затова не ти пожелавам много звезди, пожелавам ти малко, но големи.

— Благодаря, другарю полковник. Разрешете да ви поканя на изнасяне на тялото.

— Кога?

— Днес, кога друг ден?

— Какво ще кажеш, ако го отложим за утре? През нощта трябва да пътуваме за подготовка на ученията. Ще се изпонапият момчетата вечерта, не можеш ги събра после. А като отидем на полето, там и ще го отпразнуваме утре.

— Отлично.

— За днес си свободен. Помни, че тръгваме в три часа през нощта

— Помня.

— Тогава си свободен.

— Слушам.

Ученията от години се правят на едни и съши полета и полигони. Щабните офицери добре познават местността, където ще се разгърнат учебните боеве. И въпреки това преди началото на големите учения; офицерите, на които им предстои да действат като посредници проверяващи, трябва още веднъж да отидат и на място да се убедят, че всичко е готово: местността е оградена, макетите, маркиращи противника, са сложени, опасните зони са обозначени със специални знаци. Всеки проверяващ трябва да се вживее на участъка си в предстоящото сражение и да подготви за тези, които ще проверява и обучава, уводни въпроси и ситуации, съответстващи именно на тази местност, а не на някоя друга.

Поради това, че проверяващите познават добре района на предстоящите учения (мнозина тук са получили лейтенатския си старт, тук и тях самите едно време някой ги е проверявал), отиването на местността преди ученията се превръща в нещо като малък излет, малка колективна разходка, известно отпускане от нервното щабно суетене.

— Всичко ясно ли е? На всички?

— Ясно — дружно изреваха щабните.

— Тогава е време за обяд. Моля на масата. Днес ни гощава Витя Суворов.

— Никаква маса, реално погледнато, няма. Просто десетина сиви войнишки одеала са разстлани на чистата полянка в еловата горичка край едно звънливо поточе. Всичко, което е с нас — всичкото е на масата: рибни и месни консерви, тънки резенчета розова сланина, лук, краставички, репички, Войниците-шофьори са изпекли картофи в огъня и са сварили рибена чорба.

Посочвам с ръка почетното място на полковник Кравцов. Такава е традицията. Той се отказва и ми посочи на мен. Това също е традиция. Аз трябва да се откажа. Два пъти. А на третия път трябва да приема поканата и да посоча на Кравцов мястото отдясно на мен. Всички останали сами се настаняват по старшинство: заместниците на Кравцов, началниците на отдели, заместниците им, след това ръководителите на групи и всички останали.

Бутилките на масата трябва да постави най-младият от присъстващите. Това е Толя Бутурлин — лейтенант от „инквизицията“, групата на преводачите, с други думи. Добро момче. Гледа си работата сериозно. Традицията му забранява сега де се усмихва. Всички останали също са сериозни. Не е прието сега нито да се усмихват, нито да разговарят. И въпроси не се задават защо начело на масата седи старши лейтенант. На всички е ясно защо се редят студените бутилки, но е неприлично да се говори за тях, както и за причината за появяването им. Седи си чинно и си мълчи…