Стендал - Червено и черно

Държането на тези хора нараняваше господин дьо Ренал. Дебелашкият нрав на Валено понасяше всичко, дори публичните изобличения, на които го подхвърляше безпощадно нисичкият абат Маслон.

Но посред цялото това благополучие на господин Валено бе потребно да се брани с някакви дребни дързости срещу големите истини, които всеки — той ясно съзнаваше това — имаше право да му каже в лицето. Страховете, събудени от посещението на господин Апер, удвоиха дейността му, той ходи три пъти в Безансон; с всяка поща пращаше по няколко писма; други провождаше по непознати хора, които наминаваха у дома му по мръкнало. Той беше сбъркал може би, като спомогна за уволнението на стария свещеник Шелан; защото за тази отмъстителна постъпка много набожни дами от висшето общество почнаха да гледат на него като на неизлечимо зъл човек. Пък и като направи тази услуга, той попадна в пълна зависимост от главния викарий дьо Фрилер и получаваше от него странни поръчки. Ето докъде бяха стигнали работите му, когато отстъпи на изкушението да съчини анонимното писмо. На всичко отгоре и жена му заяви, че иска да има Жулиен в къщи; а неговото честолюбие това и чакаше.

При това положение на нещата господин Валено разбираше, че не може да избегне едно решително обяснение със своя бивш съюзник господин дьо Ренал. Все едно му беше, че господин, дьо Ренал щеше да му наговори обидни думи; но кметът можеше да пише в Безансон и дори в Париж. Току-виж, че някой братовчед на министър кацне изведнъж във Вериер и грабне приюта за бедни. Господин Валено реши да се сближи с либералите; затова беше поканил някои от тях на обеда, на който Жулиен приведе наизуст откъси от библията. Те щяха да му дадат могъща подкрепа срещу кмета. Но можеха да се състоят избори и в такъв случай съвсем очевидно бе, че да запазиш приюта и да гласуваш не за тоя, за когото трябва, са две несъвместими неща. Госпожа дьо Ренал бе вникнала много добре в тази политика и я обясняваше на Жулиен, докато под ръка с него преминаваше от един магазин в друг; увлечени в разговора, те навлязоха в Алеята на верността, дето прекараха много часове почти тъй спокойно, както някога във Вержи.

През това време господин Валено се опита да отложи решителното обяснение с предишното си началство, като си придаде безстрашен вид спрямо него. Неговият похват сполучи този ден, но засили настроението на кмета против него.

Никога борбата между пустославието и най-алчното и дребнаво сребролюбие не е довеждала човека до по-жалко състояние от онова, в което бе изпаднал господин дьо Ренал, когато влизаше в кръчмата. И никога, обратно, децата му не са били по-радостни и по-весели. Този контраст го озлоби съвсем.

— Аз, както виждам, съм излишен в семейството си! — влизайки, каза той, като искаше да придаде внушителност на гласа си.

В отговор на това жена му го отведе настрана и му каза, че е необходимо да отдалечи Жулиен. Щастливите часове, които бе прекарала с него, й бяха възвърнали непринудеността и твърдостта, необходими, за да осъществи обмисления от две седмици план на поведение. Покрай всичко друго страшно измъчваше клетия вериерски кмет и това обстоятелство: той знаеше, че в града се шегуват открито с неговата страст към парата . Господин Валено беше щедър като всички крадци, а той се беше държал по-скоро сдържано, отколкото блестящо, при последните пет-шест събирания на помощи за братството „Свети Йосиф“, за дружеството „Света Богородица“, за дружеството „Светото причастие“ и т.н., и т.н.

В списъка на големците от Вериер и околностите, подредени хитро от братята, които събираха помощите, според размера на техните пожертвования, името на Ренал неведнъж заемаше последно място. Напразно се оправдаваше той с това, че не печелел нищо . Духовенството не се шегува в тия работи.

Но нека оставим този жалък човек да се занимава със своите жалки страхове; кой му е крив, че е прибрал в къщата си сърцат мъж, когато му е трябвало лакейска душичка? Кой му е крив, че не знае да подбира слугите си? Така става обикновено в XIX век, че когато някоя могъща и знатна особа се сблъска с някой сърца мъж, тя го убива, праща го на заточение, затваря го или го подлага на такива унижения, че другият не може да измисли друго по-умно нещо, освен да умре от скръб. По една случайност тук страдаше не сърцатият човек. Голямото нещастие на малките френски градчета, както и на изборните управления, каквото е управлението на Ню Йорк, е невъзможността да забравят, че на света съществуват личности като господин дьо Ренал. В един град от двадесет хиляди жители тъкмо тия хора определят общественото мнение, а общественото мнение е страшно в една конституционна страна. Човек, дарен с благородна доблестна душа, който би могъл да бъде ваш приятел, но живее на сто левги далеч от вас, съди за вас по общественото мнение на вашия град, създадено от глупци, които по една случайност са се родили знатни, богати и умерени. Тежко на този, който се отличи от тях!