Георги Стоев - СИК

— Дай му една студена вода на този, да не се пеняви толкова! — поръча на сервитьора Маджо. После се вторачи в Поли и съвсем отчетливо започна да му говори онова, заради което го бе повикал: — Искам да те питам нещо? Кой се опита да гръмне Женята?

— Аз — отвърна Поли.

— И защо?

— За да го сплаша. Хубаво е да знае, че не е безсмъртен.

— Много странни методи имаш!

— Такива са.

— От днес нататък не искам да предприемаш нищо без да се консултираш с мен — запали нова цигара Маджо. — Ти работиш за организацията и на практика си наш чиновник.

— А Маргините… Димата… и оня брадатия — Пашата? Те какви са ми?

— Те са ми съдружници и също са ти шефове.

— Не станахте ли много? Аз също съм акционер.

— Станахме толкова, колкото е необходимо — придърпа пепелника Маджо. Изгледа Поли толкова студено, че онзи чак се смрази.

— Откъде тази враждебност? — попита той.

— Объркал си се нещо. Просто исках да ти кажа, че от днес налагам мораториум върху убийствата.

Маджо беше овладял някои от маниерите на Генерала. След като приключи разговора си с Поли, сякаш внезапно престана да го вижда и да го чува. Пъхна поредната цигара в цигарето и разсеяно се загледа към тавана на помещението.

— Трябвам ли ти още? — попита Поли.

Маджо дори не го погледна. Махна нехайно с ръка сякаш пъдеше муха. Изчака го да изчезне, отпи малка глътка от питието и веднага извади радиостанцията си. Тя беше подобна на полицейските и чрез нея той командваше многобройната си охрана.

— Тръгваме!

После слезе надолу по стълбите, заграден по схема от куп телохранители и излезе навън. Петнайсет минути по-късно вече беше пред блока на Гоцев.

— Тук съм — съобщи кратко Маджо.

Генерала се появи почти веднага. Огледа гневно разположената наоколо охрана. Веднага загуби обичайната си сдържаност. Направо побеля от яд.

— Прибери тези лайна веднага по колите! — нареди той. — Нали съм ти казал, че с мен такива дивотии не вървят!

— Става опасно, началник! — подаде му ръка Маджо.

— Защо ти е толкова влажна дланта? — изненада се Генерала.

— От напрежението.

— Или просто те е страх?

Маджо не отговори и тръгна покорно с Гоцев към гората. Свиха по любимата му пътека без никаква охрана.

— Винаги съм те учил да бъдеш като мен — разпери ръце Генерала. — А ти ме излагаш. Защо си набил Карамански?

— Налагаше се да го поставя на мястото му.

— Ами тогава го помоли. Дръж се с него учтиво и приятелски. Как така ще го унижаваш?

— Случи се.

— Днес защо си домъкнал толкова хора?

— Опитах се да подчиня Поли, началник! Събрал е четиристотин души, изглежда иска да прави своя структура.

— Похвали го — вдигна рамене Генерала. — Потупай го дружески по гърба и го направи свой брат!

— Какъв брат? — плувна целия в пот Маджо. — Страх ме е, че ще ми посегне.

— И какво предлагаш?

— Знаеш ли, началник, последните месеци, които прекарах в чужбина, ми бяха много спокойни. Мисля да замина пак.

— Държиш се като сръдливо курве — ядоса се Гоцев. — Щом искаш да заминаваш пак, ще те пусна, но този път без нито един лев.

Маджо пребледня до такава степен, че лицето ми светна в тъмното. Очакваше всичко друго, само не и това. Нямаше представа как да реагира.

— Какво ти става, моето момче? — прегърна го Генерала.

— Тук всички ме смятат за твой слуга. Както и за роб на политическите ти приятели.

— Смятат те, защото се държиш като такъв. Винаги съм мислел, че вие селските момчета сте корави души и съдбата трудно може да ви пребори. Не ти отива поведение на госпожица.

— Не съм госпожица.

— Още по-лошо — обърна се срещу него Гоцев. — Ти си направо путка непоръбена. Преди малко те нарекох моето момче, защото очаквах да се разгневиш и да ми отговориш като мъж. Изобщо, винаги съм желал да те видя много по-решителен и безкомпромисен.

— Такъв съм началник.

— Никакъв не си — тръгна обратно към дома си Генерала и Маджо послушно го последва. — Вече съжалявам, че загубих толкова време да те обучавам. Нищо не прихващаш. Както и Пашата. Същият лигльо като теб.

Маджо замълча, изпрати генерала до алеята пред блока и умислен се загледа след него. Той знаеше прекрасно, че никога не може да стигне класата на Гоцев, нито пък има неговите възможности. Но за първи път му хрумна колко незащитен е този умен и хитър мъж с всичките си огромни пари. Беше изключително лесен за отсвирване. „И това е решение — разтри слепоочията си той. — Ако се наложи да се спасявам, Генерала е лесен.“ След което влезе в една от колите на многобройната си охрана.