Виктор Суворов - Аквариум

Спя блажено и сладко в кревата. Спя дълбоко. — Знам, че ако ме приемат в Аквариума, то това ще бъде голяма грешка на съветското разузнаване. Знам, че ако остане само един изход и той е през комина, този изход няма да бъде почтен за мен. Знам, че и в кревата си няма да умра. Не, такива не умират в креватите си. Ах, разузнаване съветско, по-добре да ме беше пуснало веднага през комина!

Отново ме карат нанякъде в закрита кола с матови стъкла. Аз не виждам накъде и мен никой не ме вижда. Къде ли ме карат: в Централния комитет или в Сибир? Все пак сигурно в Централния комитет. Ако беше за Сибир, то куфарът ми щеше да бъде с мен, а щом го няма, може да означава, че ме откарват не завинаги, а за краткотрайно посещение със завръщане там, откъдето ме карат.

Зад прозорците шуми огромният град, значи сме някъде в центъра. А може би това е Лубянка? Край Лубянка на площад Дзержински винаги има шум като от Ниагарския водопад. Кой знае защо ми се струва, че сме точно на Лубянка. Но в това няма нищо чудно: Централният комитет е съвсем наблизо. Нашата кола стои на едно място, след това внимателно влиза някъде. Отзад изскърцва метална порта. Вратата на колата се отваря — излизайте.

Ние сме в тясно, мрачно дворче. От четирите страни има високи стари стени. Зад нас има врата. Край вратата стоят сержанти от КГБ. Няколко врати излизат в мрачното дворче. Край някои от тях също има охрана от КГБ. Край останалите охрана не се вижда. Горе на корниза гукат гълъби. Насам, моля. Побелелият показва някакви документи. Сержантът от КГБ козирува. Минавайте. Побелелият знае пътя. Той ме води по безкрайни коридори. Червени килими. Сводести тавани. Тапицирани с кожа врати. Отново ни проверяват документите. Минавайте. Асансьорът ни качва безшумно на третия етаж. Пак коридори. Голяма приемна. Възрастна жена зад масичката. Почакайте, моля. Побелелият лекичко ме подбутна отзад и затвори вратата след мен, като самият той остана в приемната.

Кабинетът е висок. Прозорците са до тавана. Нищо интересно не се вижда от тях. Гледа в упор една сляпа стена и по корниза й — гълъби. Масата е дъбова. Зад масата седи слаб мъж в очила със златни рамки. Костюмът му е кафяв, без никакви отличителни знаци: — нито медали, нито ордени. В армията е добре — погледнеш пагоните и си готов за разговор: другарю майор, другарю подполковник… А как да започнеш тук? Затова не започвам никак. Просто се представям:

— Капитан Суворов.

— Здравейте, капитане.

— Здраве желая.

— Проучихме ви внимателно и решихме да ви приемем в Аквариума — след съответната подготовка, разбира се.

— Благодаря Ви.

— Днес е 23-ти август. Запомнете, капитане, тази дата за цял живот. От този момент вие влизате в номенклатурата, ние ви издигаме на един много висок неин етаж — в номенклатурата на Централния комитет. Освен всичките изключителни привилегии, предоставя ви се и още една: от този момент вие не сте под контрола на КГБ. От този момент КГБ няма право да ви задава въпроси, да изисква отговори на тях, да предприема каквато и да е акция срещу вас. Ако направите грешка, съобщете за нея на ръководителя си, той ще доложи на нас. Ако не доложите, ние все едно ще разберем за грешката ви. Но във всеки случай каквото и да е разследване на вашите действия ще бъде извършвано само от ръководството на ГРУ или от отдела за административните органи на ЦК. За всеки контакт с КГБ сте длъжен да докладвате на ръководителя си. Благополучието на ЦК зависи от това, как организациите и хората с ранг на номенклатура на ЦК ще съумеят да запазят независимостта си от каквито и да било други организации. Благополучието на ЦК — това е и вашето лично благополучие, капитане. Гордейте се с доверието, което Централният комитет оказва на военното разузнаване и на вас лично. Желая ви успехи. Козирувах стегнато и излязох.

Широко езеро в гората. По бреговете му — камъш. Над стръмния бряг — брезова гора. Там, зад високата ограда, е нашата вила. Миниатюрен плаж. Лодките са обърнати с дъното нагоре. На другия бряг също има някакви дървени вили. Също зад зелена ограда. Също се охранява. Зоната тук е особена. Вили. Но вили само за отговорните другари. И съвсем не е лесно да попаднеш в тази вилна зона. Дъбови горички. Езера. Гъсти гори. Тук-там — червени покриви. И отново — зелени огради. До нашето езеро може да се стигне само по един път. Други няма. Както и да се въртиш наоколо, ще стигнеш все до зелените огради. Оттатък нашите огради също има нечии вили. Някой там удря по волейболната топка. Но на нас не ни се полага да знаем кой е той. А на него не му се полага да наднича към нас. Лявата ни ограда е по-висока от дясната. По вечерно време от другата страна се дочува музика. Много приятна мелодия. Танго.