Омир - Илиада

В бягство троянци преминаха рова дълбок с колореди
остри; мнозина пострадаха там от ръцете данайски.
Морни покрай колесниците пъстри те спряха да чакат,
бледи от ужас, избягали с мъка. А Зевс се събуди
до златотронната Хера на стръмното било на Ида. [5]
Бързо се вдигна, съгледа троянци и много ахейци —
първите бягаха срамно, ахейци ги гонеха стръвно:
заедно с вторите беше и бог Посейдон земетръсец.
Зърна как Хектор лежеше в полето, а около него
тъжно другари стояха: безчувствен, той дишаше тежко, бълвайки кръв — твърде силен ахеец го беше ударил. [10]
Жалост обхвана бащата на хората и боговете,
страшно към Хера погледна, сърдито така й продума:
«Херо злотворна, лукава! И тази измама е твоя:
Хектор божествен от боя извади, разпръсна войските! [15]
Ала не зная дали от престъпните твои коварства
няма ти първа да вкусиш, когато те с мълния шибна.
Помниш ли как ти вися от небето и две наковални
аз окачих на нозете ти, а на ръцете ти сложих
златни и здрави окови? В ефира сред облаци висна. [20]
А боговете роптаеха само в Олимп необятен:
никак не можеха близо да дойдат и теб да развържат.
Хванех ли някого, мигом го хвърлях от прага небесен,
чак до земята да стигне замаян; но моята ярост
с туй не смири ми безмерната скръб по Херакъл божествен. [25]
Ти с помощта на Борея надигна нестихващи бури, 179 179 Борей бил сърдит на Херакъл, понеже погубил синовете му.
па злоумишлено с яд го подгони в морето безродно;
тъй го отвлече насила към острова Кос пренаселен.
Аз го измъкнах тогава, макар да бе много изстрадал,
сам го отведох отново назад в коневъдния Аргос. [30]
Всичко това ти припомням, та с твоите лукавства да свършиш,
за да узнаеш дали ти помогна любовното ложе,
гдето далеч от безсмъртните легна коварно със мене.»
Тъй каза. А волооката Хера изтръпна от ужас;
тя се обърна към него и думи крилати изрече: [35]
«Нека да знае земята, небето обширно над нея,
също водата подземна на Стикс, а пък клетва такава
даже за нас боговете блажени е мощна и страшна;
твойта свещена глава и леглото ни брачно да знаят —
в него лъжовно не бих се заклела аз нивга за нищо: [40]
бог Посейдон земетръсец без моя подбуда наврежда
все на троянци и Хектор, а в боя подкрепя ахейци,
сам го подтиква духът му, че милост и жал го обхвана,
щом като в стана съгледа измъчвани клети ахейци.
Бих му самата аз мигом предала полезни съвети, [45]
за да поеме по пътя, във който, Крониде, ни водиш.»
Каза. Засмя се бащата на хората и боговете,
па й отвърна тогава и думи крилати издума:
«Ти, волоока властителко Херо! За в бъдеще вече
щом ще си с мене съгласна в съвета на всички безсмъртни, [50]
бог Посейдон земетръсец, макар и да иска той друго,
скоро ще почне да мисли еднакво със мене и с тебе.
Ако сега ти говориш съвсем откровено и честно,
при боговете събрани иди и веднага повикай
тука да дойдат прочутият с лък Аполон и Ирида. [55]
Тя да отиде във боя сред меднохитонни ахейци
и незабавно да каже на бог Посейдон земедържец:
битката той да прекъсне и в своя дворец да се върне,
Феб Аполон да подбуди ранения Хектор за боя,
силата нека му върне и болките в миг уталожи, [60]
дето сега му терзаят сърцето, а всички ахейци
нека прогони обратно и бягство позорно им вдъхне;
хукнали към многовеслите кораби, в стана да стигнат
те при Ахила и той да изпрати Патрокла, когото
светлият Хектор със копие сам ще убие при Троя, [65]
след като лично Патрокъл погуби мнозина герои,
заедно с тях Сарпедона, сина ми любим и божествен.
В гняв за Патрокла Ахил всеблестящ ще убие пък Хектор.
Чак след това ще отблъсвам от витите кораби в стана
всички троянци безспирно, догдето ахейците вземат Троя висока по даден съвет от Атина Палада. 180 180 По съвета на Атина бил направен дървеният кон, за който се говори в «Одисея» (VIII, 493 и следващи) и в «Енеида» (II, 15–20). [70]
Няма гнева си да сдържам и няма това да допущам
някой безсмъртен във боя сега да подкрепя данайци,
без да изпълня на дело молбата на внука Еаков.
Както се врекох тогава, когато с главата си кимнах, [75]
в оня ден, в който Тетида в Олимп коленете ми хвана, молейки чест за Ахила, великия градорушител.» 181 181 Старите тълкуватели съобщават, че Ахил разрушил двадесет града.
Тъй каза, а белоръката Хера не бе непослушна.
Тръгна от урвеста Ида далеч към Олимп необятен.
Както лети мисълта на човек със фантазия силна, [80]
който е много земи пропътувал и често си мисли:
«Тука да бъда и там», и бленува, с мечти се опива,
тъй се понесе стремглаво забързана властната Хера,
стигна високо в Олимп недостъпен, намери събрани
там боговете безсмъртни в двореца на Зевса Кронида. Станаха, щом я видяха, поднасяйки чаши за поздрав. [85]
Всички отмина, взе чаша от хубаволика Темида,
тъй като първа на прага притича и срещна тя Хера,
па се към нея обърна и думи крилати изрече:
«Херо, защо ти пристигна? Изплашена много изглеждаш. Сигурно твоят съпруг олимпиецът Зевс те е стреснал.» [90]
А белоръката Хера богиня така й отвърна:
«Ти ме не питай, богиньо Темидо, че знаеш самата
колко е гордо и твърдо сърцето на Зевса Кронида.
