Теодор Стърджън: Повече от човешки

Спокойно, щастливо общуване, в което без никакъв страх включиха и Джери — разменяха си настроения, мисли и съвместни постижения. И сред всичко това, непрекъснато: Добре дошъл, добре дошъл.

Те всички бяха млади, всички бяха нови, макар и не така нови и млади като Джери. Тяхната младост се състоеше в устрема и гъвкавостта на мисленето им. Въпреки че спомените на някои от тях бяха стари, сравнени с един човешки живот, всяко същество бе живяло твърде кратко в сравнение с безсмъртието, а те всички бяха безсмъртни.

Ето един глас, който бе изтананикал една фраза на ухото на татко Хайдн; а ето един, който бе запознал Уилям Морис с брата и сестрата Росети. Като че ли това почти беше негов собствен спомен. Джери видя Ферми, комуто показва следа от разцепването на елементарна частица, заснета на фоточувствителна плака; видя едно дете на име Ландовска заслушано в клавесина; един задрямал Форд, който изведнъж е осенен от идеята да постави работниците в редица до линия от машини, наречени конвейер.

Да формулираш въпрос, означаваше да получиш отговор.

Кои сте вие?

Хомо гещалт.

Аз също, аз съм част от вас, аз принадлежа…

Добре дошъл.

Защо не сте ми казали досега?

Не беше готов. Не беше завършен. Какво беше Джери, преди да срещне Сам?

А сега… тази етика ли? Тя ли ме завърши?

Етика е твърде ограничено понятие. Иначе, да… многочисленост е нашата първа особеност, единство — втората. Както твоите части знаят, че са част от тебе, така и ти трябва да знаеш, че ние сме част от човечеството.

Джери разбра, че това, от което се срамува, са все неща, които човеците могат да си причиняват един на друг, но които човечеството не може да направи.

— Аз бях наказан — каза той.

Ти беше поставен под карантина.

И… вие ли… ние ли… носим отговорността за делата на човечеството?

Не! Споделяме я. Ние сме човечеството!

Но човечеството се опитва да се самоунищожи.

(Някаква вълна на веселие и абсолютна увереност, като радост.) Днес, тази седмица, може и да изглежда така, новия. Но от гледна точка на историята на цяла раса… една атомна война е само лека вълна, набраздила широкото лице на Амазонка!

Техните спомени, техните проекти и пресмятания заливаха Джери от всички страни и най-после той разбра тяхната същност и техните функции, разбра защо етиката, която бе възприел, е твърде ограничено понятие. Защото най-после пред него се разкри сила, която не можеше да покварява, защото такова прозрение не можеше да се използува само за себе си или срещу себе си. Значи ето защо и как съществуваше човечеството, неспокойно и забързано, осветено от собствената си велика съдба. Ето ръката, която не помръдва, когато умират хиляди, защото чрез тяхната смърт ще се спасят милиони. Ето ориентира, маяка, сочещ пътя, когато човечеството е в опасност; ето Покровителя, когото познават всички човеци — не някаква страховита външна сила, която дебне от небето, а нещо засмяно, с човешко сърце и уважение към човешкия си произход; нещо, което мирише на пот и прясна угар, а не избеляла светиня, от която лъха на мухъл.

Той видя себе си като атом, а своя гещалт като молекула. Видя другите като клетки и в цялото съзря радостното бъдеще на човечеството.

Усети как го изпълва и задавя някакво преклонение и разбра, че това е нещо, без което човечеството не може да съществува — чувството за собствено достойнство.

Протегна ръце и от странните му очи рукнаха сълзи. Благодаря, отговори им той. Благодаря, благодаря…

И смирено се присъедини към тях.

© 1953 Теодор Стърджън

© 1986 Искра Иванова, превод от английски

Theodore Sturgeon

More Than Human, 1953

Източник: http://bezmonitor.com (през http://sfbg.us)

Публикация:

ПОВЕЧЕ ОТ ЧОВЕШКИ. 1986. Изд. Георги Бакалов, Варна. Биб. Галактика, No.76. Роман. Превод: Искра ИВАНОВА [More That Human, Theodore STURGEON (1976; 1953)]. Предговор: Един от „Златният век“ — Агоп МЕЛКОНЯН — с.5–9. Художник: Текла АЛЕКСИЕВА. Печат: ДП Балкан, София. Формат: 70×100/32. Печатни коли: 19. Страници: 304. Цена: 1.50 лв.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1607]

Последна редакция: 2010-01-27 12:39:20

ROTC (reserve officers’ training corps) — корпус за запасни офицери.

Оклузия (мед.) — запушване (тук на паметта).

Китайски човек (синантроп) — скелет на праисторически човек, изкопан за пръв път през 1929 г, на югозапад от Пекин.

„Уолдорф-плаза“ — луксозен хотел в Ню Йорк.