Теодор Стърджън - Повече от човешки

Джейни отвори книгата наслуки. Близначките се надвесиха с широко отворени очи, затаили дъх.

„Чети.“

— Добре де — каза Джейни. — Д34556. С връзване отзад. Двоен ластик. Дължина 90 инча. Жълто, бургундско черно, ловджийско зелено и бяло. 24 долара и 68 цента. Д34557. Стил рустик. Каре Стюарт или Аргил, вж. илюстр. Един чифт 4 долара и 92 цента. Д34…

И те отново бяха щастливи.

Въобще щастливо си живееха в тази къща, а и преди да дойдат тук, имаха забавни приключения. Научиха се да отварят ремаркета на камиони, да лежат неподвижно, скрити в сеното; Джейни можеше да сваля отдалеч щипки от въжетата за простиране, а близначките можеха да се озовават нощем в някое помещение като например магазин и да отключват вратата отвътре, ако ключалката трябваше да се превърти, тъй като Джейни можеше да отваря само куки и резета. Но най-полезното нещо беше, че близначките се научиха да отвличат вниманието на преследвачите на Джейни — ту ги замерваха с камъни от някой прозорец на втория етаж, ту се появяваха в краката им и ги спъваха, ту неочаквано кацваха на раменете им и подмокряха яките им. Благодарение на всичко това беше невъзможно да хванат Джейни и тя лесно успяваше да избяга. Хо-хо!

Но най-хубаво беше в тази къща. На десетки мили нямаше жива душа и никой не идваше тук. Беше голяма къща, построена на един хълм и сред такава гъста гора, че трудно се забелязваше. Откъм пътя беше оградена с висока стена, а откъм гората — с висока желязна ограда, през която течеше поточе. Откри я Бони. Един ден, уморени, те заспаха край пътя. Бони се събуди и тръгна да огледа наоколо; така тя намери оградата, тръгна покрай нея и видя къщата. Но се оказа, че Джейни не може да мине през оградата. Разрешението намери Бийни — без да иска, тя падна в потока и водата я отнесе от другата страна.

В най-голямата стая имаше безброй много книги и много стари чаршафи, в които можеха да се увиват, когато е студено. Долу, в тъмните помещения на избата, намериха пет-шест каси със зеленчукови консерви и няколко бутилки вино, които после изпотрошиха навсякъде из къщата, защото виното миришеше чудесно, въпреки че не беше хубаво на вкус. Зад къщата имаше вир и да се къпят в него беше много по-приятно, отколкото в банята, защото банята нямаше прозорци. Имаше чудесни места за игра на жмичка. Дори откриха една малка стаичка с вериги на стената и решетки.

С брадвата ставаше много по-бързо.

Никога нямаше да попадне на това място, ако не се беше ударил. През всичките години, докато бродеше из гората напосоки, никога не бе попадал в такъв капан. Стъпи на една оголена скала, направи крачка напред и се озова в яма, дълбока двадесет фута. Гнила шума покриваше земята, а наоколо — гъст къпинак. Удари си окото, левият лакът го болеше непоносимо.

С мъка успя да се измъкне навън и огледа мястото. Вероятно някога тук бе имало вир, но долната част на склона е била неустойчива и податлива на ерозията. Вирът беше изчезнал, а на негово място в склона се бе образувала падина, гъсто обрасла от двете страни и отпред, така че беше напълно скрита. Скалата, от която той падна, стърчеше от склона, надвесена над падината.

Някога на Сам му беше напълно безразлично дали наоколо има хора. Сега искаше само едно — да бъде това, което знаеше, че е — да бъде сам. Но осемте години, прекарани във фермата, бяха променили начина му на живот. Вече имаше нужда от покрив над главата си. И колкото повече гледаше това закътано място с надвесената скала, която служеше за стена и таван, и двете странични стени от пръст, толкова повече го харесваше за подслон.

Първите му подобрения бяха примитивни. Разчисти място, колкото да ляга удобно, и отскубна няколко храста, за да не го дерат, когато влиза и излиза. След това заваля и той направи вади, за да се изтича водата. После натрупа отгоре шума за покрив.

Постепенно тази работа го увлече. Изкорени още храсти, изравни пода. Махна всички откъртени парчета по задната стена и откри в скалата готови полици и нишички, в които можеше да си слага разни неща. Започна да се промъква нощем във фермите, разположени в подножието на планината, като вземаше по нещичко и никога не ходеше повторно на същото място, освен в краен случай. Вземаше картофи и моркови, някой клин от десет цента, тел. Отмъкна един счупен чук и едно котле. Веднъж намери половин пушено прасе, паднало от някой камион, който превозва месо. Занесе го в убежището си, но откри, че в негово отсъствие един рис си хапва от месото. Реши да направи стени — затова и отиде за брадва.