Омир - Илиада

Скрит не остана за цар Менелая, любимец на Арес,
смъртният час на Патрокъл, сразен от троянци във боя.
С мед заблестяла облечен, излезе пред първите воини,
па край трупа му закрачи, подобно на крава, която
първи път ражда и дебне с мучене край свойто [5]
теленце;
тъй обикаляше русият цар Менелай край Патрокла,
своето копие вдигнал и щита всестранно закръглен,
вече готов да убива, щом някой насреща му тръгне.
Копиеборецът Евфорб тъй също не беше нехаен,
след като падна в сечта благородният, предан Патрокъл; [10]
спря се до него и тъй заговори на цар Менелая:
„Богородени Атрид Менелае, водач на войските!
Бягай, трупа остави и не пипай доспехите в кърви!
Никой троянец и никой прославен троянски съюзник
с копие в бой не удари Патрокла по-рано от мене. [15]
Дай да получа велика прослава сега сред троянци,
за да не взема със удар живота ти медено сладък.“
Русият цар Менелай му продума със тежка въздишка:
„Татко наш Зевсе! Не трябва човек да се хвали надменно!
Толкова горди не биват лъвът и пантерата хищна, [20]
нито глиганът коварен, изпълнен със дива свирепост,
който най-много се пъчи със своята сила в гърдите,
колкото тук се надуват чедата на жреца Пантоя:
конесмирителят Хиперенор наслади се за кратко
от младостта си, понеже ме с хули за бой предизвика, [25]
казвайки, че съм най-долен сред всички данайски герои.
Смятам, че той не можа да се върне с нозете си в къщи,
за да зарадва обична съпруга, родители мили.
Тъй ще премахна и твоята мощ, ако ти предизвикаш.
Но те съветвам сега да отстъпиш назад при тълпата: [30]
схватка със мен не завързвай, та зло да не патиш без нужда:
чак като нещо се случи, глупецът тогава го вижда.“ 203 203 Тази сентенция се среща и у други поети (Хезиод, „Дела и дни“, 216; Платон, „Пир“, 222; Ливий, „От основаването на Рим“, XXII, 39 и др.).
Каза, но Евфорб съвета не чу и така му отвърна:
„Днес, Менелае божествен, на мен ще платиш многократно
заради брат ми, погубен от тебе. Ти много се хвалиш, [35]
че си направил жена му вдовица във новата спалня,
че си донесъл на моите родители вопли и мъки.
Аз утешител бих станал в плача на злочестите старци,
ако ти взема главата и светлите бойни доспехи
и ги положа в ръцете на татко Пантой и Фронтида. [40]
Дълго не бива да бъде протакана нашата битка,
спора сега да решим със победа или пък със бягство.“
Каза и копие хвърли във щита, всестранно закръглен,
ала медта не проби и върхът се огъна във щита
твърд. Втори с копие медно Атрид Менелай се прицели, [45]
след като беше се вече помолил на татко ни Зевса.
Ниско улучи във гърлото Евфорб, отстъпващ от боя;
тежкото копие втъкна, натиснал го с мощна десница,
в миг острието излезе през нежната шия на Евфорб.
Воинът падна и звъннаха с екот доспехите с него. [50]
Кръв му накваси косите, същински Харитини плитки
дивни, пристегнати вещо със златни и сребърни щипки. Както човек си отглежда фиданка от плодна маслина
в местност самотна, където извира вода бистроструйна,
бързо дръвцето пораства, от полъх на вятър люляно, [55]
и се покрива богато с безброй цветове белоснежни,
но неочаквано вихър със буря могъща връхлита,
в миг го изтръгва от корен, събаря го върху земята;
тъй и Атрид Менелай повали със ръцете си Евфорб
копиеборец и сам му засваля доспехите светли. [60]
Както и лъв в планините, облегнат на своята сила,
грабва най-гойната крава от стадо, излязло на паша; първом я сгризва със здравите зъби, врата й пречупва, после кръвта й изпива и цялата вътрешност гълта,
псета и яки пастири край него надават безспирно яростен вик издалече, но никак не се осмеляват [65]
близо до него да идат, обзети от бледия ужас;
също тъй никой троянец в гърдите си нямаше смелост
близо да иде до цар Менелая, прочут в боевете.
Лесно Атрид би отнесъл от Евфорб доспехите славни, ако не беше му тъй завидял Аполон далномерец, [70]
който, взел образ на смъртния Мента, водач иа кикони, прати във битката Хектор, подобен на бързия Арес.
Феб се обърна към Хектор и думи крилати му каза:
„Хекторе! Тичаш ти днеска и недостижимото гониш — [75]
искаш конете на внука Еаков, но те са опасни!
Никой от смъртните хора не може със тях да се справи: само Ахил ги запряга, но той е от майка безсмъртна.
В същото време синът на Атрей, Менелай велемощен,
пазещ трупа на Патрокла, погуби отличен троянец — [80]
Евфорба, син на Пантоя, лиши го от бурната сила.“
Тъй рече богът и влезе отново във боя с мъжете.
Горестна мъка обхвана сърцето смрачено на Хектор.
Щом се огледа към строя, във миг той съзря Менелая,
славни доспехи засвалял от Евфорба, наземи проснат, [85]
черната кръв на когото течеше от зинала рана.
Хектор, облечен във мед заблестяла, излезе пред всички,
викайки гръмко, подобен на Хефестов огън негаснещ.
Острият вик на героя достигна до цар Менелая,
който въздъхна и каза на свойто сърце благородно: „Тежко ми! Ако оставя доспехите дивни на Евфорб, [90]
също трупа на Патрокъл, погинал във бой за честта ми,
никой данаец не би ме похулил, когато ме види.
