Флорънс Шин - Играта на живота и как да я играем

Една от моите курсистки се нуждаеше от финансова подкрепа. Тя дойде при мен и ме попита защо желанието не е изпълнено.

Аз отговорих: „Може би имаш навика да оставяш нещата недовършени и подсъзнанието ти е свикнало с недовършени работи (каквото отвън, такова и отвътре)“.

А тя ми отговори: „Права сте. Често започвам неща, които никога не довършвам. Ще си отида в къщи сега и ще довърша нещо, което започнах преди седмици и нека това символизира промяната, която очаквам“.

Тя ши упорито и скоро след това довърши започнатата дреха. Не мина много време и парите дойдоха по най-неочакван начин.

Същия този месец на мъжа изплатили два пъти заплата. Той съобщил за грешката, но му отговорили, че може да задържи парите.

Когато човек моли за нещо с вяра, той непременно ще получи, защото Бог създава свои собствени канали.

Понякога ме питат: „Предположете, че човек притежава няколко таланта, как ще знае кой от тях да избере?“ Искането трябва да се формулира по-определено. Кажете например: „Безграничен разум, разкрий ми в какво се състои моята идеална себереализация, покажи ми от кой от моите таланти да се възползвам сега“.

Познавам хора, които неочаквано сменят естеството на работата си и са напълно подготвени за новата работа след кратък курс или без никакво обучение. Повтаряйте следното твърдение: „Аз съм напълно подготвен за божествения план в живота ми“ и не се страхувайте да се възползвате от възможностите които срещате.

Някои хора с радост дават, но не желаят да получават. Те отказват подаръци от гордост или поради някакво негативно съображение, но така блокират каналите си и неминуемо в крайна сметка се оказват с малко или без нищо. Ето един пример: на една жена, която бе раздавала неведнъж пари предложили няколко хиляди долара като подарък. Тя отказала да ги вземе, заявявайки, че не трябват. Наскоро след това финансите се влошили и тя се оказала длъжник със същата тази сума. Човек трябва да знае да приема хляба, който му се изпраща благодатно — с готовност давай и с готовност получавай.

Винаги между даването и получаването има съвършено равновесие и въпреки че човек би трябвало да дава, без да мисли за отплата, той нарушава закона, ако откаже да приеме това, което му дават в отплата. Защото всичко е дар от Бога, а човек е просто каналът.

Например, когато оня човек ми даде единия цент, аз не казах: „Бедният човечец, той не може да си позволи да ми даде това.“ Аз го видях богат и преуспял, с изливащи се върху му блага. Именно тази мисъл му донесе благата. Ако човек не обича да получава, трябва да се поправи в това отношение, и дори и пощенска марка да му дават, да я вземе, за да разтвори каналите си за получаване.

Бог обича хората, които с радост дават и с радост получават.

Често са ме питали защо едни се раждат богати и здрави, а други — бедни и болни.

Там, където има следствие, има и причина; случайности просто не съществуват.

На този въпрос отговарям, прибягвайки до закона за прераждането. Човек преминава многократно закона през раждане и смърт, докато не узнае истината, която го прави свободен.

Земното ниво го тегли обратно чрез неудовлетвореното желание, за да плаща кармичните си дългове или за да „осъществи съдбата си“.

Човекът, роден богат и здрав, в минал свой живот си е представял здраве и богатство, а роденият беден и болен, си е представял бедност и болест. На всяко ниво човек проявява своите подсъзнателни вярвания.

Обаче раждането и смъртта са закони, създадени от хората, защото „платката, що дава грехът е смърт“; Адамовото падение е резултат от вярването в две сили. За истинския човек, за духовния човек не съществува раждане и смърт. Той никога не се е раждал и никога не е умирал: „Какъвто е бил в началото, такъв е сега, и такъв ще бъде винаги!“

Чрез истината човек се избавя от закона на кармата, от греха и смъртта и се превръща в човека, създаден по „Божи образ и подобие“. Свободата на човека идва от реализирането на неговата съдба, от осъществяването на божествения замисъл за живота му.

„Хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен над много ще те поставя (самата смърт); влез в радостта на господаря си (вечния живот).“

Всичко добро, което трябва да се прояви в живота на даден човек, е вече осъществено в божественото съзнание и се реализира чрез благодарността на този човек или чрез изричаните от него думи. Така той трябва да бъде внимателен и да се стреми към проявяването единствено на божествената идея, защото често с „празните си думи“ човек си изпросва неуспехи и нещастия.