Виктор Суворов - Аквариум

— Добре, Суворов, но помни, че такъв разговор никога не е бил воден. Ти просто си препил коняк и всичко това сам си си го измислил. Запомни, че е най-добре да стоиш настрана от всички тези борби, но тогава така и ще си останеш долу, в прахта. Битката за власт е жестока битка. Онзи, който я е загубил, е престъпникът. Така че по-добре е ти да ги прецакаш, отколкото да бъдеш наивен глупак. Ако живееш с вълците… А иначе ще те изядат. Но ако вече си тръгнал по този път, по-добре е да не те хванат, а хванат ли те — да не си признаваш, пък ако ще си признаваш — то да е за нещо обикновено, а не организирано. Всеки, който се бори за власт, има своя група, своя организация и никой не прощава подобно нещо на съперниците. Участието в организация е най-страшното, което може да признаеш. Това е отвратителен край за теб лично. При най-страшните изтезания е по-добре да си признаеш, че си действал сам. В противен случай изтезанията ще станат още по-страшни. А сега слушай внимателно.

Гласът му се промени рязко, както и лицето му.

— След една седмица ще заминеш като контрольор с една група за Спецназ. Ще ви спуснат с парашути над Сгороженецкия полигон. На втория ден групата ще се разпадне на две части. От този момент ти ще изчезнеш. Пътят ти е към Кишинев. Ще пътуваш само с товарни влакове. Само нощем. В Кишинев има педагогически институт. Нивото на национализъм в института е над средното. Този лозунг ще напишеш на стената.

Протяга ми листче от тънка цигарена хартия,

— Ти не знаеш молдавски, затова запомни целия текст наизуст. Сега. Опитай се да го напишеш. Още веднъж. Помни, всичко това правиш сам. Ако някъде те спрат: ти си изостанал от групата, загубил си посоката. Мъчиш се сам да се върнеш в щаба на армията без чужда помощ. Затова ще пътуваш нощно време в товарните вагони. Гледай да не заспиш. Отспивай си през деня, в гората.

— Колко големи да са буквите?

— 15–20 сантиметра ще са достатъчни, за да бъде свален председателят на молдавската ДС.

— Само с един лозунг ли?

— Случаят тук е особен. С национализма в института се борят отдавна и без успех. Вземали са най-строги мерки. Изпратиха донесение в Москва, че сега всичко е наред. Твоята работа е да докажеш, че не е така. Подозрението може да падне, разбира се, върху Одеския окръг, но одеското военно ръководство лесно ще докаже пълната си невинност. Ударът, който нанасяме, не е пряк, а е отстрани, от съседния окръг. Повтарям, действаш сам. Видял си лозунга върху парче лист хартия, който се е търкалял по улицата, научил си го наизуст и си го написал на стената, без да знаеш значението му. По-добре е да бъдеш глупак, отколкото конспиратор. Не забрави ли лозунга?

— Не.

Пускаха ни от три хиляди метра височина. На втория ден групата се раздели на две. Командирите на двете подгрупи знаеха, че от този момент действат самостоятелно, без висшестоящ контрол…

След пет дни се появих в щаба на армията. Пътят ми е към началника на разузнаването. Докладвам, че по време на ученията след разделянето на групите, е трябвало да срещна трета група, но не съм я срещнал, загубил съм ориентировка и дълго време съм търсил, правилния път, без да се възползвам от картата и от услугите на странични хора. Докладвам с лека усмивка, че задачата е изпълнена. Чисто е изпълнена.

С леко кимване той ми дава да разбера, че е схванал. Но не ми се усмихва.

Минаха три седмици. Следя внимателно всички публикации. Ясно е, че нито в местните, нито в централните вестници някой ще публикува нещо. Но в местните вестници може да се появи някоя статийка със заглавие „Да укрепваме пролетарския интернационализъм!“ И подобна статийка липсва…

Той сложи ръката си на рамото ми — винаги се приближава безшумно.

— Не си губи времето. Нищо няма да се случи.

— Защо?

— Защото онова, което написа на стената, няма да навреди на никого: Текстът беше съвсем неутрален.

— Защо тогава го написах на стената?

— За да съм сигурен в теб.

— През цялото време ли съм бил под наблюдение?

— Почти през цялото. Знаех маршрута ти приблизително, да не говорим за крайния му пункт. Хвърлят се десетина диверсанти за контролиране и почти всяка твоя крачка е зафиксирана. Разбира се, и контрольорите не знаят онова, което правят… Когато човек е под напрежение, могат да му хрумнат най-тъпи идеи. Трябва да бъде контролиран. Та аз те контролирах.

— Защо ми разказахте, че съм бил под ваш контрол?

— За да не ти хрумват глупави идеи и в бъдеще. Ще ти възлагам понякога подобни дреболии, но ти никога няма да си сигурен, дали отиваш на смъртен риск, или просто те проверявам — усмихна ми се широко и приятелски. — И знай, че имам толкова материал срещу теб, че във всеки момент мога да те превърна в кукла.