Хайде започвай ти общия пир с боговете в двореца! Заедно с всички безсмъртни ще чуеш, богиньо Темидо, [95]
с колко големи беди ни заплашва Кронид велемощен.
Зная, че никой безсмъртен и смъртен не ще се зарадва, даже сега да пирува все още безгрижен и весел.»
Тъй каза достопочтената Хера богиня и седна. [100]
А боговете в двореца на Зевса се много смутиха.
С устните тя се усмихна, но челото с тъмните вежди
тъжно остана. Промълви богинята с укор към всички:
«Клети сме ние, които се сърдим на Зевс безразсъдно!
Искаме близо да идем и с тихи молби или сила [105]
да усмирим яростта му, а той си остава нехаен,
никак не страда, понеже се смята безспорно най-горен
сред боговете безсмъртни по своята мощ и всевластност. Ето защо го търпете, каквото и зло да ви стори.
Мисля, че днеска постигна нещастие тежко бог Арес: родният син Аскалаф му погина в сражение люто — [110]
бурният Арес го смяташе син най-любим сред мъжете.»
Тъй рече Хера. Бог Арес заудря бедрата си крепки
с длани могъщи, застена и тъй проговори през сълзи:
«Вий, богове със дворци олимпийски, не ми се сърдете, [115]
че ще вървя сред ахейци, за да отмъстя за сина си,
даже орисан да бъда, от Зевсова мълния гръмнат,
редом със трупове сам да се валям във прах и във кърви.»
Тъй каза. Заповед даде на Страх и на Ужас да впрегнат
бързо конете, а сам си облече блестящи доспехи. [120]
Щеше тогава със още по-страшна и с много по-силна
злоба и гняв да избухне Кронид срещу всички безсмъртни, ала добре, че Атина, изтръпнала за боговете,
мигом от трона си стана и право към входа се спусна,
сне от главата на Ареса шлема, а от раменете — [125]
щита и медното копие взе от ръката му яка,
па се обърна със думи такива към буйния Арес:
«Бесен безумец, лишен от разсъдък! Напразно ти имаш
здрави уши, за да чуваш! И разум, и срам си загубил!
Мигар не слушаш какво белолакътна Хера разказва, тъкмо пристигнала тука направо от Зевс олимпийски? [130]
Или желаеш самият, понесъл нещастия много,
ти на Олимп да се върнеш, заставен насила и скръбен,
пък и за всички безсмъртни големи злини да докараш?
Тутакси Зевс ще остави ахейци и дръзки троянци, [135]
горе в Олимп ще се качи вилнеещ и нас ще разгони,
редом ще почне да бие невинни наравно с виновни.
Аз те съветвам: гнева си възпирай за своето чедо.
Много герои по-храбри и даже по-мощни от него
вече или са избити, или пък ще бъдат избити: [140]
трудно е всички бащи и деца да останат спасени.»
Тъй рече, после принуди свирепия Арес да седне.
Хера извика навън от дома Аполон и Ирида —
беше Ирида вестителка на боговете безсмъртни.
Хера към тях се обърна и думи крилати им каза: [145]
«Зевс заповяда веднага да идете двама на Ида.
Щом като стигнете там и съзрете лицето на Зевса,
вие сторете, каквото поръчва и сам ви нарежда.»
След като рече това, достолепната Хера се върна,
седна на трона, а бог Аполон и Ирида поеха. [150]
Стигнаха те в многоизворна Ида, на хищници майка,
Зевс далногръмец откриха приседнал на стръмния Гаргар; облак уханен подобно венец покрай него кръжеше.
Двамата близо се спряха до облакосбореца Зевса.
Щом ги пред себе си зърна, в душата си той се [155]
възрадва,
дето изпълниха скоро словата на милата Хера.
Първом Ирида погледна и думи крилати й каза:
«Бърза Иридо, иди незабавно при бог Посейдона!
Всичко предай му, недей да ми бъдеш неверен вестител!
Ти му внуши да възпре безпощадната битка веднага, при боговете да иде или във морето свещено. [160]
Ако ли моите думи презре и не иска да слуша,
нека премисли добре във душата си и във сърцето:
може ли сам, па макар и могъщ, срещу мен да излезе?
Казвам, че аз съм по-стар на години и много [165]
по-силен. Никакъв страх във сърцето си той не изпитва,
а дръзва да се сравнява със мен, от когото и други треперят.»
Тъй каза. Вихрено бърза Ирида не бе непослушна.
Спусна се право от Ида висока към Троя свещена.
Както снежинки и хладна градушка се сипят от облак, [170]
щом ги подгони Борей със дъха си, роден във ефира,
тъй се понесе стремглаво и вихрено бърза Ирида.
Близо застана до славния бог земетръсец и рече:
«Аз съм пристигнала тук, тъмнокъдрави бог Посейдоне,
носейки вести за тебе от егидодържеца Зевса. [175]
Той повелява веднага да спреш безпощадната битка,
при боговете да идеш или във морето свещено.
Ако словата му ти пренебрегнеш, не искаш да слушаш,
той те заплашва, че тука ще дойде и с теб ще се бие.
Зевс те съветва сега да отбегнеш ръцете му тежки; казва, че той е по-стар на години и много по-силен. Никакъв страх във сърцето си ти не изпитваш, а дръзваш [180]
да се сравняваш със Зевс, от когото и други треперят.»
