Виктор Суворов - Аквариум

… Гледа ме изчаквателно, после налива по половин чаша студена водка и мълчаливо ми кима към едната чаша:

— С началника също може понякога да се пийне. Не се страхувай, не ти се натискаш да ми ставаш приятел, аз те повиках, пий.

Взех чашата, вдигнах я до нивото на очите си, усмихнах се на шефа и бавно я изпих. Водката е животворна течност. Той отново наля по половин чаша.

— Слушай, Суворов, на мен дължиш издигането си.

— Винаги ще го помня.

— Наблюдавам те отдавна й се опитвам да те разбера. Според мен ти си роден престъпник, макар и да не се досещаш за това, и да нямаш криминална закалка. Не ми възразявай, познавам хората по-добре от теб. Виждам те като на рентген. Пий.

— За ваше здраве.

— Замези си с краставичка.

— Благодаря.

Лицето му е мрачно. Изглежда, че е успял да се накваси преди идването ми. А като пийне, винаги става мрачен. Същото винаги става и с мен. Той, изглежда, отдавна го е забелязал и по някои други, почти незабележими признаци, рисува портрета ми като гледа себе си.

— Ако ти, негоднико такъв, беше попаднал при криминалните, щеше да се сработиш с тях. Щяха да те смятат за свой човек, а след няколко години щеше да имаш определен авторитет в бандата. Вземи си салам, не се притеснявай. Доставя ми се по специалното разпределение. Ти сигурно не си се и досещал за съществуването на подобни колбаси, преди да те взема при себе си. Пий…

Вече нямаше съмнение, че е изгълтал над половинка водка. И тя започваше полека-лека да действа. Вилицата в ръката му вече не беше много стабилна, но умът му е напълно изолиран от влиянието на алкохола. Говори ясно и точно, мисли също ясно и точно.

— Само едно не разбирам в теб, Суворов: ти не усещаш наслада от мъченията или го скриваш? При нас има широки възможности да се наслаждаваш на силата си. Ванка педераста можеш да мъчиш толкова, колкото ти душа иска. А ти се пазиш от тези удоволствия. Защо?

— Не изпитвам удоволствие от мъченията. Той поклати глава:

— Жалко.

— Това лошо ли е за нашата професия?

— Погледнато така, не е. В света има астрономичен брой проститутки, но само малка част от тях се наслаждават от положението си. За повечето това е много тежка физическа работа и нищо повече. Но независимо дали една проститутка си харесва работата или не, нивото й много зависи от отношението й към труда, от чувството й за отговорност, от трудолюбието й. Не е задължително да я обичаш, но навсякъде трябва да проявяваш трудолюбието си. Какво се хилиш?

— Изразът е интересен: „трудолюбива проститутка“.

— Няма какво да се смееш, ние не сме по-добри от проститутките, вършим една не много чиста работа за нечие си удоволствие и за тежкия си труд получаваме много. Ти не обичаш много професията си, но си трудолюбив и това ми е достатъчно. Наливай си сам. Налях: си.

— На вас?

— Съвсем малко ми налей. Два пръста. Стоп. А аз те повиках ето защо. Да преживееш на нашата миризлива планета можеш, само ако прегризеш гърлото на другите. Такава възможност предоставя властта. А да се задържиш на власт можеш, само ако се катериш нагоре. Много е хлъзгава. Освен това е необходима и помощ и затова всеки, катерещ се по стръмнините й нагоре, формира своя група, която върви с него до самия връх или пък лети с него в бездната. Аз те тегля нагоре, но ми е нужна и твоята помощ, каквато и да ми потрябва, дори от криминален характер да е. Когато ти подире ми се издигнеш малко по-нагоре, и ти ще си оформиш своя група и ще я теглиш след себе си, а аз ще тегля теб, мен пък — друг. А всички заедно ще подбутваме нагоре нашия главен лидер.

Изведнъж ме сграбчи за яката:

— Предадеш ли ме, ще съжалиш!

— Няма да ви предам!

— Знам — очите му са мрачни. — Можеш да предаваш, когото си искаш, дори и Съветската родина, но не и мен. Да не си посмял да го помислиш. Но ти не го и мислиш. Знам го, по сатанинските ти очи го виждам. Допивай и да тръгваме. Вече е късно. Утре ще дойдеш на работа в 7,00 и за 9,00 ще подготвиш всичките си документи за предаване. Аз съм назначен за началник на разузнавателното управление на Прикарпатския военен окръг. Там, в управлението, изтеглям й отбора си. Вземам, разбира се, не всички и не наведнъж. Някои ще изтегля по-късно. Но ти идваш с мен веднага. Цени го.

Не знам какво ми става. Нещо не е наред. Събуждам се нощем и дълго гледам към тавана. Ако ме бяха изпратили някъде да умра за нечии интереси, щях да стана герой. Не ми е жал да дам живота си, а и съвсем не ми е притрябвал. Вземайте го, комуто трябва! Вземайте го де! Пропадам в кратък, тревожен сън. И дяволи ме носят нанякъде. Отлитам нависоко-нависоко. По-далеч от Кравцов. От Спецназ. От жестоката борба. Готов съм да се боря. Готов съм да прегризвам гърла. Но защо е всичко това? Битката за власт съвсем не е битка за Родината. А битката за Родината, ще даде ли тя утеха на душата ми? Вече защитавах твоите, Родино, интереси в Чехословакия. Неприятна задача, да си кажем правата. Отлитам все по-нагоре и по-нагоре. От недосегаемата звъняща височина гледам към нещастната си Родина-майка. Ти си тежко болна. Не знам от какво. Може би от бяс? Може шизофрения да е? Не зная как да ти помогна. Трябва да убия някого, но не знам кого. Къде летя аз? Може би към Бога? Няма Бог! А може би все пак към Бога? Господи, помогни ми!