Ако от срам се сражавам самичък с троянци и с Хектор,
има опасност сега едного да нападнат мнозина, [95]
че шлемовеецът Хектор предвожда тук всички троянци.
Ала защо се вълнува сърцето ми с мисли такива?
Който реши да се бие без божия воля с противник,
тачен от някакъв бог, то голяма беда го постига.
Никой данаец не ще ме похули, когато ме види, [100]
че съм отстъпил пред Хектор, воюващ със божия помощ.
Само да можех да чуя гласа гръмовит на Аякса,
двамата бихме отново се впуснали в боя със устрем,
даже без божия воля трупа на Патрокла да вземем
ний за Ахила: това от злините било би най-малко.“ [105]
Още премисляше всичко в душата си мълком, когато
вкуп го нападнаха много троянци начело със Хектор.
Цар Менелай се отдръпна, остави простряното тяло.
Често назад се извръщаше, както лъвът буйногривест,
щом го подгонят далеч от кошарата псета и хора [110]
с вик и със копия дълги; сърцето му дръзко в гърдите
трепва от ужас и той неохотно си тръгва от двора;
също тъй русият цар Менелай изостави Патрокла:
спря и с лице към врага се обърна, щом стигна при своите,
търсейки с поглед Аякса, огромния син Теламонов; [115]
тутакси той го съгледа във левия фланг на борбата
смелост да вдъхва на своите другари да влизат във боя:
Феб Аполон им изпрати тогава небесна уплаха.
Цар Менелай се затича, наблизо застана и рече:
„Мили Аяксе! Ела да се бием сега за Патрокъл! [120]
Може би ний ще откараме голия труп 204 204 Под „голо тяло“ или „гол труп“ в епическата поезия се разбира тяло, от което са смъкнати доспехите. при Ахила,
че шлемовеецът Хектор му смъкна доспехите славни.“
Тъй каза и развълнува духа на Аякса юначен,
който през първите гъсти редици пое с Менелая.
Щом му съблече доспехите, Хектор помъкна Патрокла, [125]
за да отреже с медта си славата му от раменете,
а пък трупа му да хвърли на стръвните псета троянски.
Близо пристъпи Аякс със грамадния щит като кула,
Хектор назад се отдръпна веднага сред своите другари,
па в колесницата скочи, предаде доспехите дивни [130]
да ги откарат във Троя за негова бойна прослава.
А пък Аякс приближи до Патрокла, покри го със своя
щит необятен. И както лъвица се грижи за свойте
лъвчета, щом ги в гората повежда и там я пресрещат
смели ловци, а тя гордо се пъчи със своята сила, [135]
рошави вежди навъсва и с тях си покрива очите,
тъй и Аякс до трупа на героя Патрокъл застана.
А Менелай, на бог Арес любимец, стоеше отсреща
с мъка несносна в гърдите, която безспирно растеше.
Главк, Хиполохов потомък, водач на мъжете ликийски, [140]
гневно погледна към Хектор и с упрек жесток му продума:
„Хектор храбър на външност, от боя далече оставаш!
Имаш съвсем незаслужена слава, понеже отстъпваш.
Трябва сега да помислиш града с крепостта да запазиш,
водейки само войските, родени в свещената Троя. [145]
Никой ликиец не ще се сражава за вашата крепост
вече с данайци, когато признателност няма за този,
който се винаги бие усърдно с мъжете враждебни.
Как ще спасиш от гмежта на борбата боец неизвестен,
щом Сарпедона, нещастнико, верен другар и приятел, [150]
ти изостави за плячка и дар въжделен на аргийци? 205 205 Главк не знае, че тялото на Сарпедон е запазено от Аполон и пренесено в Ликия (XVI, 666–683).
Приживе бе Сарпедон за града и за тебе полезен,
нямаш ти доблест обаче от псета трупа му да браниш.
Ако сега ме послушат мъжете ликийски да тръгнем
ний към дома, очевидно зла гибел ще дойде над Троя. [155]
Ако троянците имат безтрепетна сила и дързост,
както ги имат юначните воини, които подхващат
тежка борба със мъжете враждебни на свойта родина,
тутакси бихме отвлекли Патрокла във Троя висока.
Ако убития вмъкнем в големия град на Приама, [160]
след като ний го изтръгнем със пристъп от боя развихрен,
скоро аргийци ще пратят доспехите на Сарпедона,
него пък ние сами ще откараме вътре във Троя.
Падна другар на героя им, който се смята най-храбър
между аргийци във стана и има бойци ръкопашни. [165]
Все пак ти нямаше смелост да срещнеш Аякса безстрашен,
сам да го зърнеш в очите по време на бой с враговете,
ти се не сблъска със него, понеже от теб е по-мощен.“
А шлемовеецът Хектор го ядно погледна и рече:
„Главке, защо ми говориш надменно, макар че си умен? [170]
Жалко, че аз те поставих по-горе по мъдрост от всички славни смелчаци, които живеят във Ликия плодна.
Днеска се сърдя най-много на тебе, понеже ти каза,
че не съм смеял дори да дочакам Аякса огромен!
Никакъв страх не изпитвам от боя и конския тропот. Винаги волята висша на Зевса от нас е по-силна; [175]
Зевс и героя изплашва, дори му отнема победа лесно,
макар че и сам го подтиква да влиза във битки.
Драги мой! Хайде сега застани покрай мене и гледай
целия ден ли ще бъда страхливец, какъвто ме смяташ, или пък някой данаец, макар да е с устремна сила, [180]
аз ще отблъсна във бой за трупа на Патрокъл погубен.“ След като рече това, на троянците викна високо:
„Вие, троянци, ликийци, бойци ръкопашни дарданци!