А Земетръсецът славен така й отвърна сърдито:
«Горко ни! Ако и мощен, Кронид е говорил надменно, щом ме заплашва със сила, макар че сме равни по почит. Трима сме братя от Кронос, които е Рея родила: [185]
Зевс, Посейдон и бог Хадес, владеещ подземното царство. Всичко на три е делено и всеки частта си получи:
с жребий на мене се падна вовеки морето пенливо, Хадес получи дълбокия мрак на подземното царство, [190]
Зевс пък — небето широко сред облаци и сред ефира:
обща за всички остана земята с Олимп необятен.
Ето защо не живея по воля на Зевса! Спокоен,
както и силен, той нека над своята трета владее. [195]
Мен да не плаши с ръцете си, сякаш съм жалък страхливец! По-добре той ще направи да мъмри със думи обидни
щерките и синовете, които самичък създаде.
Те по неволя ще слушат, каквото им той заповядва.»
Вихрено бърза Ирида тогава така му отвърна: [200]
«Трябва ли още сега, тъмнокъдрави бог Посейдоне,
този твой отговор грозен, опасен да кажа на Зевса?
Няма ли ти да отстъпиш? Отстъпват сърца благородни. Знаеш, че служат Еринии вечно на първородени.» 182 182 Наследявали имота и властта първородните мъжки деца.
Бог Посейдон земетръсец продума така на Ирида: [205]
«Редно и право, богиньо Иридо, е твоето слово:
много добре е, когато вестител разумно съветва.
Болка несносна без жал ми обхваща духа и сърцето,
тъй като иска да хули и мене Зевс с думи обидни,
аз пък на Зевса съм равен по своята сила и жребий. Все пак сега ще отстъпя пред него, макар да се сърдя. [210]
Но ще ти кажа и друго; ще помня и тази заплаха —
ако без мене, без мъдра Атина, даряваща плячка,
също без Хера почтена, без Хермес, без властника Хефест 215. Зевс ще закриля високата Троя и няма да иска
нея да срине, а сам да дари на аргиици прослава,
нека да знае: враждата ни с него ще трае вовеки.»
Тъй Земедържецът рече, напусна войската ахейска,
скри се в морето и всички ахейски герои скърбяха.
Облакосборецът Зевс заговори на бог Аполона: [220]
«Мили ми Фебе, сега доближи меднобронния Хектор,
тъй като бог Посейдон земетръсец, могъщ земедържец,
скри се в морето свещено, изплашен от моята ярост.
Иначе щяха да чуят за нашата битка и други:
в мрака дори боговете подземни, съседи на Кронос. Много добре е за мене, а също за него самия, [225]
дето отстъпи пред моите пестници, макар да се сърди,
тъй като нямаше никак без пот да се свърши борбата.
Хайде вземи във ръцете си мойта егида ресниста,
па я размахай и в боя прогонвай мъжете ахейски! Далекострелецо, имай ти грижа за светлия Хектор, [230]
вдъхвай му сила голяма, догдето ахейците вкупом
стигнат със бягство до своите кораби и Хелеспонта.
После самичък ще дойда с дела и със думи на помощ,
да си отдъхнат отново ахейци от бойната мъка.» [235]
Тъй каза. Бог Аполон далномерец баща си послуша,
тръгна от стръмната Ида веднага, подобен на ястреб, гълъби диви убиващ, най-бръз от грабливите птици.
Лесно откри разсъдливия Хектор, сина на Приама.
Хектор бе седнал, сега не лежеше, събираше сили; своите другари позна, а потта му и задухът спряха, [240]
че го подкрепяше волята мощна на Зевса всевластен.
Бог Аполон далномерец застана до него и рече:
«Хекторе, сине Приамов! Защо надалече от всички
толкова слаб си приседнал? В голяма беда ли изпадна?» [245]
А шлемовеецът Хектор с огромни усилия каза:
«Кой си ти толкова мил от безсмъртните, който ме питаш? Или не знаеш, че днеска при корабни кърми ахейски,
докато трепех войските, Аякс гръмогласен със камък
тежко ме блъсна в гърдите, отне ми кипящата сила? Сметнах, че в същия ден ще отида при мъртвите долу, [250]
право в двореца на Хадес, понеже издишвах духа си.».
Бог Аполон далномерец отново така му продума:
«Хекторе! Имай ти смелост сега, че Кронид ти изпрати
горе от Ида помощник до теб да застава във боя — [255]
Феб Аполон златомечест — аз, който отдавна със грижа
бдях и те бранех, а заедно с теб и високата Троя.
Хайде подтиквай ти всичките колесничари да карат
своите коне бързоноги към вражите кораби гладки!
Аз ще минавам напред, за конете ви ще изравнявам [260]
пътя и в бягство позорно ще хвърлям бойците ахейски.»
Сила голяма той вдъхна на Хектор, водач на войските. Както жребец, във яхъра запиран на ясли, внезапно
скъсва въжето и тичайки, тропа с копита в полето,
гордо препуска и често се къпе в реката пенлива, [265]
все нависоко си вдига главата и грива развява
върху плещите си мощни, уверен във своята хубост,
живо краката го носят в желани лъки за конете;
също тъй Хектор раздвижи нозете си и коленете,
в боя подтикваше своите, понеже чу божие слово. [270]
Както и псета ловджийски и дръзки мъже от селата
дива коза или пъргав елен виторожец подгонват —
само скала недостъпна и гъста гора ги запазват,
щом е решила съдбата до тях да не стигнат ловците, —
пътем при ловния викот и лъв гъстогрив се показва, [275]
в бягство обръща той всички, макар и в лова устремени; тъй непрестанно данайци преследваха вкупом троянци, удряйки с мечове звънки и с копия медни, двуостри.
