Флорънс Шин: Играта на живота и как да я играем

Съществуват разкази за силата на подсъзнанието, направлявано с вяра.

Ето един пример: един човек нощувал във ферма. Прозорците на стаята, в която спял, били заковани. Посред нощ той почувствал, че се задушава и тръгнал в тъмното към прозореца. Не могъл да го отвори, затова счупил стъклото с ръката си, подишал чист въздух и после заспал чудесно.

На следващата сутрин открил, че е счупил стъклото на библиотеката и през цялата нощ прозорецът е бил затворен. Той се снабдил с кислород просто като си е мислил за него.

Човек никога не трябва да се колебае! „Да не си мисли този, който се колебае, че ще получи нещо от Господ!“.

Един курсист веднъж направи следното прекрасно твърдение: „Когато моля Бог за нещо, аз заявявам твърдо: «Отче наш, няма да взема по-малко от поисканото, а повече.» Човек никога не бива да прави компромис: «След като си направил всичко — стой и чакай!». Това понякога е най-трудното време от процеса на осъществяване. Човек се изкушава да се откаже, да обърне гръб, да направи компромис.

«Той служи само на тези, които имат търпение да чакат».

Проявлението често става в единадесетия час, защото тогава човек спира да разсъждава и пресмята и безграничният разум действа без препятствия.

«На мрачните желания се откликва мрачно; желанията, очаквани с нетърпение, се забавят дълго или се осъществяват трудно».

Ето един пример в подкрепа на казаното. Една жена ме попита защо непрекъснато губи или чупи очилата си.

Открихме, че тя често говори за себе си или пред другите с досада: «Да можех да се отърва от тия очила». Ето как желанието, изразено несъзнателно, се изпълнило. Тя би трябвало да поиска отлично зрение, но в подсъзнанието си регистрирала просто нетърпеливото си желание да се освободи от очилата си; затова те непрекъснато се губели или чупели.

Две нагласи на ума причиняват загуба: подценяването, какъвто бе случаят с жената, която не оценявала мъжа си или страхът от загуба, който отпечатва в подсъзнанието картина на загуба.

Когато човек успее да се откъсне от проблема си (отхвърли бремето), ще получи незабавен резултат.

Ето пример за това: една жена била на улицата в много бурно време и вятърът непрекъснато преобръщал чадъра. Тя се канела да навести някакви хора, с които не се виждала до този момент и не искала при запознанството да я видят със счупен чадър. Не можела да го изхвърли, защото чадърът не бил неин. Така в отчаянието си възкликнала: «О, Господи, погрижи се за този чадър, защото аз не зная какво да правя с него».

Минута по-късно зад себе си дочула глас: «Госпожо, искате ли да ви поправя чадъра?». Пред нея стоял един майстор на чадъри.

Тя отговорила: «Разбира се, че искам».

Мъжът поправил чадъра, докато тя се отбила до къщата, за да се запознае с хората и когато се върнала, чадърът бил готов. Така винаги ще срещнем майстор на чадъри, когато оставим ситуацията в Божиите ръце.

След всяко отричане трябва да отправяме по едно утвърждение.

Ще ви дам друг пример: една вечер късно по телефона ми се обади човек, с когото никога преди това не се бях срещала. Пожела да му проведа един от моите лечебни сеанси. Очевидно беше много болен. Аз направих следното твърдение: «Отричам впечатлението, че този човек изглежда болен. То не е реално, следователно, не може да се регистрира в неговото съзнание. Този човек е една съвършена идея в божествения ум, една чиста субстанция, изразяваща съвършенство».

В божествения ум не съществува време и пространство, така че изреченото на мига стига до своето предназначение и не се връща «без отговор». Лекувала съм пациенти и в Европа и съм констатирала, че резултатът е мигновен.

Често ме питат каква е разликата между визуализиране и проникновение. Визуализирането е душевен процес, който се ръководи от разсъдъка или съзнанието. Проникновението е духовен процес, ръководен от интуицията или от подсъзнанието. Човек трябва да упражнява ума си да улавя тези проблясъци на вдъхновение и да си изработва «божествени картини». Когато човек каже: «Искам само това, което Бог иска по отношение на мен», в неговото съзнание избледняват неистинните желания и се отпечатват нови картини, които идват от великия архитект, Бога в него самия. Планът на Бог за всеки човек надхвърля ограниченията на разсъдъка и винаги изразява квадрата на живота, съдържащ здраве, богатство, любов и идеална себереализация. Много хора изграждат във въображението си малка къщичка, докато биха могли да изградят дворец.