Виктор Суворов - Аквариум

— И никой ли не може да помогне на генерал-лейтенант Литовцев?

— Как да ти кажа… Той има много приятели. Но как да помогнеш? Ние сме зависими хора. Почитаме и не нарушаваме уставите, наставленията, военното законодателство… Как да му помогнеш в рамките на закона?

— Другарю полковник, може би аз мога да помогна с нещо?

— Че с какво ти, Витя, старши-лейтенант, можеш да помогнеш на един генерал-лейтенант?

— Чака ме дълга нощ, ще помисля…

— Между другото, няма какво много да се мисли… Всичко вече е измислено. Трябва да се действа. Струва ми се, че хеликоптерът бръмчи… Сигурно е за мен. Ето какво, Викторе, тук, на ученията присъства моят колега, началникът на разузнаването на Северокавказкия военен окръг генерал-майор Забалуев. Той иска да наблюдава лично преминаването на диверсионните групи, но не иска да смущава диверсантите със званието си. Утре ще бъде заедно с теб на контролната точка, формата му е нашата, обикновената: сива куртка без отличителни знаци. Няма да се меси в действията на групите. Просто иска да погледа и да си поговори с теб… Ако ти наистина искаш да помогнеш, помоли го…

— Мислите ли, другарю полковник, че след завършване на съревнованията ще ми се наложи да се разболея?

— Такава заповед не съм ти давал. Ако сам почувстваш, че трябва, разбира се. Но помни: в нашата армия просто така не се боледува, трябва да имаш бележка от лекар.

— Ще имам.

— Само че внимавай, има ситуации, когато човек се чувства болен, а лекарят не смята така. Това е лоша ситуация. Трябва така да боледуваш, че лекарят да не се съмнява. Температурата наистина трябва да бъде висока. Знаеш как става понякога: ти самият чувстваш, че си болен, а нямаш температура.

— Ще имам температура.

— Добре, Викторе. Желая ти успехи. Имаш ли с какво да нахраниш генерала?

— Да.

— Само водка не му навирай… ако сам не помоли.

След девет дни се явявам при полковник Кравцов да доложа, че след съревнованията боледувах, но сега се чувствам добре. Той ми се усмихва и леко ме смъмри. Тренираният разузнавач никога не боледува. Нужен е контрол. Болестта трябва да се гони от тялото. Тялото е подчинено на волята ни, а с волево усилие може всякаква болест да се изгони, дори и ракът. Силните хора не боледуват, боледуват слабите духом.

Той ми се кара, а самият цъфти. Сам не може да скрие усмивката си. Усмихва се сърдечно и открито. Така се усмихват войниците след бой с щикове: не ни закачайте! Закачите ли ни, ще ви изкормим с щиковете.

Много врагове имаш, братко-диверсант. Ранното утро и късният залез са срещу теб. Бръмчащият комар и ревящият хеликоптер са ти врагове. Лошо е, братко, когато слънцето ти грее в очите. Лошо е, момче, когато попаднеш под лъча на прожектора. Лошо е, когато сърцето ти загалопира. Лошо е, когато хиляди електронни устройства слухтят в ефира, ловейки дрезгавия ти шепот и неравното дишане. Лошо за теб е винаги, братко. Но се случва и по-лошо. Случва се да е съвсем зле. Съвсем зле е тогава, когато се появява главният ти враг. Срещу теб ще измислят какви ли не хитрости: противопехотни мини и електронни датчици, но главният враг си остава винаги главен. Главният ти враг, приятелю мой, има щръкнали уши, жълти кучешки зъби с капки злобна слюнка по тях, сива козина и дълга опашка. Очите му са кафяви с жълти точици и козината под нашийника е рижава. Главният ти враг е по-бърз от теб. Той усеща миризмата ти с носа си. Главният ти враг има гигантски отскок, когато се хвърля към врата ти.

Ето го. Вражището. Главното. Най-главното. А, гадина такава, как си се озъбила. Козината — настръхнала. Опашката — подвига. Ушите — присвити. Това е преди скока. Сега, мръсникът му с мръсник, ще скочи. Само хрипти. Около устата му има лепкава слюнка. Като бясно е. В КГБ в личните досиета на подобни кучета, е предвидена специална графа. Нарича се „озлобеност“. И пишат умните специалисти страшни думи в тази графа: добра озлобеност, отлична озлобеност. Сигурно в графата за озлобеност на този пес има само възклицателни знаци. Марс се казва звярът му със звяр и е на граничните войски на КГБ. Не бих казал, че е огромен пес. Виждал съм и по-големи. Но Марс е опитен. И това го знаят всички.

Днес не съм аз срещу Марс. Днес срещу него ще работи Женя Биченко, Изкрещяхме напътствени думи към Женя — дръж се, дай му да се разбере, изиграй му диверсантските хватки и всичко останало, на което са те учили в Спецназ. Съвети в подобна ситуация не се полага и не е прието да се дават. Съветът, дори най-добрият, може да отвлече в последния момент вниманието на боеца и свирепото животно да го захапе право за гърлото.