Хайде бъдете мъже и спомнете си бурната сила, [185]
за да си сложа доспехите дивни на вожда Ахила,
дето ги смъкнах, когато сразих храбростта на Патрокла.“
Каза така шлемовеецът Хектор и боя напусна.
Той се затича стремглаво назад със нозете си бързи,
скоро в полето настигна любимите свои другари, носещи в Троя доспехите дивни на вожда Ахила. [190]
От многосълзния бой надалеч преоблече се Хектор:
своите предаде в ръцете на войнолюбиви троянци,
сам пък надяна доспехите вечни на внука Еаков,
дадени от боговете във дар на баща му Пелея. [195]
В старост Пелей ги отстъпи на своето чедо Ахила,
ала синът не достигна до старост във тези доспехи. Облакосборецът Зевс, щом съгледа героя далече
да се облича в доспехите чудни на вожда Ахила,
той си разтърси главата и тъй във душата си рече: [200]
„Клетнико! Никаква мисъл за смърт във сърцето си нямаш. Тя е до тебе, а ти си поставяш нетленни доспехи,
носени нявга от мъж, от когото и други треперят.
Днеска погуби Патрокла, другаря му кротък и силен,
сне му доспехите сам от плещите му и от главата. [205]
Ето сега ще ти вдъхна в гърдите голямо геройство —
вместо отплата, че няма ти жив да се върнеш от боя,
ни Андромаха ще вземе доспехите на Еакида.“
Каза Кронид и му кимна със своите вежди възчерни.
Стори доспехите чужди добре да прилегнат на Хектор. Страшният Арес във него проникна, в снагата му вложи доблест и сила. И Хектор към своите съюзници славни тръгна със викот пронизен, във миг се показа пред всички, блеснал в доспехите вечни на дръзкия син на Пелея. [210]
Ходеше между войските, подбуждаше всекиго с думи: [215]
Медона, Местла и Главка, и храбрия в бой Терсилоха, Астеропея, герой Дейзинора и с тях Хипотоя,
Форкиса, Хромия, още и птицегадателя Еном.
Той ги подтикваше бодро, крилати слова произнесе:
„Чуйте ме вие. безброй племена от съюзни съседи! [220]
Не многочисленост търсих и нужда от нея аз нямах,
тука когато ви свиках от вашите селища родни,
но за да браните твърдо от войнолюбиви ахейци
верни троянски съпруги и клети невръстни дечица.
С тази надежда аз сам изтощавам народа във Троя [225]
щедро с храна, с дарове да повдигам духа ви в гърдите. Всеки от вас да се впусне направо във бой да загине
или да бъде спасен, че това е закон на войната.
Който отмъкне убития вече от мене Патрокъл
при конеборци троянци и който отблъсне Аякса, [230]
той половината плячка ще има, наравно със мене,
сам ще се радва на слава, каквато и аз ще получа.“
Тъй рече. Вдигнали копия, право напред връхлетяха
срещу данайците: имаха вече голяма надежда
мъртвото тяло да грабнат от вожда Аякс Теламонов. Клетници! Той на мнозина живота отне над Патрокла! [235]
Тъкмо тогава Аякс заговори на цар Менелая:
„Скъпи ми цар Менелае Атреев, потомък на Зевса!
Мисля, че двамата няма назад да се върнем от боя.
Толкова аз се не плаша за голия труп на Патрокла, който сега ще насити троянските псета и птици, [240]
колкото страх ме обзема за мойта глава и за твойта,
да не пострадат, че бойният облак над всичко надвисва — Хектор Приамов; нечакана гибел отново ни дебне.
Хайде повикай най-храбри данайци, дано да ни чуят!“ [245]
Тъй каза. Цар Менелай гръмогласен не бе непослушен.
Той се провикна високо, дано да го чуят данайци:
„Мили другари, водачи, съветници мъдри аргийски,
всички, които с Атрид Агамемнон и с цар Менелая
общото вино изпиват и своите народи предвождат, слава голяма и почит добили от Зевс олимпийски! [250]
Трудно е вече за мене при всеки водач да отивам,
тъй като много далеч се разгаря кипежът на боя.
Всеки самичък да тръгне, душата си с гняв да препълни,
за да не стане Патрокъл играчка за псета троянски.“ [255]
Тъй рече. Чу го Аякс, бързоногият син на Ойлея.
Пръв се завтурна насреща и стигна сред лютата битка. После дотичаха Идоменей и другарят му предан,
вожд Мерион, на убиеца бог Ениалий подобен.
Кой ли със собствена памет сега назовал би по име [260]
всички ахейци, които по-сетне разгаряха боя?
Вкупом събрани троянци нападнаха с Хектор начело.
Както във устие речно, с води придошли от Кронида,
грозно вълната голяма шуми пред насрещния напор,
а бреговете реват, че морето навън се излива, [265]
с викове толкова гръмки налитаха често троянци,
а до трупа на Патрокъл стояха безсменно ахейци,
единодушни в борбата, запазени с щитове медни.
Сумрак изсипа Кронид покрай техните шлемове светли,
тъй като в дните предишни не бе му омразен Патрокъл, докато дишаше още и беше другар на Ахила. [270]
Зевс не поиска да стане той плячка на псета троянски: тутакси верни другари подтикна да бранят Патрокла.
Първо троянци отблъснаха с вик бързооки ахейци,
бягащи в ужас, които оставиха мъртвото тяло. [275]
Никого с копия тук не убиха сърцати троянци,
ала трупа те отвлякоха. Твърде за кратко без него
ядни стояха ахейци: Аякс ги възвърна веднага.
