Брус Стърлинг - Двадесет спомена

…Психически лабилните също могат да свършат работа. Ограничението на търговията показва различно лице на близкия видеоекран. Някое и друго откритие по въпроса за смисъла на битието. Твоето лично досие не му излиза от ума. Изпъкналото му чело не може да побере система данни…

— Трябва да избягваш еднообразието в живота си — каза жена му. — Само така можеш да останеш млад.

Тя измъкна един позлатен инхалатор от кобура на жартиера си.

— Опитай това.

— Нямам нужда от наркотици — отвърна й усмихнат Николай. — Фантазията ми е достатъчна.

Той започна да смъква дрехите си.

Жена му го гледаше с раздразнение.

— Николай, държиш се като глупак.

Тя допря инхалатора до носа си и вдъхна. По лицето й изби пот, а ушите и шията й бавно поруменяха от възбуда.

Николай я гледа известно време, после сви рамене и леко вдъхна от позлатената тръбичка. Взрив на удоволствие моментално парализира нервната му система. Тялото му се изви назад в дъга, потрепвайки неудържимо.

Малко непохватно жена му започна да го гали. Разтърсващото химическо удоволствие правеше секса излишен.

— Защо… защо си правиш труда? — задъхан прошепна той.

Жена му се изненада:

— Такава е традицията.

Николай се обърна към трептящите екрани на мониторите, заели цялата стена.

— Вече остарявам — каза той. — Здравето ми е запазено — имах късмет с избора на програмите за дълголетие — ала ми липсва някогашната дързост. Загубил съм гъвкавостта си, проницателността си. А и районът се разрасна твърде много, вече не мога да се справям с всичко. Нямам друг избор, освен да се оттегля.

Той внимателно наблюдаваше лицата на екраните, за да не пропусне и най-малкото ответно потрепване. През своите двеста години живот бе усвоил изкуството да чете по изражението на лицата. Уменията, които владееше, бяха останали непокътнати — угаснала бе само искрата на волята. Неочакваното му изявление бе разбило маската на сдържаност и лицата на членовете на Управителния съвет сякаш пламтяха от честолюбие и алчност.

Механичните бяха пуснали дистанционно управляемите самолетчета полицаи в предградието. Въоръжени с призовки, безликите машини профучаваха из коридорите на предградието и търсеха сред тълпите закононарушители.

Бившият шеф на Отдела по безопасност на Николай внезапно се откъсна от тълпата и се втурна да търси скривалище. В свободното си падане той се отскубваше като брониран гибон от протягащите се да го хванат ръце. Изведнъж една от протезите му се счупи и машините връхлетяха върху него, току пред вратата на Николай. Пластмасата запращя, докато електромагнитните пинсети парализираха крайниците му.

— Това е беззаконие — задъхвайки се, каза той. По дълбоко врязаните бръчки на остарялото му лице блестяха струйки пот. — Те ще ме демонтират! Ленг, помогни ми!

Николай тъжно поклати глава. Старецът закрещя:

— Ти ме въвлече във всичко това! Ти беше идеологът! Аз съм само един нещастен убиец!

Николай мълчеше. Машините сграбчиха и прибраха ръцете и краката на стареца, които бяха тяхна собственост.

— Ама ти наистина си гроги!

Младежите говореха на някакъв кошмарен жаргон, който Николай почти не разбираше. Когато поглеждаха към него, на лицата им се изписваше смесица от агресивност, съжаление и страхопочитание. Струваше му се, че непрекъснато крещят.

— Чувствам се като смазан от численото ви надмощие — промърмори той.

— Ти си смазан, старче! Този бар е твоят музей, нали? Твоят мавзолей! Нахрани ушите ни с бойните си подвизи, слушаме те! Раздуй за ония идиотски видеоидеологии, за онова древно раздвоение на душата. Механични и Преобразувани, тъй ли беше? Война между двете страни на една и съща монета!

— Чувствам се уморен — каза Николай. — Прекалих с пиенето. Нека някой да ме заведе у дома.

Те си размениха тревожни погледи.

— Та това е твоят дом! Нали?

— Много сте любезни — каза Николай на двамата младежи. Те бяха археолози от Космосити, в академични одежди, тогите им бяха отрупани с отличия и медали от Земния звезден район. Изведнъж Николай осъзна, че не може да си спомни имената им.

— Няма нищо, сър — утешиха го те. — Сега е наш дълг ние да ви помним, а не вие нас.

Николай се смути. Не си бе дал сметка, че е говорил на глас.