Теодор Стърджън - Повече от човешки

— Човече, мислех си, че вече няма да те видя, като си замина тъй изведнъж.

— Да ти помогна — предложи Сам, имайки предвид машината. Прод не го разбра.

— Бил си толкоз път да видиш дали имам нужда от помощ! — възкликна той щастливо. — Справям се чудесно, Сам, повярвай ми. Не че не ценя помощта ти. Но напоследък просто ми спори. Искам да кажа, работата.

Сам взе търнокопа и с дръжката му започна да набива камъните под колелото.

— Пали! — каза той.

— Майка много ще се зарадва, като те види — каза Прод. — Както някога.

Той се качи и запали. Сам опря кръста си на задната част на машината, подхвана я здраво с две ръце и щом съединителят зацепи, вдигна с всичка сила. Задницата се повдигна, доколкото позволяваха ресорите, даже по-високо. Сам натисна назад. Колелото намери опора и машината, подскачайки, излезе на твърда земя.

Прод скочи и се върна да огледа дупката — действие, безполезно като непреодолимото желание на човек да сглоби парчетата на счупен порцеланов съд.

— Някога бях готов да се обзаложа, че преди си бил земеделец — ухили се Прод. — А сега знам — бил си хидравличен крик.

Сам не се усмихна. Той никога не се усмихваше. Прод отиде до плуга и Сам му помогна да го прикачи към машината.

— Конят умря — обясни Прод. — Машината върши работа, само да имаше някакъв начин да не затъва толкоз често. Половината ми време отива да се мъча да я измъквам. Ще си купя друг кон, но засега изчаквам с всичко — докато дойде Джак. Сигурно си мислиш, че загубата на коня ме е разстроила. Сега вече нищо не е в състояние да ме разстрои — каза той, като погледна към къщата и се усмихна. После попита: — Закусвал ли си?

— Да.

— Е нищо, пак ще закусиш. Знаеш каква е майка. Няма да ни прости, ако не те заведа да те нахрани.

Те отидоха до къщата и като видя Сам, мисис Прод го прегърна и силно го притисна до себе си. Нещо смущаващо се надигна у него. Беше дошъл за брадва. Всичко друго смяташе за уредено.

— Сядай тук, сега ще ти донеса закуска.

— Казах ли ти аз? — каза Прод, като я гледаше усмихнато. Сам също я гледаше. Беше натежала и изглеждаше щастлива като котка на припек.

— Какво правиш сега, Сам?

Сам го погледна в очите, търсейки някакъв отговор.

— Работя — каза той и махна неопределено — там горе.

— В гората?

— Да.

— И какво правиш?

Сам измънка. Прод попита:

— Като наемен работник ли? Не? Ами тогава какво? С лов ли се занимаваш?

— С лов — каза Сам, смятайки, че това е достатъчно. Започна да яде. От мястото си виждаше стаята на Джак. Старото легло го нямаше. Имаше друго легло — малко по-дълго от ръката му — покрито с бледосин памучен плат, украсено с волани от тензух.

След като закуси, постояха още малко на масата. Мълчаха. Сам погледна Прод в очите и прочете: Добро момче, но не го бива да се установи на едно място, нито да ходи на гости. Не можа да разбере какво значи „на гости“. Беше някаква мъглява представа за оживени разговори и смях. Разбра, че това е едно от нещата, които усещаше, че му липсват — не бяха недостатъци, а просто неща, които не можеше и никога нямаше да може да прави. Затова помоли Прод да му даде брадвата и излезе.

— Не ни се сърди, нали? — попита мисис Прод, гледайки с вълнение подир Сам.

— Да се сърди ли? — каза Прод. — Тогава нямаше да дойде. И аз се опасявах, че ни се сърди, но вече съм спокоен. И да не вдигаш нищо тежко, чуваш ли? — добави той от вратата.

Джейни четеше колкото може по-бавно и по-внимателно. Не беше нужно да чете на глас, а само много внимателно, за да могат близначките да разбират. Беше стигнала до момента, когато жената връзва мъжа за колоната, пуска другия мъж, „моя съперник, ухиления й любовник“, от вградения шкаф, където е бил скрит, и му дава камшик. На това място Джейни вдигна глава и видя, че Бони и Бийни си играят в студената камина, гонейки въображаема мишка, скрита в пепелта.

— Ама вие не слушате — каза тя.

Искаме онази с картинките — беше мълчаливият им отговор.

— Но тя е много скучна — каза Джейни с досада. Все пак затвори „Венера в кожи“ от фон Захер-Мазох и я остави на масата. — В тази поне има някакви случки — възрази тя, докато отиваше до лавиците с книги. Намери книгата, която търсеше, между „Моят пистолет е бърз“ и „Илюстрованият Айвън Блох“ и я довлече обратно до креслото. Бони изчезна от камината и се появи от едната страна на креслото. Бийни, която явно следеше какво става в стаята, се появи от другата. Тя харесваше тази книга дори повече от Бони.