Както по външна осанка, така и по подвизи бойни
беше той пръв сред данайци, но втори след вожда Ахила. [280]
Тръгна от предните в боя, същински глиган по свирепост, който далече вдън дебри планински най-лесно разпръсва кучета бързи и млади ловци, щом назад се обърне;
тъй и Аякс велемощен, синът на герой Теламона,
леко нападна и пръсна троянските бойни редици, [285]
струпани върху трупа на Патрокла с желание силно
да го отмъкнат в града си и слава така да спечелят.
А Хипотой велелепен, синът на пеласгеца Лета,
беше повлякъл трупа за крака сред жестоката битка,
вързал му глезена здраво със ремък край жилите ниско, [290]
да угоди на троянци и Хектор, но зло му се случи:
никой му помощ не даде, макар че желаеха всички.
Храбрият син Теламонов се впусна направо в тълпата,
в миг Хипотоя удари със копие в шлема му меден.
Шлемът със конската грива изпод острието се сцепи, [295]
рязко пронизан от крепка десница със копие дълго.
Мозъкът кървав потече от раната по острието
чак до халката. И мъжката мощ Хипотоя остави:
той от ръцете си наземи пусна крака на Патрокла,
после и сам се събори стремглаво с лице над мъртвеца, [300]
много далече от плодна Лариса. Отплата дължима
никак не даде на свойте родители мили, че кратък
бе му животът, сразен от Аякса със мед безпощадна.
Своето копие Хектор тогава запрати в Аякса,
който го зърна и с мъка отбягна опасния удар. [305]
ала улучен бе Схедий, потомък на храбрия Ифит,
твърде известен фокеец във град Панопея,
много мъже управляваше в свойта богата родина.
Точно под здравата ключица Хектор го тежко промуши,
острото копие медно излезе през рамото горе. [310]
Схедий със шум се катурна, доспехите звъннаха с него.
А пък Аякс Теламонов прободе направо в корема Форкис, потомък на Фенопс, закрилящ трупа Хипотоев.
Плочка от бронята счупи, с медта му червата изкорми.
Форкис в прахта се простря и с ръката си сграбчи земята. [315]
Първите бойни редици и Хектор отстъпиха бързо.
Викнаха диво аргийци, отвлякоха двамата мъртви —
Форкиса и Хипотоя, — доспехите мигом им снеха.
Щяха троянци, надвити от войнолюбиви ахейци,
поради своята слабост в града да избягат отново, [320]
а пък аргийците, въпреки Зевса, да имат прослава
само чрез собствена сила, Еней да не беше подтикнат
в боя от бог Аполона, взел образа на Перифанта,
син на Епита, вестител при стария татко Енеев,
стигнал до старост дълбока и вещ за полезни съвети. Уподобил се на него, така Аполон заговори: [325]
„Бихте ли вие, Енее, запазили Троя висока
без помощта на безсмъртни? Аз помня и други герои, вярващи само на своята сила, юначност и смелост,
само на своите фаланги, макар малобройни да бяха. [330]
Зевс предпочита победа за нас, не за горди данайци,
вие обаче треперите все и не влизате в боя.“
Каза. Еней богоравен позна Аполон далнострелец,
щом го погледна в лицето, и рязко извика на Хектор:
„Хекторе! Вие, троянски и вие, съюзни водачи! [335]
Срам е за всички ни днеска да бягаме в Троя, надвити
от войнолюбци ахейци във бой зарад нашата слабост.
Някой безсмъртен застана наблизо до мене и рече:
«Зевс, промислител върховен, е наш покровител във боя.» 340. Нека нападнем данайци, за да не отмъкнат спокойно
близо до своите кораби черни трупа на Патрокла.“
Каза така и изтича пред първите бойни редици:
те се обърнаха в миг и с лице към ахейците спряха.
С копие остро удари внезапно Еней Лейокрита,
син Арисбантов, другар благороден на вожд Ликомеда. Войнолюбивият мъж Ликомед съжали Лейокрита, [345]
спря до трупа му наблизо и Аписаона Хипасов,
вожд на войските враждебни, със копие светло улучи
под диафрагмата в черния дроб; подкоси му нозете.
Аписаон бе дошъл от Пеония плодна при Троя, [350]
гдето изпъкна над всички по храброст след Астеропея
Жалост обзе войнолюбеца Астеропей зарад него.
Впусна се право напред, устремен да се бие с данайци.
ала без полза, понеже те бяха се спрели готови
с щитове, с копия дълги да бранят трупа на Патрокъл. [355]
Всички Аякс там обхождаше, давайки често наредби:
никой назад нито крачка от мъртвия да не отстъпва,
никой напред да не влиза във боя, далеч от ахейци.
всички край тялото сбрани сега да се бият отблизо.
Тъй им нареждаше строго Аякс исполински. Земята [360]
в алена кръв се окъпа, един върху други лежаха
мъртви троянци, съюзници доблестни, също данайци.
Тука данайците никак не водеха битка безкръвна,
ала малцина погиваха, тъй като помнеха всички
дружно безспир да се бранят взаимно от грозната гибел. [365]
Тъй се сражаваха бурно, подобно на огън разпален.
Ти би помислил, че няма ни Слънце, ни Месец на свода. Мрак непрогледен се сипна, затули мъжете в полето,
гдето се биеха смело за мъртвия вече Патрокъл.
Другите групи троянски и медноколенни ахейци водеха [370]
боя под ведро небе и под грейнало слънце:
нямаше никакъв облак върху планини и полета.
Често след кратка почивка започваха битка отново,
но издалеч, със стремеж да отбягват стрели многостонни
в двете странични крила. А в средата от мрака и боя страдаха много и мъки търпяха от мед смъртоносна [375]
всички най-храбри герои. Не знаеха само двамина
славни мъже, Тразимед с Антилоха, потомци на Нестор,
че е загинал Патрокъл безстрашен, а смятаха още,
че си е жив и се бие с троянци напред всред тълпата. Двамата, бранейки своите другари от гибел и бягство, нейде далеч се сражаваха, както им Нестор поръча [380]
още когато ги прати от черните кораби в боя.