Ала когато видяха, че Хектор в редиците влиза,
в ужас изпаднаха всички, душата им слезе в петите. [280]
В миг пред ахейци така произнесе Тоант Андремонов,
пръв етолиец по храброст и опитен с копие яко,
сръчен и в бой ръкопашен; малцина ахейци в съвета
бяха от него по-горе при спор с речовити младежи.
Благонамерен към тях, заговори със думи такива: [285]
«Горко ни! Чудо голямо аз виждам с очите си тука:
Хектор отбягна смъртта и отново пристигна във боя.
Всеки от нас се надяваше много, че той е загинал,
смъртно сразен от ръцете на вожда Аякс Теламонов.
Някой безсмъртен измъкна и после спаси от погибел Хектора, в бой подкосил коленете на много ахейци. [290]
Смятам, че тъй ще се случи и днеска. Без помощ на Зевса високогръмец напред не излиза той, с мощ преизпълнен. Всички ний нека постъпим тъй, както сега ще предложа.
Да наредим на войската към кърмите тя да отстъпи. [295]
Ние, които се смятаме с гордост най-храбри ахейци,
тук да останем, дано да отблъснем при среща героя
с нашите копия. Вярвам, макар да е много разпален,
няма да смее да влезе сред гъстия строй на данайци.»
Тъй каза. Те го послушаха, бяха със него съгласни. Всички водачи, начело с Аякса и с Идоменея, [300]
с Тевкра, със Мегеса, равен на Арес, и с вожд Мериона, почнаха да се приготвят за боя, най-храбрите сбрали,
за да пресрещнат троянци и Хектор. Назад се оттегли
цялата друга войска към ахейските кораби черни. [305]
Първи троянци нападнаха дружно със Хектор начело,
крачещ широко, а Феб Аполон пък вървеше пред него,
с облак покрил раменете си, носещ опасна егида,
бурна, искряща и цяла космата, която ковачът
Хефест предаде на Зевса да всява сред смъртните [310]
бягство.
С тази егида в ръцете Феб тръгна да води войските.
Вкупом аргийци ги чакаха; вик се понесе пронизен
мигом от двете страни, смъртоносни стрели полетяха;
копия гъсто запратени все от ръце дръзновени,
много попадаха право в телата на смели младежи, [315]
много летяха встрани и не стигаха бялата кожа,
щръкваха вбити в земята, ламтящи за плът ненаситно. Докато Феб Аполон с неподвижна егида стоеше,
люто громяха стрелите и гинеше вече войската.
Щом във лицето направо съзря бързоконни данайци, [320]
Феб я раздвижи, провикна се грозно, духа им в гърдите силно смути и забравиха своята храброст кипяща.
Както стада от говеда или от овце гъсторунни биват подгонени в мрака на черната нощ от два звяра
тъкмо когато ги никой не чака и липсва пазачът, [325]
също тъй бягаха в ужас безсилните духом ахейци:
страх Аполон им изпрати, а чест — на троянци и Хектор.
Битката вредом кипеше и вожд покосяваше вожда.
Хектор погуби юначния Стихий и Аркезилая;
Аркезилай бе повел меднобронни мъже беотийци, [330]
Стихий бе верен приятел на гордия вожд Менестея.
Паднаха Медон и Иас, свалени във бой от Енея.
Медон бе син незаконен на царя божествен Ойлея,
брат на Аякса, живеещ далеч от дома във Филака,
след като беше погубил той брата на своята млада мащеха Ериопида, съпруга на царя Ойлея. [335]
Иас пък беше водач на атинските бойни редици,
син се зовеше на Сфела, потомък на дръзкия Букол. Полидамант умъртви Мекистея, а в първата схватка
Ехий погина от Полит, а Клоний от вожд Агенора. Парис във рамото горе удари отзад Деиоха, [340]
хукнал сред първите в бяг, и прокара медта си през него.
Докато още троянци събличаха вражи доспехи,
в рова дълбок с колореди проникнаха вече ахейци,
тичайки тука и там, зад зида по неволя се скриха. Хектор извика високо, подбуди троянците в боя: [345]
«Право към вражия стан! Оставете доспехите в кърви!
Ако ли някого видя далече от кораби кухи,
тутакси ще го убия и нито сестри, нито братя
нявга ще сложат на тъжната клада убития клетник. [350]
а ще го влачат безмилостно псета пред нашата крепост.»
Тъй каза, рязко замахна с камшика, подкара конете,
гръмко подкани троянци, строени в редици, и с него викнаха всички към своите коне, колесници повлекли
с грохот страхотен; а Феб Аполон предводител им беше, [355]
сриваше лесно с нозе на дълбокия ров бреговете,
плътно засипа средата и равна пътека проправи,
толкова дълга, широка, доколкото с копие хвърлят,
щом се мъже състезават, изпитвайки своята сила.
Там се стълпиха троянци, начело със бог Аполона; вдигнал егида безценна, той къртеше лесно стената. [360]
Както дете край морето, натрупвайки купчина пясък
да си направи от него играчка за детска забава,
после отново я пръска с ръцете си и със нозете —
тъй, далнострелецо бог Аполоне, ти срути без мъка тежката пот на аргийци, а тях ги обърна във бягство. [365]
Щом като спряха най-после при своите кораби гладки, смелост взаимно си вдъхваха и със ръце към небето,
всеки ахеец се молеше гласно на всички безсмъртни.
Нестор, геренският конник, защитник ахейски, [370]
най-много
молеше, вдигнал ръце към небето безкрайно и звездно:
«Татко наш Зевс! Ако някога в Аргос, богат със пшеница, някой за теб е изгарял най-тлъсти говежди и овчи
бутове, молещ дома да се върне, и ти си му кимнал,
днес си спомни, Олимпиецо, сетния ден отклонявай! [375]
Не позволявай да гинат ахейци така от троянци!»
