Аркадий Стругацки - Натоварени със зло

Произходът на втория ръкопис е загадъчен. Толкова загадъчен, колкото и неговото съдържание. Георгий Анатолиевич ми го даде наскоро след като темата на моята курсова работа беше вече определена. Той каза, че този ръкопис може да ми бъде полезен за моята работа или, най-малкото, може да ме изведе извън плоскостта на обикновения, всекидневен начин на мислене. Тогава не можах да разбера значението на тези негови думи, не го разбирам и сега. Може би не е толкова лесно да бъда изведен извън плоскостта на всекидневния начин на мислене.

Помня, Георгий Анатолиевич ми разказа, че този ръкопис е бил намерен пред няколко години, когато са събаряли сградата на стария хотел-общежитие на Степната обсерватория — най-старото научно учреждение в нашия район. Ръкописът се намираше в старинна картонена папка за хартия, сложена в също толкова старинен полиетиленов плик, стегнат на кръст с две тънки черни гумени лентички. На папката нямаше нито заглавие, нито име на автора, а само две големи букви, написани със синьо мастило — О и З.

Първоначално аз мислех, че това са цифрите „нула“ и „три“ и едва след много години се досетих за връзката им с епиграфа върху вътрешната страна на папката: „… според гностиците 4 4 Гностици — последователи на гностицизма; религиозно учение, което съчетавало идеи от гръцки и източни философии с християнството — Б.пр. ДЕМИУРГ се нарича творческото начало, което произвежда материя, обременена със зло.“ Тогава предположих, че „ОЗ“ може би е съкращение от Обременяване със зло или Обременени със зло. Може би така е озаглавил своя ръкопис неизвестният автор. (Впрочем, със същата вероятност можем да допуснем, че „ОЗ“ са две цифри. Тогава ръкописът би се наричал „Нула три“, а това е телефонът и на Бърза помощ и така заглавието добива особен, даже зловещ смисъл.)

Формално би следвало да се смята, че автор на ръкописа е Сергей Корнеевич Манохин, защото разказът се води от негово име. С. К. Манохин е напълно реална историческа личност — астроном и доктор на физико-математическите науки. В края на миналия век той действително е бил сътрудник на Степната обсерватория и то доста дълго време. Освен това, понятието „звездни гробища“, което се употребява в ръкописа, наистина е било въведено от него. Той е предсказал това рядко и своеобразно природно явление и, доколкото разбрах, явлението е било установено при наблюденията още преди неговата смърт. Освен това откритие, той не е оставил никаква друга забележима следа в науката, или поне на мен не ми се удаде да открия данни за това. Също така не успях да открия и никакви, абсолютно никакви данни, че С. К. Манохин се е забавлявал с писането на художествена литература. Ето защо за мен въпросът с авторството на „Обременяване със зло“ все още си остава открит.

Читателят трябва да обърне внимание на това, че в ръкописа „ОЗ“ елементите на фантастичната гротеска се преплитат по много сложен и странен начин със съвършено реални лица и обстоятелства. Никой не би се съмнявал например, че Демиургът е една напълно фантастична фигура (подобна на героя на Булгаков Воланд 5 5 Воланд — герой от романа на Михаил Афанасиевич Булгаков (1891–1940), „Майстора и Маргарита“ — Б.пр. ), но пък Карл Гаврилович Росляков, за когото се споменава в ръкописа, действително е бил първият и най-знаменит директор на Степната обсерватория. А за удивителния образ на Ахасфер Лукич бих могъл да кажа, че аз самият съм виждал този човек, и то при едни много трагични обстоятелства, които не бих могъл да забравя.

Най-просто би било да предположим, че автор на ръкописа „ОЗ“ е самият Георгий Анатолиевич, но редица обстоятелства не ми позволяват да допусна това.

Хартията, папката, техниката на машинопис, правописните особености — всичко това съвсем определено ни налага да датираме ръкописа от осемдесетте години на миналия век. В краен случай — от деветдесетте. Тогава излиза, че когато е писал това съчинение, ако го е писал той, годините на Георгий Анатолиевич ще са били по-малко от моите по времето, когато го четох. Което е дяволски малко вероятно.

Има и друго. Една такава мистификация би била в противоречие с всичко, което знам за Георгий Анатолиевич. Тя не се съчетава нито с неговия характер, нито с отношенията между него и учениците му.

И накрая, самото съдържание на ръкописа и избрания от автора герой. Защо би било нужно Георгий Анатолиевич да избере за свой лирически герой един астроном? Самият той никога не се е интересувал от естествени науки. Вярно, че беше запознат с новите идеи във физиката и, разбира се, в астрономията, но не повече от един обикновен културен и образован човек. И още нещо, което пък е вече съвсем непонятно. Защо, въпреки своята деликатност, е избрал като герой точно астроном, който не само е съществувал реално, но и е работил едва ли не на две крачки от Ташлинск.