Целия ден се разгаряше буен пожар на враждата
тежка. Безспирно обливани с пот изнурителна бяха здрави прасци, колене и нозе бързоходни додолу, [385]
в пот бяха също ръце и очи на участници в боя
около мъртвия свиден приятел на внука Еаков.
Както стопанин, когато даде на слуги да опъват
кожа голяма от едро говедо, със лой напоена, [390]
те я поемат, във кръг се нареждат и силно я дърпат,
влагата почва да чезне от нея, лойта се попива,
кожата става широка, понеже мнозина я теглят;
също тъй двете враждебни редици трупа на Патрокла
дърпаха в тясно пространство с голяма надежда в душите: [395]
да го отмъкнат троянци в града си, ахейци — при свойте кораби. Битка свирепа кипеше за мъртвото тяло.
Арес, разпалващ войски, и Атина не биха роптали,
ако ги бяха видели, макар и на тях разгневени.
Толкова тягостна мъка за хората и за конете [400]
Зевс край Патрокла изсипа тогава. Ахил богоравен
нищо не беше все още узнал за смъртта на Патрокла:
боят вилнееше доста далече от стана ахейски.
Той не допускаше никак, че вече Патрокъл е мъртъв.
Беше уверен, че жив е достигнал при градските порти и ще се върне, понеже той знаеше точно: Патрокъл [405]
няма да срине града нито сам, нито даже със него. 206 206 Според мита съдбата решила Троя да не бъде съборена от Патрокъл.
Скришом той слушаше често от своята майка Тетида
да му говори за тайните мисли на Зевса всесилен.
Тя му не каза обаче за злото, което го дебне: [410]
че ще загине във боя най-свидният негов приятел.
Все край трупа на Патрокла със копия остри в ръцете
водеха бой неуморно и с яд се избиваха всички.
Тъй им повтаряше някой от меднохитонни ахейци:
„Мили! Позорно за нас е към нашите кораби гладки [415]
пак да се върнем оттука. Дано се разтвори земята
черна и всички ни глътне. За нас по-добро то ще бъде,
вместо трупа да оставим на тях — конеборци троянци,
да го откарат в града си и слава така да спечелят.“
Някой от смелите духом троянци пък казваше често: [420]
„Ако дори е решено над мъртвия всички да паднем,
никой за нищо, другари, сега да не бяга от боя!“
Все тъй повтаряше някой и всекиму вдъхваше смелост.
Тъй се сражаваха страшно и грохот железен ехтеше,
стигаше чак до небето бакърно през пустия етер. [425]
А пък конете на внука Еаков далече от боя
плачеха, 207 207 Конете на Ахил били родени от бог и притежават човешки качества. след като бяха разбрали, че вече коларят мъртъв в праха е съборен от Хектора мъжеубиец.
Автомедонт богоравен, юначният син на Диора,
ту ги подшибваше с плясъци силни на бича си гъвкав, ту им говореше с ласкави думи, ту с думи обидни: [430]
те не потегляха към Хелеспонта обширен за стана,
ни при ахейци желаеха пак да се върнат във боя,
все неподвижно стояха, подобни на камък надгробен.
който стърчи над могила на момък или на девица; [435]
тъй и конете стояха на впряг в колесницата дивна,
горко навели глави. От клепачите сълзи горещи
ронеха върху земята от жалост за колесничаря.
Техните гриви разкошни се спускаха ниско надолу
изпод ярема, зацапани в мръсната прах на земята. [440]
Щом ги видя съкрушени, смили се сърцето на Зевса,
той си поклати главата й в себе си тъй заговори:
„Клети коне! За какво ли ви дадохме ний на Пелея,
който е смъртен, а вий сте безсмъртни, лишени от старост?
Или безкрайно да страдате все сред нещастните хора? Няма в света по-злочест от човека сред всичките твари, дето живеят и лазят навред по земята просторна. [445]
Все пак до вас в колесницата, с пъстри бои украсена,
няма да дойде синът на Приама: не ще го допусна!
Мигар не стига, че той се гордее с доспехите вечни? Сила ще вдъхна сега в коленете ви, също в духа ви, [450]
здрав да откарате Автомедонта от битката в стана.
Все още слава голяма ще пращам на много троянци,
за да убиват, докле при навесните кораби стигнат,
слънце докле не залезе и сумрак свещен не настъпи.“ Каза и вдъхна Кронид на конете невиждана сила. [455]
Те от прахта си отърсиха наземи пищните гриви,
вихром понесоха в миг колесницата между войските. Автомедонт се сражаваше скръбен за своя приятел,
вредом налиташе, както и ястреб връхлита над гъски. Лесно отбягваше страшния напор на всички троянци, [460]
лесно отново нападаше с устрем сгъстените групи.
Но не убиваше той враговете при тая гонитба,
че в колесницата свята самичък не можеше вече
копие остро да хвърля и бързи коне да задържа. [465]
Малко по-късно го зърна във боя другарят му верен Алкимедонт добродушен, синът на Лаерка Емонов.
