Брус Стърлинг - Двадесет спомена

— Искаме да се присъединим към твоя звезден район — каза му Свръхинтелигентният. — Трябва да се присъединим към твоя район. Другите не ни щат.

Николай разсеяно драскаше със светлинната писалка върху един видеоекран наблизо.

— Колко души сте?

— В рода ни имаше петдесет души. Преди да избягаме, работехме по проблемите на квантовата физика. Направихме по някое и друго дребно откритие. Струва ми се, че тези открития биха имали комерсиална стойност.

— Великолепно — отвърна Николай и го погледна замислено, със съжаление. — Сигурно в Ринг Каунсъл са приложили обичайните си методи за въздействие — обявили са ви за психически лабилни, идеологически незрели и тем подобни.

— Точно така. Агентите им убиха тридесет и осем от нас. — Свръхинтелигентният притеснено избърса капчиците пот, лъснали върху изпъкналото му чело. — Ние не сме психически лабилни. Няма да ви докараме никакви неприятности. Искаме само да намерим спокойно местенце. където да продължим работата си, докато Бог не ни лиши от разум.

От Ринг Каунсъл позвъниха по официалния канал. Николай Ленг, изненадан и заинтригуван, лично прие разговора. На екрана се появи лицето на млад човек.

— Държа в плен като заложник вашата учителка — съобщи му той.

Николай се намръщи:

— Моля?

— Онази, която ви е обучавала, когато сте били в яслата. Вие я обичате. Сам сте й го казвали. Имам лентата със записа.

— Сигурно се шегувате. Моята учителка беше просто една кибернетична интерфейсна система. Не можете да държите като заложник система данни.

— Разбира се, че мога — каза грубо младият човек. — Старата експертна система е била бракувана, а на нейно място е създадена нова, по-благонадеждна идеологически. Погледнете!

На екрана изскочи второ лице — нечовешки гладкото и лъчисто лице на неговата кибернетична учителка.

— Моля те, Николай, спаси ме — рече сковано изображението. — Той е безмилостен.

Отново се появи лицето на младия мъж. Николай се смееше, все още невярващ.

— Значи сте запазили старите записи? — попита той. — Не знам каква ви е целта, но предполагам, че данните може и да имат някаква стойност. Готов съм да проявя щедрост.

Назова една сума. Младият човек поклати глава. Николай взе да губи търпение.

— Вижте какво — каза той, — защо смятате, че една нищо и никаква експертна система има някаква реална стойност?

— Знам, че има — отвърна му другият. — Аз самият съм такава система.

Николай беше на борда на чуждия кораб. Чувстваше се неловко в брокатения посланически мундир. Той нагласи тежките огледални очила на носа си.

— Благодарни сме ви, че сте решили да посетите нашия звезден район — каза той на съществото, носещо знака на гущера. — За нас това е голяма чест.

Инвеститорът пооправи шарената плисирана яка на врата на огромната си глава.

— Нашите интереси са делови — отвърна той.

— Аз проявявам интерес към чуждата философия — каза Николай. — Интересува ме какви са отговорите на великите въпроси на битието, открити от другите разумни същества.

— Има само един главен въпрос — отвърна чужденецът. — Ние бродим от звезда на звезда, за да търсим отговора. Надяваме се, че вие ще ни помогнете да го узнаем.

Николай стана предпазлив.

— Какъв е въпросът ви?

— Какво е онова, което вие притежавате и което би могло да е нужно и на нас?

Николай погледна момичето със старомодните очи.

— Моят шеф по безопасността ми даде досието, в което са записани криминалните ви деяния — каза й той. — Нарушаване на авторското право, организирани грабежи, заговор за ограничение на търговията. На колко години сте всъщност?

— На четирийсет и четири — отговори му момичето. — Ами вие?

— Към сто и десет. Трябва да проверя в архивите. — Нещо във вида на това момиче го смущаваше. — Откъде имате тези древни очи?

— На майка ми са. Наследила съм ги. Но вие, разбира се, сте Преобразуван. Не бихте могли да знаете какво е това майка.

— Напротив — отвърна й Николай. — Мисля, че познавах майка ви. Беше ми жена. След смъртта й аз ви създадох чрез клониране. Предполагам, че това деяние ме прави… забравил съм думата.

— Баща.

— Точно така. Очевидно е, че сте наследили търговския й нюх. — Той отново прегледа личното й досие. — Имате ли нещо против да прибавите още едно престъпление — многобрачието, към останалите?