Даниел Стийл - Домът на надеждата

На следващия ден всички отидоха да карат водни ски, а Питър заведе Рейчъл и Джейми на риболов в малкия поток, който лъкатушеше зад къщата, където наистина хванаха риба. На следващия ден излязоха с малката лодка, привързана на кея. Момчетата хванаха няколко риби, но Мегън ги удари в земята с улова си.

Край пристана наловиха раци, които Лиз приготви за вечеря.

Всички прекарваха една спокойна и щастлива седмица. Една нощ преспаха в спални чували на верандата, загледани в звездите над главите им. Ваканцията се оказа прекрасна.

А когато в края на седмицата започнаха да събират багажа си и да се приготвят за тръгване, всички искрено съжаляваха, че трябва да се върнат в града, и накараха Лиз да им обещае, че ще дойдат още веднъж през това лято. Тя реши, че може би ще могат отново да използват къщата за Деня на труда. По този начин тъкмо щяха да избегнат партито, което организираха всяка година на този ден. Също като с празненството на Четвърти юли те единодушно бяха решили да пропуснат и партито по случай Деня на труда в края на лятото, което от години се бе превърнало в традиция за семейството. Едно посещение на езерото Тахо обаче щеше чудесно да компенсирала пропуснатото празненство.

По време на обратния път към дома всички бяха отпочинали и щастливи. Спряха в Оубърн за хамбургери и млечен шейк.

— Никак не ми се връща на работа — призна Лиз пред най-големия си син докато двамата допиваха шейховете си. — През тази седмица се забавлявахме толкова добре, че ми се иска да си остана у дома и да помързелувам до края на лятото.

— Защо не си вземеш още малко отпуск, мамо? — предложи Питър, но тя само поклати глава. Можеше да си представи каква камара документи се е натрупала в кантората по време на отсъствието й. Освен това през целия месец имаше насрочени съдебни дела и процес в началото на септември, за който трябваше да се подготви сериозно.

— Затънала съм до гуша в работа.

— Работиш твърде много, мамо. — Но и двамата знаеха, че тя продължава да се опитва да върши не само собствената си работа, но и тази на баща му. — Защо не наемеш още един адвокат, който да ти помага?

— Мислила съм по въпроса. Но кой знае защо, все ми се струва, че на татко ти това не би му харесало.

— Но не би му харесал и фактът, че се претрепваш от работа…

Джак винаги бе знаел как да се забавлява и макар да бе много взискателен по отношение на работата им, той обичаше празниците и отпуските като никой друг. Ако беше жив, сигурно щеше да остане много доволен от седмицата, прекарана край езерото Тахо.

— Ще го обмисля. Може би след няколко месеца ще наема друг адвокат. Но засега се справям добре и сама.

В резултат на което изобщо не й оставаше време да почете книга или списание, да излезе на обяд с приятелки, или пък да отиде на фризьор. Всяка минута, която не прекарваше с децата, бе заета със служебните й ангажименти. Животът й бе твърде еднообразен и напрегнат и тя го знаеше. Децата й очевидно също го съзнаваха.

— Не чакай прекалено дълго, мамо — предупреди я Питър и тръгна към другите деца. Те си купуваха бонбони и сладкиши и мъкнеха цели торби към колата. В това се състоеше част от очарованието на Икеда, поради което заведението бе една от любимите спирки на децата. Обикновено се отбиваха тук и при всяка своя ски ваканция на езерото Тахо.

Когато се прибраха у дома, Керъл вече ги очакваше. Лиз знаеше, че на икономката й предстоят няколко напрегнати седмици до края на лятната ваканция. Питър щеше да продължи да работи още една-две седмици във ветеринарната клиника, но останалите деца щяха по цял ден да се мотаят из къщи и да канят приятелчета в плувния им басейн. Керъл всеки ден щеше да приготвя обяд поне за половин дузина хлапета, а понякога и вечеря за два пъти повече, Лиз обаче се чувстваше спокойна при мисълта, че децата й са си у дома, а приятелчетата им бяха добре дошли да им гостуват.

На следващия ден Лиз тръгна за работа. Чувстваше се свежа и отпочинала. Доброто й настроение продължи около десетина минути. Камарите папки и документи на бюрото й бяха нараснали заплашително по време на отсъствието й, а телефонните съобщения, на които трябваше да отговори, бяха повече от всеки друг път. Лиз разрешаваше случаите, върху които работеше, прекалено добре. И бивши нейни клиенти, и колеги адвокати постоянно насочваха нови клиенти към кантората й. Тя се замисли върху предложението на Питър. Май наистина имаше нужда от още един адвокат, който да й помага в ежедневието.