Зад колесницата спря и на Автомедонта продума: „Автомедонте, кой бог ти внуши във сърцето юначно
този съвет безполезен, отне ти и здравия разум? [470]
Ти се сражаваш самичък с троянци в редиците предни;
твоят другар е убит, а доспехите на Еакида
носи върху раменете си Хектор и с тях се гордее.“ Автомедонт пък, синът на Диора, така му отвърна:
„Алкимедонте, кой друг от ахейци ще може умело [475]
тези безсмъртни коне да възпира и смело да кара,
ако не смятам Патрокла, подобен на бог по разумност приживе; само че днес го постигна смъртта и съдбата. Хайде вземи незабавно юздите блестящи и бича,
аз ще напусна без страх колесницата, за да се бия.“ [480]
Тъй рече. Алкимедонт в колесницата бойна се метна,
грабна веднага в ръцете си мощни юздите и бича,
скочи и Автомедонт. А блестящият Хектор ги зърна,
па се обърна със реч към Енея, застанал наблизо:
„Храбър Енее, съветнико на меднобронни троянци! [485]
Аз забелязах конете на бързия внук на Еака
пак да се впускат във боя със колесничари негодни.
Мисля, че бихме пленили конете, щом само поискаш,
тъй като няма да дръзнат такива колари насреща
да ни излязат, когато ний двама със теб ги нападнем.“ [490]
Тъй каза. Мощният син на Анхиза не бе непослушен.
Двамата тръгнаха право напред и нарамиха дръзко
щитове плътни със медна обковка под сухите кожи.
Дружно вървяха с тях Хромий и богоподобният Арет.
Те се надяваха много коларите в бой да погубят, [495]
в плен да откарат във Троя конете им високошийни. Глупави! Нямаше те да се върнат от Автомедонта,
без да се в кърви облеят. Щом той се помоли на Зевса,
пак се изпълни сърцето му мрачно със сила и храброст.
Мигом на Алкимедонта, другаря си предан, продума: [500]
„Алкимедонте, не спирай конете далече от мене!
Винаги близо в гърба ми да дишат през време на боя!
Смятам, че Хектор Приамов не ще обуздае гнева си,
без да плени дивногривите буйни коне на Ахила,
без да ни двама убие и в бяг да обърне аргийци [505]
или пък сам да попадне във плен между първите в боя.“
Рече така и повика Аякси и цар Менелая:
„Вие, Аякси, аргийски водачи, и ти, Менелае!
Тук оставете мъртвеца на група най-храбри ахейци,
нека кръжат покрай него, от вражи войски да го пазят, [510]
вий отблъснете от двама ни живи деня смъртоносен,
че в сълзоносната битка към нас се насочват със ярост Хектор и вождът Еней, най-прочути троянски герои.
Всичко обаче зависи от волята на боговете!
Ето аз копие хвърлям, за другото Зевс да се грижи.“ Каза, замахна и в миг дългосенното копие метна. [515]
Арета точно улучи във щита, всестранно закръглен. Плътният щит не отблъсна медта и тя мина през него, стигна във долната част на корема през якия пояс.
Както и мъж здравеняк със секира изострена удря точно в тила зад рогата бика, обитаващ полето, [520]
вратните жили му срязва, бикът цял подскача и пада;
също тъй Арет подрипна и рухна по гръб. А в корема острото копие, силно разклатено, взе му живота.
Хектор изпрати сияещо копие в Автомедонта. [525]
Той го съгледа навреме, отбягна опасния удар,
ловко наведен; а дългото копие мина зад него,
право в земята заседна и краят му дълго трепера,
докато буйният Арес смири му свирепата сила.
Щяха сега да се втурнат със мечове в бой ръкопашен, [530]
ако не бяха ги в миг разделили Аяксите храбри,
двамата влизайки в бой, призовани от своя приятел.
Хектор Приамов, Еней и със тях богоравният Хромий,
щом ги видяха, веднага отстъпиха в ужас при свойте,
проснат оставиха Арет, промушен направо в сърцето. Автомедонт войнолюбец, подобен на бързия Арес, [535]
сне му доспехите светли и гордо така се провикна:
„Малко поне облекчих си сърцето от тежката мъка
заради вожда Патрокъл, макар да погубих по-долен.“
Каза и сам в колесницата сложи доспехите в кърви; [540]
с окървавени ръце и нозе той се метна във нея,
както лъвът е обагрен, когато е бик изтърбушил.
А край трупа на Патрокла отново избухна борбата —
гибелна, грозна, плачевна: Атина сега я подкладе.
Тя от небето се спусна, изпрати я Зевс гръмовержец, за да подбужда данайци: духът му към тях се обърна. [545]
Както Кронид разпростира в небето дъга многоцветна, страшна поличба да бъде за смъртните: или за битка,
или за буря дъждовна, която възпира в полето
всякакъв труд на човека и много измъчва стадата; [550]
тъй и богинята, щом се забули с мъгла многоцветна,
между ахейци дойде, поощрявайки всички герои.
Най-напред цар Менелая, могъщия син на Атрея,
нейде наблизо застанал, подстори със думи Атина,
уподобена на Феникс по глас гръмовит и по външност: [555]
„Срам и позор, Менелае Атреев, ще бъде за тебе,
ако допуснеш другаря любим на Ахила прославен
бързите псета да влачат покрай крепостта на троянци!
Здраво самичък се дръж и войската безспир насърчавай!“
Цар Менелай гръмогласен тогава така й отвърна: [560]
„Фениксе, старче добър, многолетен! Дано ми Атина
вдъхва геройство и всички стрели отклонява от мене!
Бих аз застанал тогава със радост да браня Патрокла:
ранната негова смърт ме засегна дълбоко в сърцето.
Хектор, изпълнен със сила на огън стихиен, не спира [565]
с мед да избива мъжете, че Зевс го дарява със слава.“
Тъй рече. А совоока Атина се много зарадва,
че между всички безсмъртни на нея се първо помоли.
Сила му вля във плещите и чак в колената чевръсти,
а пък в гърдите му вдъхна за миг дързостта на мухата: [570]
даже и гонена често от нежната кожа на смъртен,
пак го връхлита и хапе — човешката кръв й е сладка: мрачния дух му изпълни Атина със наглост такава.