Тъй се помоли и силен гръм прати Кронид промислител
в знак, че приема молбите на стария Нестор Нелеев.
Чули тътнежа на Зевса егидодържител, троянци
боя си спомниха пак и нападнаха стръвно ахейци. [380]
Както огромна вълна сред моретата широкопътни
корабен корпус надхвърля, подета от бурния вятър,
който надига бучащи вълни със разпенени гриви,
тъй и троянци връхлитаха с вик страховит към стената,
гонеха своите коне и до кърмите почнаха боя [385]
с копия яки, двуостри: нападаха те с колесници,
а пък ахейци, високо от своите кораби черни —
мятаха копия дълги, наставени крепко с връх меден,
пазени в техните съдове само за морските битки. 183 183 В Омирово време нямало морски сражения. Когато корабите доближавали неприятелски бряг и били възпирани да стоварят войските си, започвала битка: едните от брега, а другите от кораба. В «Илиада» под морски битки се разбират именно такива сражения.
Конникът виден Патрокъл, догдето ахейци с троянци водеха бой до стената, далече от кораби бързи, [390]
в шатрата още седеше при вожда сърцат Еврипила:
с нежни го думи тешеше, поръсваше лютата рана
с билки целебни и тъй облекчаваше черните болки.
Щом забеляза, че бясно нападат троянци стената, [395]
а сред ахеици настава гълчава и бягство позорно,
тежко въздъхна тогава и двете бедра си заудря
с длани могъщи, заохка горчиво и тъй заговори:
«Вече не мога при теб да остана ни миг, Еврипиле,
нищо, че ти се нуждаеш. Решителна битка започна! Нека другарят ти предан сега да се грижи за тебе, [400]
аз при Ахил ще побързам, дано го склоня да се бие.
Може би с божия помощ сърцето му с думи ще трогна?
Винаги полза принася съвет от сърдечен приятел.»
Още говореше тъй, а нозете го носеха вече. [405]
С мъка ахеици задържаха върлия напор троянски,
все пак не можеха по-малобройния враг да отблъснат,
нито троянци успяха да скъсат данайски редици,
за да проникнат навътре сред кораби и сред палатки.
Както отвес изравнява греда-кил за кораб огромен, [410]
ако попадне в ръцете на опитен майстор-строител,
свойто изкуство изучил направо от мъдра Атина,
тъй беше равна борбата на двата враждебни народа.
Много бойци се сражаваха близо до кораби равни.
Хектор Приамов нападна открито Аякса прославен. Двамата хвърляха сили при кораб един, но напразно. [415]
Хектор Аякс не сломи, нито кораба с огън подпали,
нито Аякс го отблъсна, че бог Аполон бе до Хектор.
С копие остро в гърдите удари Аякс Теламонов
вожда Калетор, когато към кораба тичаше с огън. [420]
Грохна Калетор в прахта, от ръцете му факелът падна.
Щом като Хектор видя със очи братовчеда си свиден, проснат безжизнен на прашната почва до черния кораб, громко извика на всички троянци и всички ликийци:
«Вие, троянци, ликийци, бойци ръкопашни дарданци! Днес не напускайте боя, развихрен на тясно пространство, ала спасете Калетор, потомък на знатния Клитий, [425]
да не му снемат доспехите, паднал при кораби в стана!»
Тъй каза, своето копие светло запрати в Аякса,
но не улучи; срази Ликофрона, потомък на Мастор, [430]
мъж китериец, другар на Аякса, живеещ със него,
след като беше погубил човек във свещена Китера.
С копие медно го Хектор рани над ухото, в главата,
както стоеше наред със Аякса; от кърмата рухна
наземи възнак в прахта Ликофрон и мощта го напусна. [435]
В ужас смразяващ изтръпна Аякс и продума на брат си: «Мили ми Тевкре! Умря Масторид, наш доверен приятел. Него, макар и пристигнал при нас от далечна Китера,
ние почитахме в къщи наравно с родители мили.
Смелият Хектор сега го уби. А къде се намират [440]
твоите стрели бързосмъртни и лъкът, подарък от Феба?»
Тъй рече. Тевкър разбра и завтечен, до него застана, носейки лък еластичен и много стрели във колчана.
Тутакси почна да сипе поройни стрели към троянци.
Първом умери той Клита, блестящия син Пизеноров, близък на Полидаманта, сина благороден Пантоев. [445]
Клит бе с юзди във ръце, направлявайки в боя конете.
Той ги подкара натам, где фалангите бяха най-гъсти,
да угоди на троянци и Хектор, но злото го стигна,
без да го някой отблъсне, макар че желаеха всички. Носеща вопли стрела във врата изотзад го прониза: [450]
наземи грохна мъжът, а конете се върнаха мигом,
влачейки с шум колесницата празна. Видя ги веднага Полидамант властелинът и пръв пред конете дотича,
даде ги на Астиноя, потомък на Протиаона; [455]
и му поръча най-строго да бъде наблизо с конете,
сам пък се смеси отново със първите бойни редици.
Тевкър изпрати стрела и срещу меднобронния Хектор.
Щеше той боя да спре при ахейските кораби вити,
само да беше лишил от душа най-юначния воин. [460]
Скрито това не остана от мъдрия разум на Зевса,
който закриляше Хектор, а слава отказа на Тевкър.
Зевс тетивата, усукана здраво на лъка му точен,
скъса, щом Тевкър в целта заопъва; встрани се насочи
тежката медна стрела, от ръката му лъкът изпадна. [465]
Тевкър от ужас замръзна и рече на брат си Аякса:
«Горко ни! Зевс ни отряза военните хитри кроежи!
