Виктор Суворов - Аквариум

Войничето е с тъничка шийка, фамилията му не е руска — Кила. Но не е взето току-така в специалната рота. Значи, че е специалист в някаква особена област убийства. Веднъж го видях да отблъсква атаките на четирима души, облечени със защитни доспехи и въоръжени с дълги пръти. Отблъскваше атаката на прътовете с обикновена сапьорна лопатка. Нямаше злоба в него, имаше ловкост. Такъв бой винаги привлича вниманието. Закъдето и да бърза диверсантът, види ли, че на централната площадка има бой, непременно ще се спре да погледа. Ах, колко хубав бой беше това! И ето, същият войник е пред мен. Ще ме обучава на нещо. Ето, измъква от кофата една малка зелена жабка и ми обяснява, че най-добре човек може да свикне с нея, ако си поиграе. С жабата могат да се правят необикновени неща. Може, например, да се пъхне една сламка в нея и да се надуе. Тогава тя ще плува по повърхността, но няма да може да се гмурка и това е много смешно. Може да се съблече. Стриптийз да се направи Изважда едно малко ножче и показва как става. Прави малки разрези в краищата на устата и с едно движение й смъква кожата. Оказва се, че кожата й се смъква много лесно, като ръкавица от ръка. Кила пуска „разсъблечената“ жаба на земята. Виждат се всичките й мускули, кости и кръвоносни съдове. Жабата скача по пода. Квака. Впечатлението е такова, сякаш съвсем не я боли. Войничето бърка с ръка в кофата, взема още една жаба, сваля й кожата, като кората на банан и я пуска на пода. Сега скачайте двете — за да не ви е скучно,

— Другарю старши лейтенант, полковник Марчук ми заповяда да ви покажа цялото си стопанство и малко да посвикнете с тези животинки.

— Ти и със змиите ли така свободно се държиш?

— Точно с тях се и държа. А жабите в стопанството ми са, само за да храня змийчетата.

— И тези ли ще дадеш на змиите?

— Разсъблечените ли? Аха. Защо да се прахосва стоката? Отваря капака и пуска двете жаби в голям стъклен кафез, където в ъгъла е застинала една отвратителна сива гадина.

— Ти с какви змии работиш?

— С пепелянки, с ефи. Поискахме кобра от разузнаването на Туркестански окръг, но още не е пристигнала. Нищо работа, но превозът й е скъп. По пътя трябва да се топли, да се храни, да се пои. Нежно същество е, нарушиш ли му режима, непременно ще пукне.

— Теб кой те научи на този занаят?

— Самоук съм. Любител. От дете съм с тях.

— Обичаш ли ги?

— Обичам ги — каза го съвсем обикновено и без никакво театралничене. И аз разбрах: войничето не лъже. Любител мръсен! И то на змии!

В този момент двете голи жаби заквакаха пронизително. Ленивата дебела гадина най-после ги удостои с вниманието си.

— Седнете, другарю старши лейтенант — погледнах към стола. Убедих се, че отгоре му не се е свила някоя студена, хлъзгава гадина. Седнах. Потръпнах.

Кила се усмихва:

— След десет урока вие сам ще искате да дойдете тук.

Но не се сбъдна пророчеството му. Змиите са ми все така отвратителни. Но в интерес на истината, вече мога да държа змия в ръката си. Знам как да я хвана с гола ръка. Знам как да я изкормя и да я опека на дълга пръчка или на парче тел. И ако животът постави пред мен алтернативата: да изям човек или змия, първо ще изям змията.

Хеликоптерът ни остави на един блатист остров. Скоро Кравцов ще замине с него обратно и аз ще остана сам на контролната точка

— Ако групата започне връзка, без да е организирала наблюдение и отбрана, добавяй й по един наказателен час…

— Разбрано.

— За всяко нарушение при подготовката на шифрованото съобщение, изключвай цялата група от състезанието.

— Разбрано.

— Следи да пият вода правилно. Водата не трябва да се гълта. Трябва да се поеме по малко и да се държи в устата няколко секунди, докато се овлажнят езикът и глътката. Онзи, който гълта водата, никога няма да се напие, той се изпотява, не му стига никога водата, излиза бързо от строя. Видиш ли, че пият неправилно, смело им пиши по пет наказателни, че и по десет.

— Всичко е ясно, другарю полковник. Не съм за първи път на контролата. Да бяхте дремнали малко. Хеликоптерът ще се върне след час. Тъкмо ще имате време. От колко време вече бодърствате…

— Това, Викторе, е нищо. Аз не смятам служебните грижи изобщо за грижи. По-лошо е, когато партийното ръководство досажда. Върви ни: отношенията между партийното ръководство и командващия окръга в Лвов са добри. А виж, в Ростов командващият Северокавказкия военен окръг, генерал лейтенантът от танковите войски Литовцев, зле. Местните партийни босове заедно с КГБ са се опълчили срещу него. Тровят му живота. Пишат жалби до Централния комитет. Вече са написали повече жалби и доноси, отколкото Дюма — романи…