Лвов е най-обърканият град на света. Построили са го преди много векове така, че враговете никога да не могат да намерят центъра му. Природата е направила всичко, за да помогне на строителите: хълмове, долчинки, стръмнини. Уличките на Лвов се вият по спирала и изхвърлят неканения посетител ту към отвесна падина, ту в задънена улица. Аз, изглежда, също съм враг на този град. Изобщо не мога да открия центъра му. Сред кестените проблясват куполите на голяма църква. Ето я — почти до мен. Трябва само да се заобиколят две къщи. Но пресечката ме води нагоре, гмурва се под един мост, два пъти рязко мени посоката си и вече не виждам църквата, пък и едва мога да си представя в каква посока е. Да се върнем назад и да повторим всичко отначало. Но и това не се получава. Пресечката ме води към гъста паяжина от криви, гърбави, но учудващо чисти улички и накрая ме изхвърля на шумна улица с необикновено малки, досущ като играчки, трамвайчета. Не, сам не мога да се оправя и няма да ми помогне и цялата ми диверсионна подготовка. Такси! Ей, такси! В щаба на окръга! В Пентагона ли? Да, да, точно там, в Пентагона! Огромните сгради на щаба на Прикарпатския военен окръг са построени неотдавна. Градът знае тези стъклени грамади като Пентагона.
Лвовският Пентагон е грандиозна организация, подтискаща новака с изобилието на охрана, полковнишки пагони и генералски лампази. Но в действителност всичко не е толкова сложно, колкото ми се видя през първия ден. Щабът на военния окръг е щаб, под чието командване се намира територия с големината на Западна Германия и с население седемнадесет милиона души. Щабът на окръга отговаря за опазването на съветската власт на тези територии, за мобилизацията на населението, промишлеността и транспорта в случай на война. Освен това той има на подчинение четири армии: въздушна, танкова и две общовойскови. В навечерието на война щабът на окръга ще се превърне в щаб на фронта и ще управлява армиите.
Организацията на щаба на окръга е точно такава, каквато е и организацията на щаба на армията, с, тази разлика, че тук всичко е с една степен по-голямо. Щабът се състои не от отдели, а от управления, а те, от своя страна, се делят на отдели, отделите — на групи. Познаваш ли организацията на щаба на армията, съвсем лесно ще се ориентираш.
Всичко е ясно. Всичко е разбираемо и логично. Ние, младите пришълци, се стараем за пореден път да се убедим във всичко и пъхаме носовете си навсякъде: а това какво е? а това за какво е?
Генерал-майор Берестов, бившият началник на разузнаването на Прикарпатския военен окръг, е сменен, а с него си отиде и цялата му компания: старците — на пенсия, а младежта — в Сибир, на Нова Земя, в Туркестан. За началник на разузнаването е назначен полковник Кравцов и ние — хората на Кравцов — безцеремонно се разхождаме по широките коридори на лвовския Пентагон. Построен е наскоро и то специално за щаб на окръга. Тук всичко е изчислено, всичко е предвидено. Нашето Второ управление заема цял етаж във вътрешното крило на колосалното здание. Само едно е лошо: всичките ни прозорци гледат към празния, огромен бетониран двор. Сигурно така е по-добре за сигурността. Липсата на красив изглед през прозореца е май единственото неудобство, а всичко останало ни допада. Харесват ни и разумната планировка, и огромните прозорци, и широките кабинети. Но най-много ни харесва напускането на нашите предшественици, които съвсем доскоро контролираха цялото разузнаване в окръга, включително и нашата 13-та армия. А сега съдбата разпръсна тези момчета по далечните краища на империята. Властта е нещо деликатно, крехко. Тя трябва здраво да се държи. И внимателно.
На новото място цялата ни компания, включително и аз, свикваме бързо. Работата ни е все същата, само че тук размахът е по-широк. Тук е по-интересно. В щаба вече ме познават и ми се усмихват. В добри отношения съм с момчетата от „инквизицията“ — групата на преводачите, вече ми разказват анекдоти шифровачите от свързочния възел и операторите от центъра по радиопеленгация. Но и извън границите на Второ управление вече ме познават. Преди всичко в бойното планиране — в Първо управление. Бойното планиране е за никъде без нашите прогнози. Но на тях им е забранено влизането в нашето управление и затова те ни викат при себе си:
— Витя, какво смята да прави през идващата седмица неприятелят в Битбург?
Битбург е американска авиобаза в Западна Германия. И за да отговоря на този въпрос, трябва да се поразровя из книжата си. След Десет минути вече съм в Първо управление:
Читать дальше
Конец ознакомительного отрывка
Купить книгу