Същият бог ми изтръгна и лъка сега от ръката,
скъса ми и тетивата, пресукана скоро, която
вързах в зори да издържа стрелите, нагъсто летящи.» [470]
А пък великият син Теламонов, Аякс, му отвърна:
«Ти остави да лежат и стрелите безбройни, и лъка,
мили, щом бог ги разпръсва от злоба сега към данайци.
Ала със копие дълго в ръце и със щит върху рамо
сам се сражавай с троянци и други войници подтиквай. [475]
Нека без мъка не вземат те нашите кораби крепки,
ако ни нявга надвият; но нека си спомним за боя!»
Тъй каза. Тевкър остави си лъка във свойта палатка,
на раменете си метна веднага щит четирипластен,
върху главата си мощна наложи шлем, вещо направен, [480]
с гребен от конска опашка, която се вееше страшно.
Взе си и копие яко със меднозаострен завършек,
мигом навън се завтурна и спря до Аякса наблизо.
Щом като Хектор видя, че стрелите на Тевкър са спрени, 485. гръмко извика на всички троянци и всички ликийци:
«Вие, троянци, ликийци, бойци ръкопашни дарданци!
Хайде бъдете мъже и спомнете си бурната сила
тук при ахейските кораби гладки! С очите си зърнах
Зевс как направи безсилни стрелите на воин юначен.
Лесно мъжете познават голямата сила на Зевса: [490]
както ония, които дарява със слава по-висша,
също и тия, които подтиска и никак не брани.
Днес той смалява аргийската мощ, а на нас ни помага. Бийте се вкупом при техните кораби. Ако ли някой
тук си намери смъртта от стрела или копие точно, [495]
нека умре! То е чест да загинеш във бой за родина. 184 184 Тази мисъл звучи като сентенция и боен призив. Тя се среща и у други гръцки и латински поети; Калин (I, 6), Тиртей (X, 1 и 13), Симонид (103, 3), Хораций («Стихотворения», III, 2, 13) и др.
Живи остават след него съпруга и мили дечица;
къща и ценни имоти ще бъдат запазени цели,
ако ахейците с кораби тръгнат за свойта родина!»
Тъй рече, сила и смелост разпали у всеки троянец. [500]
А пък отсреща Аякс поощряваше своите другари:
«Срам е, аргийци! Сега ни остава или да загинем,
или спасени да бъдем и злото сами да отблъснем.
Щом шлемовеецът Хектор ни бързите кораби вземе,
смятате всеки пешком ли да тръгне за свойта родина? Мигар не чувате как насърчава войските си Хектор, [505]
как се стреми да запали днес нашите кораби в стана?
Той призовава троянците не на хоро, а на битка.
Нямаме ние ни план, ни съвет по-разумен от този:
в бой ръкопашен да смесим с врага си ръце и геройство. [510]
По-добре в миг да загинем достойно или да живеем,
вместо да страдаме дълго при нашите кораби вити,
мъчени в страшния бой от мъже, несъмнено по-слаби.»
Тъй каза. Сила и смелост разпали у всеки ахеец.
Хектор тогава погуби отблизо водача фокейски, Схедий, сина Перимедов; Аякс уби Лаодаманта, [515]
син знаменит Антеноров и вожд на отбрана пехота. Полидамант от доспехи лиши килениеца Ота,
верен приятел на Мегес Филеев и вожд на епейци.
Мегес го зърна и с копие Полидаманта нападна. Полидамант се отдръпна встрани и не беше улучен: [520]
бог Аполон не допусна да падне сред първите в боя.
Право в гърдите на Кройсма уцели със копие Мегес,
Кройсъм със шум се събори, доспехите Мегес му смъкна.
Мигом към него се втурна изкусният с копие Долопс, опитен в бурната храброст, внук виден на Лаомедонта, [525]
син първороден на Лампа, най-мощния между мъжете.
С копие Долопс удари всред щита на Мегес, притичал
близо, но беше за Мегес защита солидната броня,
плътно споена със плочки метални; Филей я донесе [530]
чак от далечна Ефира покрай Селеент бистроструен. Гостоприемният цар на герои, Евфит, му я даде,
за да я носи във битки — закрила от удари вражи.
Тя и тогава избави от гибел сина му обичан.
Тутакси Мегес прониза със острото копие Долопс; [535]
Той го улучи високо във медния шлем гъстогривест,
гребена с конска опашка преряза; цял гребенът хвръкна право в прахта на земята, блестящ от боята червена. 185 185 Конските косми на качулката на шлема били често боядисвани с червена боя. Докато с него се биеше Долопс, очакващ победа,
цар Менелай гръмогласен пристигна във помощ на Мегес. [540]
Скритом до Долопс се спря и отзад във гърба го умери
с копие. Острото жило, напред устремено, промуши
Долопса пряко гърдите и той по лицето си грохна.
Двамата хукнаха в миг да му смъкнат доспехите медни.
Хектор извика към всички бойци, братовчеди на Долопс: [545]
първо похули герой Меланипа, син Хикетаонов,
който през мирното време, преди да нахлуят данайци,
волно пасеше в Перкота говеда, пристъпващи бавно.
След като вече дойдоха данайските кораби вити,
той се завърна във Троя, изпъкна сред всички троянци, [550]
тачен в дома на Приама наравно със царските рожби.
Хектор го викна по име, похули го ядно и рече:
«Тъй ли сега, Меланипе, това ще оставим? И никак
твойто сърце се не трогва, че тук братовчед ти погина?
Виждаш ли тази борба за доспехите светли на Долопс? Следвай ме! Бой отдалече не бива да водим с аргийци: време е тях да изтребим или те високата Троя [555]
чак до основи да сринат и всички в града да избият.»
