Стендал - Червено и черно

Още две думи: за свое нещастие аз съм сприхав човек; нищо чудно да престанем да си говорим.

Ако поради надменното държане на маркизата или лошите шеги на сина й този дом ви опротивее съвсем, съветвам ви да завършите образованието си в някоя семинария на тридесет левги от Париж, и по-добре на север, отколкото на юг. На север народът е по-цивилизован и има по-малко несправедливости; и трябва да се признае — додаде той, като сниши глас, — съседството на парижките вестници плаши малките тирани.

Ако ние с вас намираме както по-рано удоволствие да се виждаме и ако домът на маркиза не ви допада, предлагам ви да станете мой викарий и аз ще разделя наполовина с вас онова, което ми дава тази енория. Аз ви дължа това и нещо повече — добави той, като прекъсна благодарностите на Жулиен — за онова необикновено предложение, което ми направихте в Безансон. Ако тогава вместо петстотин и двадесет франка нямах нищо, вие щяхте да ме спасите.

Свирепият глас на абата се посмекчи. За свой голям срам Жулиен усети сълзи на очите си; страшно му се искаше да се хвърли в прегръдките на приятеля си; той не се въздържа и му каза, като се мъчеше да придаде на гласа си колкото се може повече мъжественост:

— Баща ми ме мразеше още от люлка; това бе едно от най-големите ми нещастия; но аз вече няма да се оплаквам от случая, защото във вас намерих баща, господине.

— Хубаво, хубаво — избъбра абатът пообъркай. После, като си спомни овреме едно наставление, което даваше като директор на семинарията, добави: — Не бива да казвате никога „случаят“, чадо мое, казвайте винаги „провидението“.

Файтонът спря; коларят повдигна бронзовия чук на една грамадна врата: беше дворецът дьо Ла Мол ; и за да не могат минувачите да се съмняват, тези думи се четяха върху една черна мраморна плоча над вратата.

Тази надутост не се хареса на Жулиен. Те толкова много се страхуват от якобинците! Зад всеки плет виждат Робеспиер и колата му; в страха си често стигат дотам, че можеш да умреш от смях, и излагат така на показ къщата си, за да може, ако има бунт, сганта да я познае и да я разграби. Той сподели мисълта си с абат Пирар.

— Ах, клето мое чадо, вие скоро ще станете мой викарий. Каква чудовищна мисъл ви е дошла на ума.

— Но това ми се струва толкова просто — каза Жулиен.

Важният вид на вратаря и особено чистотата на двора го смаяха. Грееше хубаво слънце.

— Каква великолепна архитектура! — каза той на приятеля си.

А това бе един от домовете с безвкусна фасада в предградието Сен-Жермен, строени по време на Волтеровата смърт. Никога модата и красотата не са били толкова далеч една от друга.

Жулиен се спря втрещен насред двора.

— Дръжте се благоразумно — каза абат Пнрар. — Дохождат ви на ум ужасни мисли, а после ставате истинско дете! Къде е Хорациевото nil mirari (не се възхищавай от нищо)? Не забравяйте, че тази тълпа лакеи, щом ви видят, че се настанявате тук, веднага ще се помъчат да се подиграят с вас; те ще виждат във вас един равен на тях човек, който несправедливо е поставен над тях. Под вида на добродушие, на добри съвети, на желание да ви напътят те ще се опитат да ви вкарат в някоя дебела глупост.

— Нека се опитат — отвърна Жулиен, прехапал устна, и у него отново се възвърна цялото недоверие.

Салоните на първия етаж, през които минаха нашите господа, преди да стигнат до кабинета на маркиза, биха ви се сторили, драги ми читателю, толкова тъжни, колкото и великолепни. Ако ви ги дадяха такива, каквито са, вие щяхте да се откажете да живеете в тях; това е идолът на прозявката и най-досадното резоньорство. Но когато ги видя, възхищението на Жулиен порасна още повече. „Как може човек да бъде нещастен — мислеше си той, — щом живее сред такъв блясък!“

Най-сетне нашите господа стигнаха до най-грозното от помещенията на този разкошен апартамент: в него едва влизаше светлина; там седеше един сух, дребен човечец с жив поглед и руса перука. Абатът се обърна към Жулиен и го представи. Това беше маркизът. Жулиен с голяма мъка го позна — толкова учтив му се стори сега. Той не беше вече оня надменен велможа от манастира на Брей-льо-О. На Жулиен се стори, че в перуката му има прекалено много косми: Благодарение на това впечатление той надмогна стеснението си. Потомъкът на оня, който бил приятел на Анри III, му се стори отначало доста невзрачен. Той беше извънредно мършав и се суетеше много. Но скоро Жулиен забеляза, че учтивостта на маркиза е за събеседника му още по-приятна от учтивостта дори на Безансонския епископ. Приемът не трая и три минути. На излизане абатът каза на Жулиен: