Виктор Суворов - Аквариум

Ножа Женя държи в лявата си ръка, а куртката — в дясната. Но не е омотал ръката си с куртката. Просто я държи увиснала на протегнатата напред ръка. На песа това не му харесва. Не е както обикновено. И ножът в лявата ръка не му се харесва. Защо в лявата? Не бърза песът. Мести поглед от ножа към гърлото и от гърлото към ножа. Но гледа и към куртката. Защо човекът не я е навил около ръката си? Знае сивият с кучешкото си знаене, че само едната ръка на човека е решаваща, втората е допълваща, само отвличаща. И той, песът, не трябва да сгреши. Трябва да се хвърли върху онази ръка, която е по-страшната, която е решаващата. А може би все пак към гърлото? Хвърля един поглед песът, избира. Когато вземе кучешкото си решение, погледът му ще застине и той ще се хвърли. И човекът на арената, и ние, зрителите, очакваме точно този момент. Пред скока на кучето погледът му застива и човек има на разположение един кратък миг за насрещен удар. Но Марс е опитен. И се хвърля внезапно, без ръмжене и хриптене. Хвърля се, както не се хвърлят другите кучета. Хвърля се, без да спира поглед, без да се извива преди скока. Дългото му тяло изведнъж увисва във въздуха, зейналата муцуна, страшните му очи изведнъж политат към Женка и никой не извиква, не изпищява. Никой не улавя момента на скока. Очаквахме го секунда по-късно. И затова песът летеше в тишината към гърлото на Женка. Само женковата куртка шибна сивия през очите. Само черният му ботуш блясна с подковата си. Само песът зави, отлитайки в ъгъла. Ние ревнахме от възторг. У-у-у-у… Почнахме да квичим като диви глигани. Скимтяхме от радост.

— Коли, Женка! Заколи го, сивия! С ножчето, с ножчето! Стъпчи го, докато не е станал!

Но Женка не преби скимтящото куче. Не почна да коли задъхващото се животно. Прескочи бариерата и се оказа в прегръдките на ликуващото диверсантско братство.

Ех, Женка! Как само го фрасна с ботуша! Как го хвана! В началото на скока. Точно по време на излитането, Женка, Женка!

А на арената, край издъхващото куче плаче едно войниче с ярко-зелени пагони и кой знае защо пъхаше парченце от изцапана бучка захар в окървавената уста на звяра.

— Другарю старши лейтенант, вика ви началникът на строевия отдел.

— Идвам.

От всички отдели на щаба строевият е най-малкият. В щабовете на военните окръзи отделите обикновено се командват от полковници, управленията — от генерал-майори и само началникът на строевия отдел е майор. Но когато един офицер го викат в строевия отдел, той не може да не се стегне. Дявол да го вземе, какво ли ме очаква? Строевият отдел е малка зала, в която седят един стар побелял майор — канцеларски плъх, и трима ефрейтори — писари. На всеки му настръхва кожата, когато го викат в строевия отдел. Не е важно дали си старши лейтенант или генерал-майор. Строевият отдел е учреждението, в което волята на командващия окръга се превръща в писмена заповед. А написаното с перо… Строевият отдел е каналът, по който върховният главнокомандващ, министърът на отбраната и началникът на Генералния щаб изпращат заповедите до подчинените си. Строевият отдел довежда заповедите до знанието на онези, до които са адресирани.

— Другарю майор! Старши лейтенант Суворов дойде по ваша заповед!

— Удостоверението на масата.

Поех дълбоко въздух, поставих малката зелена книжка със златна звезда пред майора. Майорът спокойно взе „Личното удостоверение на офицера“, внимателно го разгледа, кой знае защо дълго се взира в страницата, където е регистрирано личното ми оръжие и страницата, където е посочена кръвната ми група. Нито един мускул не трепва върху спаруженото му лице. Върши си работата точно като машина и безстрастно като палач. Майорът предаде удостоверението на ефрейтора. На масата при ефрейтора вече всичко е готово. Топна дългото златно перо в черния туш и написа внимателно нещо в удостоверението. Стоя изпънат, но не протягам шия да надникна през рамо към ефрейтора. Търпение. След минута майорът ще обяви нечие решение. Ефрейторът попи черния туш и върна удостоверението на майора. Майорът ме погледна изпитателно, извади от едно малко тайно джобче странен ключ на верижка, отвори огромната врата на касата, взе един голям печат, дълго се прицелва и изведнъж точно и рязко удари с него по току-що изписаната страница на удостоверението.

— Слушай заповедта! Изпънах се.

— Заповед номер 0257 до личния състав на Прикарпатския военен окръг. Секретно. Точка 17. На старши лейтенант В. АСуворов, офицер от Второ управление на щаба на окръга, да се присвои предсрочно воинско звание капитан, в съответствие с докладната записка на началника на Второ управление, полковник Кравцов и началника на щаба на окръга, генерал-лейтенант Володин. Подпис: „Гекерал-лейтенант от танковите войски, Обатуров“.