Той към Патрокла отиде и блеснало копие хвърли.
Имаше някой си Подес, троянец, син Еетионов, [575]
твърде богат и юначен, почитан наи-много от Хектор,
тъй като беше му близък другар и любим сътрапезник,
Подес започна да бяга, а цар Менелай го удари
в пъстрия пояс и медното копие мина през него.
Подес се просна. Атрид Менелай гръмогласен [580]
отмъкна
скоро трупа му към своите другари, далеч от троянци.
Редом до Хектора спрял, Аполон ги подбуждаше тихо,
вземайки образа чуден на Фенопс, потомък на Азий, Хекторов гост най-обичен от всички, в Абид обитаващ.
Уподобил се на Фенопс, така Аполон заговори: [585]
„Хекторе! Кой ли ахеец сега ще се плаши от тебе?
Ти затрепера от цар Менелай, който беше по-рано копиеборец негоден, а днеска самичък отнася
смело трупа от троянци, погубил другаря ти верен,
Подес, син Еетионов, отличен сред първите в боя.“ [590]
Каза така. Черен облак от скърби обгърна героя.
С мед заблестяла облечен, пред първите в строя излезе.
В същото време Кронид вдигна свойта искряща егида,
с много ресни украсена, а в облаци Ида забули;
ярко той светна и гръмна, разтърси егидата страшна: даде победа сега на троянци, прогони ахейци. [595]
Пръв Пенелей беотиец се впусна да бяга от боя.
Както търчеше пред всички, той беше засегнат внезапно
с копие в рамото горе: излеко костта му докосна
острото копие — Полидамант бе го хвърлил отблизо. Хектор притича, улучи в ръката до китката точно [600]
Леита Алектрионов и тъй го от строя извади:
той се озърна, побягна, загубвайки всяка надежда
с копие медно в десница с троянците пак да се бие.
Идоменей пък удари в гърдите през бронята Хектор, вече повторно налитащ на Леита Алектрионов. [605]
Счупи се дългото копие до острието; троянци
викнаха, Хектор пък копие метна във Идоменея,
който бе прав в колесница, ала не уцели за малко,
все пак попадна той в Койран, другар й колар Мерионов, [610]
който бе заедно с него доплувал от Ликт многолюден.
Пеш от извитите кораби Идоменей влезе в боя;
щеше сега да даде на троянците слава голяма,
ако не беше докарал конете му вихрени Койран.
Той светлина му донесе, отблъсна деня смъртоносен, ала самият загина от мъжеубиеца Хектор: [615]
с острия връх го прониза без жал в челюстта под ухото, зъбите той му изкърти и сряза езика в средата.
От колесницата Койран се смъкна, изпусна юздите,
а Мерион се наведе, пое ги в ръце от земята, [620]
сетне към Идоменея с такива слова се обърна:
„Удряй конете със бича, догдето пристигнеш във стана: вече разбираш и сам, че ахейците губят борбата.“
Идоменей погна с плясък конете си хубавогриви
право към гладки кораби: страх му обхвана душата. [625]
Зевс не укри от Аякса сърцат и от цар Менелая,
че надарява троянци сега с несъмнена победа.
Пръв на войската продума великият син Теламонов:
„Горко ни! Всеки, дори и глупакът, днес ясно разбира,
че на троянци помага баща ни Кронид гръмовержец. Слаб или силен троянец, стрела или копие пратил, [630]
винаги точно улучва, че Зевс ги в целта направлява. Нашите все се забиват без полза в прахта на земята.
Хайде сами да помислим за някакъв сигурен начин,
как да изтръгнем трупа на Патрокла и как да се върнем, [635]
радост да бъдем самите за нашите мили другари.
Те ни сега наблюдават и с мъка в сърцата си мислят:
ний яростта и ръцете на мъжеубиеца Хектор
няма да спрем: да побегнем при нашите кораби черни.
Някой другар незабавно да каже това на Ахила, [640]
тъй като смятам, че още не е той успял да научи
тъжната вест за смъртта на любимия негов приятел.
Ала не мога да видя вестител такъв сред ахейци:
с мрак непрогледен навред са покрити коне и войници. 208 208 Зевс спуща облак около сражаващите се за трупа на Патрокъл (368–371).
Татко наш Зевсе! Спаси синовете ахейски от мрака, ведро небе ни прати, за да видим с очите си всичко. [645]
И погуби ни на светло, щом вече това ти харесва!“
Каза, а Зевс се смили над Аякса, окъпан във сълзи. Тутакси мрака надвиснал разпръсна, разсея мъглата.
Слънцето блесна отново, откри се полето на боя. [650]
Рече тогава Аякс Теламонов на цар Менелая:
„Гледай сега, Менелае божествен, дано забележиш
все още жив Антилоха, сина на юначния Нестор.
Ти го накарай да иде и каже на вожда Ахила,
че е загинал във боя най-свидният негов приятел.“ [655]
Тъй рече и гръмогласният цар Менелай го послуша.
Тръгна забързан, подобен на лъв, от кошара прогонван, сили до крайност изчерпил да дразни и псета, и хора. Будни през цялата нощ, на лъва те не дават да грабне
някоя гойна юница от сбраното стадо. А звярът [660]
алчен за тлъсто месо все напада, но нищо не взема,
че го пресрещат ръцете юнашки със копия чести,
с факли горящи, които, макар настървен, го изплашват. Рано в зори си отива, печален в душата си горда;
тъй неохотно и цар Менелай гръмогласен напусна [665]
мъртвото тяло, но той се боеше, че може ахеици
да го оставят трофей за троянци при своето бягство. Пламенно той запредумва Аякси и вожд Мериона:
„Храбри Аякси, водачи аргийски, и ти, Мерионе!
