Брам Стокър - Дракула

22 юли. Последните три дни времето бе бурно и моряците се занимаваха с платната, така че нямаха време за страховете си. Боцманът си възвърна доброто настроение и всички са в добри отношения. Минаваме Гибралтар и пролива. Всичко е наред.

24 юли. Като че ли някакво странно проклятие тегне над този кораб. Вече загубихме един човек, а сега на влизане в Бискайския залив при силен насрещен вятър, ето че липсва още един, изчезнал по необясним начин. Паника е обхванала хората и те искат дублирана вахта, защото се страхуват да са сами. Боцманът е отново ядосан.

28 юли. Четири пъклени дни в нещо като въртоп и бурен вятър. Никой не спи; хората са изтощени. Не зная как ще държим вахта, тъй като никой от членовете на екипажа не е в състояние за това. Вторият боцман се самопредложи да бъде на руля и да дежури в същото време, та моряците да могат да си починат по някой друг час. Вятърът се укроти малко, но морето продължава да е страшно. Сега не го чувстваме толкова, защото корабът е по-стабилен.

29 юли. Друга трагедия. Имахме обикновено дежурство тази нощ, защото екипажът бе прекалено уморен за дублирана вахта. Когато се качил поредният дежурен тази сутрин, не намерил никого, освен рулевия. Чухме вик и се събрахме в кубрика. Претърсихме навсякъде, но не открихме липсващия. Сега сме без втори боцман и се разбрахме отсега насетне да ходим въоръжени и да бъдем нащрек спрямо всичко подозрително.

30 юли. Тази вечер се радвахме, че сме вече близо до Англия. Времето е хубаво и всички платна са разгънати. Бидейки, изтощен, спях дълбоко, когато боцманът ме събуди, за да ме уведоми, че липсват двамината от нощната вахта, а така също и кормчията. Сега оставаме той, аз и двамата моряци за цялата работа на кораба.

1 август. Два дни мъгла и никакъв плавателен съд по пътя ни. Бях лелеял надеждата, че в Ламанша ще можем да потърсим помощ. Поради липсата на хора не събрахме платната от страх, че после не ще можем да ги разгънем отново и се видяхме принудени да плаваме пред вятъра. Изглежда, че ни очаква ужасна съдба. Сега боцманът е най-съкрушен от всички.

2 август, полунощ. Само след няколко минути сън се събудих от един вик, който като че отекна пред вратата ми. Не виждайки нищо в гъстата мъгла, се втурнах към рубката, където се сблъсках с боцмана. Каза, че също чул вопъл и шум от тичащи нозе, но не намерил и следа от вахтения. Така че още един човек липсва. Господ да се смили над нас! Намираме се в Северно море и само Той може да ни Води през мъглата.

3 август. Към полунощ отидох да сменя човека на руля, но там не заварих никого. С вик призовах боцмана и мигове по-късно той се втурна на палубата с налудничав поглед и толкова възбуден, че се изплаших да не е обезумял. „Тук е“, рече задъхано, „сега зная. Нощес по време на вахтата си го видях — има човешки облик, висок и слаб с призрачно лице. Прокраднах се зад него и му забих ножа си, но той като че ли премина през въздух. Тук е и ще го търся в тези големи сандъци. Ще ги отворя един подир друг, а междувременно вие заемете място на кърмата.“

Чаках боцмана да се завърне успокоен. Чувах го да трополи и чука в трюма, а това бе добре за него. Изведнъж оттам се разнесе крясък, който смрази кръвта ми, и клетникът изскочи на палубата, сякаш изстрелян от огнестрелно оръжие. Видът му беше като на умопобъркан — с изскочили от орбитите си очи и изкривено от ужас лице. Изгледа с невиждащ поглед стелещата се наоколо мъгла и ужасът му отстъпи място на отчаяние. „Ще бъде по-добре да дойдете с мен, капитане, преди да е станало твърде късно“, извика той. „Тук е; разбрах тайната и единствено морето ще може да ме спаси от ноктите му!“ И преди да успея да изрека една дума или се опитам да го спра, се хвърли в морето. Сега мисля, че и аз зная тайната. Този луд е погубил хората един по един, за да ги последва след това. Бог да ми е на помощ! Какво обяснение ще дам за целия този ужас, когато се добера до пристанище? Когато се добера… А ще се добера ли?

4 август. Не посмях да напусна руля, така че прекарах край него цяла нощ и тогава именно „го“ видях. Господ да ми прости, но боцманът стори добре, та избра достойна смърт; никой не може да осъди добрия моряк, умрял в морските води. Ала аз съм капитан и не ми е позволено да изоставя кораба. Обаче не ще доставя удоволствие на това демонично същество; когато почувствувам, че ме напускат силите, затягайки възлите със зъби, ще привържа ръцете си към руля и ведно с тях ще привържа и онова, което той (то) не ще посмее да се докосне… Каквото и да стане насетне, ще съм спасил душата и честта си на капитан. Чувствам се отпаднал, а нощта отново наближава. Ако това нещо ме погледне пак в лицето, не ще имам време да действам… Ако стане корабокрушение, възможно е тези, които намерят тази бутилка, да разберат; ако ли пък не… добре, всички ще знаят, че съм следвал принципите си. Нека Бог, Пресветата Дева и всички светии помогнат на една клета и невежа душа, която се опитва да изпълни дълга си…