Каза и тръгна; след него пое Меланип богоравен.
А Пък Аякс Теламонов подбуждаше вече аргийци: [560]
«Мили! Бъдете мъже във сърцата със срам благороден!
В тежките битки един се пред други срамувайте вие!
Който войник се срамува, по-често във бой се спасява; който от битката бяга, изгубва защита и слава.»
Тъй каза. Те и сами се стремяха врага да отблъснат; лесно приеха съвета и с медна стена оградиха [565]
своите кораби здрави, но Зевс подпомогна троянци.
Цар Менелай гръмогласен подтикваше тъй Антилоха:
«Няма от тебе по-млад, Антилохе, сред всички ахейци,
няма по-пъргав с нозете, по-самоотвержен във боя. Хайде нападай! Дано да убиеш герой от троянци!» [570]
Тъй рече и се отдръпна назад, поощрил Антилоха,
който излезе пред строя и след като вред се озърна, светлото копие хвърли; троянци отстъпиха мигом,
щом се прицели към тях. И замахът не беше нахалост; [575]
право попадна във вожд Меланипа, син Хикетаонов
втурващ се в боя: до нянката точно в гръдта го улучи
Наземи с грохот той рухна и мрак му забули очите.
Тъй Антилох налетя, както пес на ранена кошута,
тъкмо изскокнала живо от свойто леговище скрито, [580]
гдето ловец я пронизал, сломил коленете й бързи.
Тъй, Меланипе, безстрашният в бой Антилох те нападна,
за да ти вземе доспехите, ала го Хектор съгледа
и срещу него се впусна в разгара на лютата битка.
Колкото храбър герой и да бе, Антилох не изтрая, [585]
мигом побягна във ужас, подобен на хищник виновен,
който, щом куче разкъса или говедар при говеда,
хуква стремглаво, преди да пристигнат мъжете стълпени,
тъй Несторид се оттегли, а много троянци и Хектор
сипеха с вик нечовешки по него стрели смъртоносни; [590]
спря се и с гръд към врага се обърна, щом стигна при свойте.
А пък троянци, подобни на лъвове суровоядци,
кораб след кораб нападаха върло по воля на Зевса,
който им вдъхна безпримерна мощ, а ума на данайци
вече замая, лиши ги от слава, подтикна троянци. [595]
Зевс във душата си искаше слава да прати на Хектор,
който да хвърли връз кухите кораби огън развихрен, неизтощим; и така на Тетида молбата съдбовна
той да изпълни. Кронид промислител внимателно бдеше
блясък от кораб подпален да зърне с очите си само, мигом тогава той щеше троянци от кораби вражи [600]
с бягство да върне и пак на данайци да спусне прослава.
С мисли такива насочи към гладките кораби право
Хектор Приамов, а той и самият натам се стремеше.
Бясно връхлиташе Хектор, подобен на буйния Арес [605]
или на гибелен огън, бушуващ във гъста дъбрава:
бяха устата му в пяна, очите му гневни пламтяха
страшно под мрачните вежди, а над слепоочника шлемът грозно се вееше горе, когато нападаше Хектор.
Верен бранител му беше самият Кронид от ефира, [610]
който със слава и чест го зачете сред много герои,
тъй като той бе орисан за кратък живот на земята.
Мъдра Атина Палада подготвяше вече за Хектор
смъртния ден — за да падне убит от сина на Пелея.
Силом опита героят да скъса редиците бойни, [615]
там, гдето зърне по-много войска и отлични доспехи; въпреки свойто желание той не можа да пробие.
В гъсти редици събрани, ахейците твърдо стояха,
както скала недостъпна на бряг до морето пенливо,
дето издържа на силната буря от съскащи вихри [620]
ви на вълните стълпени, които се блъскат във нея;
тъй устояха данайци, не бягаха те от троянци.
Хектор, блестящ като пламък, нападаше вредом тълпата,
както налита на бързия кораб вълна, устремена
бурно, подхранена с вятър във облаци черни; и цял е корабът в пяна и вихърът съска с дъха си в платната, [625]
а пък моряците бледи треперят от ужас в сърцето,
след като само на косъм избягват смъртта нежелана,
тъй се вълнуваше силно духът на ахейци в гърдите.
Както зъл лъв ненаситен напада безчислени крави [630]
в стадо, което пасе сред голяма и тучна ливада;
а пък пастирът не знае добре да се бори със звяра,
нито умее да брани от смърт виторогите крави,
винаги бърза със първите или с последните в бягство.
Хищникът скоком се втурва в средата, една си разкъсва, [635]
другите в уплах далеч се разпръсват. Така и ахейци
бягаха всички във трепет от Хектор и татко ни Зевса. Хектор тогава уби Перифета, роден във Микена,
син най-любим на Копрей, който нявга отиваше често
с вест при Херакъл юначен от името на Евристея. [640]
Беше синът по-достоен от своя баща неизвестен:
имаше качества много — да тича добре, да се бие,
с разум блестеше наравно със първите между микенци.
Слава по-висша на Хектор така Перифет предостави.
Както се беше извърнал, препъна се в края на щита, чак до петите му дълъг, защита от копия остри. [645]
В него се спъна и възнак се просна, а шлемът му меден гръмна страхотно и в двете му слепи очи се отекна.
Хектор във миг го съзря и завтурнат, до него застана,
с копие мушна гръдта му, уби го пред свидни другари. [650]
Те не помогнаха с нищо, макар да скърбяха за него:
всички се плашеха много от богоподобния Хектор.
