Аркадий Стругацки - Натоварени със зло

— Това не е каприз — произнесе този, който стоеше до прозореца. — Аз и по-рано ненавиждах пияните — всички, дето се тъпчат с мухоморки, мак, коноп… Може би тогава трябваше да започна всичко точно оттам, но нали времето съвсем нямаше да ми стигне!… А виждам, че сега вече е късно… Не знам забелязахте ли, но вчерашният клиент се яви подпийнал! При мене! Тука!

— Ами че те се страхуват! — каза сивият човечец с лек укор. — Опитайте се да ги разберете, Тъкачо. Те наистина се боят от вас!… Понякога даже и аз се боя от вас…

— Добре, добре, вече говорихме… Всичко това вече съм го чувал от вас: човек разумен не винаги е разумен човек… хомо сапиенс това е възможност за мислене, но не винаги способност за мислене… и така нататък. Аз не се занимавам със самоутешение, а и вас не съветвам… Ето какво — нека докато съм тук да имам помощник. Имам нужда от помощник. Някой млад, образован и добре възпитан човек. Човек, който да посрещне клиента, а накрая да му помогне да облече палтото…

— Да си облече… — произнесе сивият човек много тихо, но застаналият до прозореца го чу.

— Какво?

— Трябва да се казва „да си облече“.

— А аз как казах?

— Вие казахте „да облече“.

— А трябва как?

— А трябва — „да си облече“.

— Не улавям разликата — каза високомерно този, който стоеше до прозореца.

— И въпреки това тя съществува.

— Добре. Толкова по-добре. Нали ви казвам, че ми трябва млад човек, който знае до съвършенство местния диалект.

— Днешните млади хора, Ковачо, не знаят добре своя език.

— Въпреки това ми трябва точно млад човек. Ще ми бъде неудобно да командвам някой старец, а аз имам намерение именно да командвам.

— Тук никой не прави нищо даром — намекна сивото човече и се подсмихна цинично. — Нито старите, нито младите. Нито възпитаните, нито грубияните. Нито образованите, нито тези, които странят от науката… Най-много някой възторжен пияница, но и той през цялото време ще очаква да го почерпят. От уважение.

— Добре де, никой няма да го кара да работи даром… Ама колко сте приказлив само… Имате ли някого пред вид?

— Имате късмет, Хнум 10 10 Хнум — бог на плодородието в египетската митология. Според нея той, с грънчарско колело създал от глина първия човек. В гръцко-римския период се е смятало, че Хнум е демиург — творец, създател, който е направил от глина целия свят — Б.пр. . Набелязал съм един подходящ екземпляр. Четиридесет годишен, кандидат на физико-математическите науки, така добре възпитан, че даже умее да си служи с нож и вилица, и почти не пие. А що се отнася до жизненото му същество, неговата същност, разглеждана въображаемо и отделно от тялото…

— Оставете това! Оставете ме на мира с вашите гешефти! Казвайте направо какво иска! Цената!

— Аз не съм много опитен в тия неща, Илмаринен. Гарантирам обаче, че неговата молба ще ви се стори забавна. Друг е въпросът дали вие ще можете да я изпълните!

— Така ли?

— Точно така.

— Значи вие предполагате, че това е над предела на моите възможности?

— А вие, както и преди, си мислите, че можете всичко на света?

Червено-кървавата ябълка стрелна сивия над лявото крило и дребното човече отново се дръпна назад с наведен поглед.

— Дръж си мръсния език, робе!

Настъпи тишина и едва след няколко дълги секунди неукротеният сив човек промърмори:

— Но защо се обръщате към мен така високопарно, о, Птах 11 11 Птах — древноегипетски бог-творец. Изобразяван винаги като плешив мъж с дълга роба. Древните гърци сравнявали Птах с Хефест — Б.пр. ? Наричайте ме съвсем обикновено: Ахасфер Лукич.

— Какви са тия глупости? — произнесе с отвращение този, който стоеше до прозореца. — Какво общо има тук Ахасфер?…

2. Наистина, какво общо има тук Ахасфер? Аз специално проверявах: онзи са го наричали Еспера Диос (което означава „надявай се на бога“), а още и Ботадеус (което означава „който удари бога“). Това е бил някакъв свадлив евреин от древността, дето се прославил през вековете с това, че не позволил на нещастния Исус от Назарет да поседне и да отдъхне на своя праг — имам пред вид прага на Ахасфер. За което бог, твърде последователен и строг до най-малките подробности във въпросите на етиката, го проклел да бъде безсмъртен и при това в съчетание с проклятието да бъде вечен скитник. „Стани и ходи!“

Да започнем с това, че Ахасфер Лукич не е никакъв евреин и даже не прилича на такъв. Външно той най-много прилича на артиста Леонов (Евгений) в ролята на някой заклет ерген, лишен напълно от женска грижа и съчувствие: никога в живота си не съм виждал по-зацапани сака и по-износени долни фланелки от неговите. Ще продължа с това, че Ахасфер Лукич наистина е дяволски подвижен и не го свърта на едно място (като всеки застрахователен агент, и него краката му го хранят), но спи като всички нормални хора (плюс още към час след обед), и никакви мистични гласове не му нареждат по това време: „Стани и ходи!“