Стендал - Червено и черно

Почти постоянната раздяла, многобройните дела, малкото време, което имаха да си поприказват за своята любов, спомагаха до немай-къде за плодотворното въздействие на мъдрата политика, изнамерена едно време от Жулиен.

Накрай Матилд се възмути, че вижда тъй рядко човека, когото истински беше обикнала.

В минута на такова възмущение тя писа на баща си и започна писмото си, както Отело:

„Че предпочетох Жулиен пред удоволствията, които обществото предлагаше на дъщерята на господин маркиз дьо Ла Мол, моят избор доказа предостатъчно. Всички тези радости на самолюбие и дребнаво пустославие не съществуват за мене. Ето скоро шест седмици, откак живея разделена от моя мъж. Това е достатъчно, за да ви засвидетелствувам моето уважение. Идната седмица преди четвъртък аз ще напусна бащиния си дом. Вашите благодеяния ни обогатиха. Моята тайна не знае никой освен почтения абат Пирар. Аз ще ида при него; той ще ни венчае, а един час след сватбата ние ще се отправим на път за Лангедок и няма да се явим в Париж преди вашето разрешение. Но за едно нещо ме боли сърцето — че всичко това ще даде повод за парливи клюки по мой и по ваш адрес. Остротите на разни глупци няма ли да накарат нашия доблестен Норбер да потърси свада с Жулиен? А при такива обстоятелства — аз добре го познавам — ще бъда безсилна да му повлияя. Ние ще имаме пред себе си душата на разбунтуван плебей. Умолявам ви на колене, о татко мой, елате на моята венчавка в черквата на господин Пирар идния четвъртък. Това ще притъпи жилото на злословието, а животът на вашия единствен син, животът на моя мъж ще бъде вън от опасност“ и т.н., и т.н.

Това писмо хвърли душата на маркиза в необикновена тревога. И тъй, значи, потребно беше в края на краищата да вземе някакво решение .

Всичките му малки навици, всичките му обичайни приятелски връзки бяха изгубили своето влияние над него.

В тези изключителни обстоятелства у него отново властно заговориха всички дълбоки черти на характера му, отпечатани от преживелиците му на младини. Несгодите на емиграцията бяха направили от него човек с въображение. След като беше в продължение на две години собственик на огромно състояние и беше се радвал на всички отличия при двора, 1790 година го запокити в чудовищната сиромашия на емиграцията. Това сурово училище преобрази душата на двадесет и две годишния момък. Всъщност той по-скоро живееше като на лагер сред всичките си сегашни богатства, отколкото да е техен роб. Но същото това въображение, което беше опазило душата му от гангрената на златото, беше го направило плячка на лудата страст да получи за дъщеря си гръмка титла.

През изтеклите шест седмици маркизът, тласкан понякога от някаква прищявка, искаше да обогати Жулиен; бедността му се струваше отвратителна, позорна за него, господин дьо Ла Мол, немислима за съпруга на дъщеря му; и той пилееше парите. На другия ден въображението му поемаше друга посока и тогава му се струваше, че Жулиен ще разбере немия език на тази щедрост, ще промени името си, ще се укрие в Америка, отдето ще пише на Матилд, че е мъртъв за нея. Господин дьо Ла Мол си представяше това писмо вече написано и следеше какво въздействие има то върху дъщеря му…

В деня, когато действителното писмо на Матилд го изтръгна от неговите младежки блянове, той, след като беше мислил дълго как да убие Жулиен или да го принуди да изчезне, изведнъж замечта да му създаде блестящо състояние. Той ще му даде името на едно от своите имения; а защо да не му прехвърли и своята титла? Неговият тъст Шопският дук на няколко пъти, след като единственият му син бе убит в Испания, беше му заговорвал за желанието си да предаде своята титла на Норбер…

„Не могат да се отрекат на Жулиен изключителни делови способности, смелост, може би дори блясък — размишляваше маркизът. — Но в дъното на този характер аз виждам нещо ужасно. Такова впечатление той прави на всички, значи, действително тук има нещо (и колкото по-мъчно бе да се долови това нещо, толкова повече плашеше то горещото въображение на стария маркиз).

Моята дъщеря много умело ми каза това оня ден (в едно писмо, което ние не привеждаме): «Жулиен не се е свързал с никакъв салон, с никаква клика. Той не си е осигурил никаква подкрепа срещу мене, ни най-малка издръжка, ако го оставя… Но това показва ли непознаване днешното състояние на обществото? … Два или три пъти му казах: „Човек може да се издигне действително само с помощта на салоните…“