В бяг приближиха до крайните кораби, първом запрени
чак до морето: след тях и врагът се изсипа. Ахейци
волю-неволю отстъпиха първите кораби вече. [655]
Вкупом сгъстени, останаха още при своите шатри,
без да се пръскат из стана: уплаха и срам ги държаха, непрестанно ахейци взаимно си вдъхваха храброст.
Нестор, геренският конник, защитник ахейски, най-много
молеше всеки ахеец, със клетва в баща и във майка: «Мили другари, бъдете мъже и пред другите хора [660]
срам си вложете в сърцата! И всички сега си спомнете
свойте съпруги и рожби, имот и родители свидни —
както и живите, тъй и умрелите вече отдавна!
Аз ви заклевам във тези, които сега са далече: [665]
храбро се дръжте, недейте се впуща във бягство позорно!»
Тъй каза. Сила и смелост разпали у всеки ахеец.
Тъмният облак 186 186 Преди това поетът не съобщава за изпращане на такъв облак. надвиснал Атина им сне от очите,
пак светлината проблесна от двете страни на ахейци:
както при витите кораби, тъй и в полето на боя. [670]
Те гръмогласния Хектор и много троянци видяха:
някои бяха назад и не влизаха в общата битка,
други се биеха вече край бързите кораби в стана.
Но не допадна на гордия воин Аякс Теламонов
там да остане, където стояха и други ахейци. [675]
Той нашироко закрачи по корабни палуби равни,
махащ огромното копие, годно за морските битки,
стегнато здраво със гривни и дълго до двайсет два лакта. 187 187 Един лакът бил дълъг около 50 см. Копието, значи, е било дълго към 11 метра.
Както ездачът изкусен в надбягване лудо с конете
четири коня сред много избира и крепко ги свързва, [680]
вихром се спуща по пътя утъпкан към градската крепост, много мъже и жени занемели с възхита го гледат
как непрестанно и сигурно той през полето препуска,
скача от кон върху кон и летят неудръжно конете,
тъй и Аякс се прехвърляше ловко от кораб на кораб [685]
с крачки големи: гласът му се носеше чак до ефира.
Без да замлъква, той викаше страшно на всички данайци своите шатри и кораби най-упорито да бранят.
Миг не остана и Хектор сред куп здравобронни троянци,
ала подобен на черен орел, който с устрем напада [690]
ято от птици крилати, които пасат край реките —
жерави, гъсти или дългошиести лебеди бели,
също тъй Хектор се спусна срещу черноносия кораб:
Зевс го подтикваше днес изотзад със ръката си едра,
заедно с него надигаше в боя войската троянска. [695]
Битка свирепа отново избухна край кораби вити.
Би си помислил човек, че войски неуморни и бодри
влизат във боя: със ярост такава се биеха всички.
Те се сражаваха с мисли различни: ахейците клети
смятаха, че ще загинат и няма от зло да избягат, [700]
а пък троянците вярваха, че ще подпалят със огън
вражите кораби днес, ще избият мъжете ахейски.
С мисли такива войските една срещу друга напряха.
Хектор се хвана за кърмата стръмна на кораб презморски,
нов, бързоходен, докаран при Троя от Протезилая, който го никога вече не върна във свойта родина. [705]
Около кораба много ахейци и много троянци
почнаха да се избиват взаимно във бой ръкопашен.
Копия, люти стрели не очакваха те отдалече,
близо заставаха двете войски и със жаркост еднаква [710]
битката водеха с остри топори 188 188 Брадвите и секирите били с две остриета, а рядко и с едно острие. В Омирово време служели предимно за сечене, а като бойно оръжие се употребявали рядко. и бойни секири,
с мечове прави, големи и с копия медни, двуостри.
Хубави мечове, имащи дръжки със ивици черни,
падаха с трясък навред от плещи и ръце на герои,
вчепкани в боя: и черна земята потече във кърви. [715]
След като Хектор се хвана за кърмата, той я не пусна;
сграбил емблемата с длани, така на троянци извика:
«Огън носете и дружно надавайте викове бойни!
Днеска Кронид ни изпрати деня на разплата за всичко:
кораби ние да вземем, дошли против божия воля, [720]
сторили много беди по вина на страхливите наши
старци. Аз исках да вляза във битка при корабни кърми,
нашите старци ме спряха, не пускаха също войската.
Но ако Зевс далногръмец тогава ума ни замая,
днес той самият напред ни подтиква и в боя ни води.» Тъй каза. Още по-смело налитаха те на аргийци. [725]
А пък Аякс не изтрая: стрели го обсипваха често.
Мислейки, че ще загине, назад се отдръпна за малко
към седмостъпната пейка 189 189 Пейката била за гребците или за кормчията. Една стъпка като мярка за дължина била равна на 30 см. и борда нападан напусна.
Дебнейки, тука стоеше, отбиваше с копие мигом [730]
всеки троянец, понесъл към кърмите огън нестихващ.
Без да замлъква, той викаше страшно на всички данайци: «Мили другари, данайски герои, слуги на бог Арес!
Хайде бъдете мъже и спомнете си бурната сила!
Мигар си мислим, че някой помощник зад нас се намира [735]
или пък някаква крепост, която от смърт да ни пази?
Нямаме никакъв град, защищаван със крепостни кули,
в който сега да се браним с народа към нас дружелюбен.
Ние сме тук сред полето на стегнатобронни троянци,
чак до морето сме сврени, далеч от земята ни родна; [740]
само ръцете ни носят избава, не бойната леност!»
Рече и силно замахна със своето копие остро.
Всеки троянец, връхлитащ на кухите кораби в стана
с огън разпален в десница, подбуден от Хектор Приамов,
беше убиван във миг от Аякса със копие дълго. [745]
Воини дванайсет погуби пред кораба в бой ръкопашен.