Флорънс Шин - Играта на живота и как да я играем

Следователно от изключителна важност е да се формулират правилно исканията, които човек предявява, за което стана въпрос в предишната глава.

Ако човек желае да получи дом, приятели, пост или други добри неща, то нека в искането си спомене „божествения избор“.

Ето пример за това: „Безграничен разум, разкрий, моля те, пътя, за да ми бъде дадена възможността да получа подходящия дом, подходящия приятел, подходящия пост. Благодаря, че това ще се разкрие, с Божията милост, по идеалния начин“.

Втората част от твърдението е най-важна. Например: познавах жена, която се нуждаеше от хиляда долара. Дъщеря пострада и те получиха хиляда долара обезщетение, така че парите не дойдоха по „идеалния начин“.

Искането е трябвало да се формулира така: „Безграничен разум, благодаря, че хилядата долара, които са мои по божествено право, сега се освобождават и с Божията милост ще стигат до мен по идеалния начин“.

Растейки финансово даден човек трябва да настоява в искането си огромните суми пари, които му принадлежат по божествено право, да стигнат до него с Божията милост по идеални начини.

Не е възможно на човек да му се даде повече от това, което той счита, че е възможно да получи, защото хората се обвързват с ограничените очаквания на подсъзнанието. Човек трябва да разшири очакванията си, за да получи повече.

Хората често сами се ограничават в исканията си. Ето един пример в това отношение: мой курсист предяви искане да получи шестстотин долара до определена дата. Той ги получи и после разбра, че е бил много близо до получаването на хиляда долара, но му били дадени само шестстотин, защото толкова бе поискал.

„И пак изкушаваха Бога и оскърбяваха Светия Израилев“. Богатството е въпрос на съзнание. Французите имат една легенда, която е чудесен пример за това. Един беден човек си вървял по пътя и срещнал един пътник, който го спрял и заговорил. „Добри ми приятелю, виждам, че си беден. Вземи този къс злато, продай го и през целия си живот ще бъдеш богат“.

Човекът се зарадвал много на добрия си късмет и занесъл къса злато у дома си. Веднага си намерил работа и преуспял, така че не се наложило да продаде златото. Минали години и той много забогатял. Един ден също срещнал бедняк по пътя си. Спрял го и му казал: „Добри ми приятелю, ще ти дам този къс злато. Ако го продадеш, цял живот ще бъдеш богат“. Скитникът взел къс и се опитал да го продаде, но станало ясно, че той не бил от злато, а от месинг. Ето как първият бедняк станал богат, защото се почувствал такъв, мислейки си, че късът е от злато.

Всеки човек носи в себе си къс от злато; съзнанието му за злато, за изобилие, донася богатствата в живота. Когато човек предявява исканията си, той започва с края на пътешествието, т.е. заявява, че вече е получил. „Преди да си ме повикал, аз ще ти отговоря“.

Когато човек непрекъснато твърди нещо, подсъзнанието започва да го вярва.

Ако човек има съвършена вяра, не е нужно да изрича дадено твърдение повече от веднъж. Човек не трябва непрекъснато да моли и настоява, а да отправя благодарности, че е получил.

„Ще се развесели пустинята и сухата земя и необитаемата страна ще се зарадва и разцъфти като крин“. Тази радост, която е още в пустинята (състояние на съзнанието), разкрива пътя за осъществяването. „Отче наш“ е във формата на искане: „Насъщния хляб дай ни днес и ни прости дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници“ и завършва с възхвала: „Защото твои са Царството и Силата, и Славата во веки веков. Амин“. „А що се отнася до творенията на ръцете ми — командвай ме ти“. Следователно молитвата е и искане, и възхвала, и благодарност. Човек трябва само да вярва, че „с помощта на Бога всичко е възможно“.

Всичко изглежда лесно, когато се говори абстрактно, но е по-трудно, когато човек се изправи пред даден проблем. Например, за една жена бе необходимо да намери голяма сума пари в определен срок. Тя знаеше, че трябва да направи нещо, за да се осъществи това и помоли да се подскаже, какво да направи.

Тя се разхождала в голям универсален магазин, когато видяла много красив нож за хартия от розов емайл. Почувствала, че „я тегли“ към него. През ума минала мисълта: „Нямам хубав нож за отваряне на писма, в които са поставени големи чекове“.

Тя купила ножа за отварянето на писма. Разсъдъкът би нарекъл тази покупка екстравагантност. Когато го взела в ръката си, тя си представила как отваря плик с голям чек, предназначен за нея, и няколко седмици по-късно получила парите. Розовият нож за хартия бил проява на нейната активна вяра.