Стендал - Червено и черно

Няма да скрия от вас, че младият граф дьо Ла Мол навярно ще ви презира преди всичко, защото вие сте дребен буржоа. Неговият прадядо бил придворен и имал честта да му отсекат главата на Гревския площад на 26 април 1574 година заради някаква политическа интрига. А вие, вие сте син на един вериерски дърводелец, и при това сте на заплата при баща му. Претеглете хубавичко тези разлики и проучете историята на семейството в книгата на Морери; всички ласкатели, които обядват у тях, загатват за нея от време на време с някой, както се изразяват, тънък намек.

Мислете хубаво, когато отговаряте на шегите на господин граф Норбер дьо Ла Мол, командир на хусарски ескадрон и бъдещ пер на Франция, за да не дохождате после при мен да ми се оплаквате.

— Струва ми се — каза Жулиен, като се изчерви силно, — че не би трябвало дори да отговарям на човек, който ме презира.

— Вие нямате представа какво е това презрение; то ще се проявява само в преувеличени любезности. Ако сте глупав, вие можете да се оставите да ви излъжат; ако искате да си създадете поприще, вие би трябвало да се оставите да ви излъжат.

— Един ден, когато всичко това престане да ми допада — каза Жулиен, — ще мина ли за неблагодарник, ако се върна в моята малка килия № 103?

— Разбира се — отговори абатът. — Всички любоугодници на дома ще ви оклеветят, но тогава ще се явя аз. Adsim qui feci 25 25 Аз сторих това. Аз ще кажа, че това решение е мое.

Жулиен бе съкрушен от злъчния и почти зъл тон, който долавяше у господин Пирар; този тон напълно обезценяваше последния отговор на абата.

Работата беше там, че абатът се укоряваше за своята обич към Жулиен и с някакъв религиозен ужас се намесваше така пряко в чуждата съдба.

— Вие ще видите — додаде той все тъй неохотно, като да изпълняваше някакъв тежък дълг, — вие ще видите и госпожа маркиза дьо Ла Мол. Тя е снажна руса жена, набожна, надменна, много учтива, но още по-незначителна. Дъщеря е на стария Шонски дук, тъй известен с аристократическите си предразсъдъци. И тази великосветска дама е някакво съкратено, ярко изображение на това, което всъщност съставя характера на жените от нейното обществено положение. Тя и не крие, че единственото предимство, което цени, е да имаш прадеди, участвували в кръстоносните походи. Парите за нея стоят на много по-задно място; учудва ли ви това? Но ние с вас не сме вече в провинцията, приятелю мой!

Вие ще чуете в гостната и много големи велможи да говорят за нашите владетели с твърде пренебрежителен тон. Колкото за госпожа дьо Ла Мол, тя почтително снишава глас всеки път, когато назовава някой принц, а особено някоя принцеса. Не ви съветвам да кажете пред нея, че Филип II или Хенри VIII са били чудовища. Те са били крале и това им дава неотменимо право да се ползуват от уважението на всички, а още повече на такива прости хорица, каквито сме ние двамата. Ала — добави господин Пирар — ние сме свещеници — такъв ще ви смята тя и вас; а като свещеници ние сме за нея нещо като слуги, които са необходими за спасението на душата й.

— Господине — каза Жулиен, — струва ми се, че аз няма да остана за дълго в Париж.

— На добър ви час; но забележете, че един човек от нашето съсловие може да се издигне само с помощта на големите велможи. С тези неопределими поне за мене черти, които има във вашия характер, ако вие не си създадете положение, вие ще бъдете преследван; няма среден път за вас. Не се самоизмамвайте. Хората виждат, че не ви доставят удоволствие, когато ви заговарят; а в една общителна страна като нашата вие сте обречен да бъдете несретник, ако не постигнете уважение.

Какво би станало с вас в Безансон, ако не беше прищявката на маркиз дьо Ла Мол? Един ден вие ще разберете колко необикновено е онова, което той прави за вас, и ако не сте чудовище, вие не може да не храните към него и семейството му вечна благодарност. Колко бедни абати, по-учени от вас, са живели с години в Париж, като са получавали по петнадесет су на треба и десет су за учен диспут в Сорбоната!… Спомнете си какво ви разказах миналата зима за първите години на тоя обесник кардинал Дюбоа. Или в гордостта си вие си въобразявате може би, че сте по-даровит от него?

Ето например аз, спокоен и посредствен човек, се уповавах да умра в моята семинария; с такова детинско безразсъдство бях се привързал към нея. И какво мислите — готвеха се да ме уволнят, когато аз си дадох оставката. Знаете ли какви бяха моите, средства тогава? Имах петстотин и двадесет франка капитал, ни повече, ни по-малко; нито един приятел, едва двама-трима познати. Господин дьо Ла Мол, когото не бях виждал никога, ме извлече от това затруднение; достатъчно беше да кажа една дума, и ми дадоха енория, чиито енориаши са охолни хора, издигнали се над грубите пороци, и приходът ме кара да се срамувам — толкова малко съответствува на труда ми. Говорих ви тъй дълго, защото искам да вложа в главата ви малко здрав смисъл.