Всеки от вас да си спомни за кроткия нрав на Патрокъл, [670]
клетия! Приживе ласкав и нежен той беше със всички,
само че днес го постигна смъртта и съдбата всесилна.“
Щом като каза това, Менелай русокос се оттегли,
вредом оглеждайки, както орелът, за който говорят,
че е с най-острото зрение сред поднебесните птици; колкото и нависоко по свода с криле да се вдигне, [675]
вижда той бързия заек, стаен изпод гъстите храсти, стрелнат се спуща, внезапно го сграбчва, живота му взема: тъй, Менелае, отхранен от Зевса, тогава въртеше
своите светли очи сред тълпата на много другари, няма ли нейде да зърнеш сина на прочутия Нестор. [680]
Тутакси ти го съгледа на левия фланг на борбата
как насърчава другари и сам ги подтиква към боя.
Цар Менелай русокъдрав наблизо застана и рече:
„Тука ела, Антилохе, отхранен от Зевс, да узнаеш тъжната вест за това, що не трябваше нивга да стане. Мисля, че вече самият ти виждаш и ясно разбираш: [685]
богът наваля и трупа страдания днес за данайци,
а за троянци — победа. Погина отличен ахеец,
падна Патрокъл и горест голяма обхвана данайци. Тичай веднага във стана ахейски, кажи на Ахила: [690]
може би той ще откара при кораба голото тяло,
че шлемовеецът Хектор му смъкна доспехите светли.“
Каза така. Антилох бе потресен от тези му думи,
дълго остана безмълвен, очите му плувнаха в сълзи, силният глас на героя във гърлото секна внезапно. [695]
Въпреки всичко послуша съвета на цар Менелая.
В миг се затича, предал си доспехите 209 209 Антилох предава доспехите си на коларя, за да може да тича по-бързо. на Лаодока. който наблизо държеше конете му еднокопитни.
В сълзи облян го понесоха вън от борбата нозете [700]
да съобщи на Ахила Пелеев печалните вести.
Твойто сърце, Менелае, отхранен от Зевс, не поиска
смело да брани обични другари, измъчени в боя,
где Антилох ги остави; а пилосци 210 210 Антилох е син на Нестор от Пилос. Пилосци са негови подчинени. бяха в покруса.
Той им изпрати във помощ напред Тразимеда божествен, сам пък отново се върна да пази героя Патрокъл: [705]
тичайки, спря до двамината храбри Аякси и рече:
„Аз Антилоха изпратих при бързите кораби в стана,
там при Ахил вихроног да отиде, но все пак допущам:
няма Ахил да пристигне, макар че е гневен на Хектор. [710]
Как ще се бие с троянци, когато доспехи му липсват?
Хайде сами да обмислим задружно най-сигурен начин
как да измъкнем трупа и как вече сами да отбегнем
в боя с троянци смъртта и жестоката гибелна Кера.“
Тъй му отвърна Аякс, исполинският син Теламонов: „Всичко ти вярно ни каза, царю Менелае преславен! [715]
Двамата вий с Мерион се вмъкнете внезапно и бързо, мъртвото тяло вдигнете и вън от сечта изнесете,
а пък зад вас ще се бием с троянци и Хектор божествен
ний, едноимци, със храброст еднаква; и в дните предишни [720]
двама сме срещали често опасната битка на Арес.“
Тъй рече. Вдигнаха те от земята трупа нависоко.
Викот страхотен нададе тогава войската троянска,
щом като зърна, че вече ахеици отвличат Патрокла.
Вкупом се юрнаха бурно, подобни на псета ловджийски, дето пред млади ловци на глиган наранен се нахвърлят, хукват стремглаво напред с настървение да го разкъсат; щом се обърне глиганът, облегнат на своята сила, [725]
мигом отстъпват и вредом се пръскат, обзети от ужас:
тъй ги троянци преследваха, винаги в група събрани, удряйки с мечове тежки и с копия медни двуостри. [730]
Щом се извърнеха само двамината храбри Аякси,
спрели на място, цвета си меняха от страх враговете; никой не смееше бой за трупа да започне отново.
Носеха тъй Менелай с Мериона трупа от полето [735]
право към гладките кораби в стана. След тях се разпали яростна битка тъй, както пожар, ненадейно избухнал
в град обитаван, бушува стихийно; и къщите рухват
цели в сияние ярко, че вятърът с бяс го раздухва;
също тъй шум незаглъхващ от буйни коне и войници следваше двамата смели ахеици по пътя обратен. [740]
Както големи катъри, напрегнали сила могъща,
влачат по стръмна скалиста пътека от дебри планински тежка греда или мачта огромна за кораб презморски,
а в бързината духа им терзаят и пот, и умора, [745]
тъй устремени, те носеха с мъка трупа на Патрокъл.
А пък отдире Аякси задържаха вражия натиск.
Както и хребет горист, прекосяващ полето напряко,
спира дълбоките, силни води на реки пълноводни,
па ги отблъсва и техния ход в равнината насочва, [750]
те не успяват рида да разбият, макар да са бурни;
тъй и Аякси възпираха върлия напор троянски.
Но враговете ги следваха — двама най-много от всички: славният син на Анхиза, Еней, и блестящият Хектор.
Както безбройни скорци или гарги излитат на ято [755]
с крясъци грозни, когато съгледат нападащ ги ястреб,
който донася нечакана гибел на техните малки,
тъй от Еней и от Хектор ахейските млади войници
бягаха, викайки гръмко, забравили стръвната битка;
Много доспехи прекрасни на бягащи в ужас данайци [760]
паднаха близо до рова, но боят не спираше още.