Чад Оливър - Ветровете на времето

— Трябва ли да им кажа… истината?

Без да се замислят за това, Уийк и Хефидж се почувствуваха като съзаклятници, а останалите представляваха отделна група. Сега, когато Сейехи бе мъртъв, оставаха единствените от ядрото в командната зала, което действително управляваше кораба. Те се считаха за екипаж и бяха склонни да причислят останалите към категорията на пасажерите. В миналото другите изобщо не биха се озовали на борда на космически кораб.

— По-добре им кажи — каза Капитанът. — Рано или късно ще трябва да научат. Кажи на Арвън да се погрижи за Лейджър в случай, че изпадне в истерия. Мисля, че с момчето всичко ще е наред; това може да се окаже моментът на неговото съзряване.

— Ако е още жив…

— Разбира се.

Стига двамата от командния състав да не бяха…

— Дериък е още жив, Хефидж. Донеси лекарството. Можеш ли да разбереш от пултовете дали реакторът е охладен, както се полага.

— Освободих лостовете, преди да се разбием. Мисля, че няма да експлодираме.

— Кажи на останалите, че си сигурен в това. Засега трябва да минем без паника.

— Добре.

Хефидж взе фенерчето и пипнешком излезе от командната зала. Не беше лесно, тъй като корабът лежеше на едната си страна, а вратата, изглежда, беше заяла. Той успя да я отвори с ритник и пропълзя през нея по корем. Уийк чуваше как отмества нещо от пътя си и му се стори, че дочува далечни гласове.

Значи някой беше все още жив.

Той приклекна в тъмнината с ръка върху мокрото рамо на Дериък и се почувствува смазан сред развалините. Някъде там вън, отвъд тези изкривени метални стени, се намираше един свят и те бяха приковани към него. Той дори не знаеше дали въздухът е годен за дишане, нито пък хранеше надежда планетата да им бъде от някаква полза сега; шансовете бяха неумолимо против тях.

Но това беше негово решение. Той се взря в заобикалящата го тъмнина и разбра, че изобщо не е трябвало да търси още една планета, още едно слънце. Беше поел добре пресметнат риск и беше загубил. Предварително знаеше, че пътуването е рисковано, но въпреки това не беше се отказал.

Защо?

Капитанът знаеше защо го е направил. Знаеше, че решението му не е било разумно. Да би могъл да забрави какво го бе тласнало към Космоса в началото…

— По дяволите — измърмори той.

Беше твърде късно да съжалява.

Той дочу говор зад вратата. Хефидж се връщаше и с него имаше някой.

— Е?

— Добри новини — съобщи Хефидж. — Ние тук май сме претърпели най-тежкия трус. Там, в залата, всички са живи. Леки контузии, всъщност нищо сериозно. Нлесин е ударил лявата си ръка, но не е счупена.

Капитанът се усмихна.

— И още нещо — продължи Хефидж. — В Сандъка има пробив, там нахлува свеж въздух — явно годен.

— Трябва да е годен. Нямаме никаква енергия и въздух не би могъл за дълго да остане без пречистване. Хефидж, късметът май се обръща в наша полза.

Колрак пристъпи в бледия кръг светлина.

— Приготвил съм инжекция — каза той. — Ако сте приключили с взаимните приветствия, може би ще се опитаме да помогнем на Дериък.

— Извинявай — каза Капитанът и се отмести от пътя. — Насочи лампата към него, Хефидж, аз ще се опитам да изровя още някоя от стаята за продоволствия.

Свещеникът опипа Дериък с късите си, удивително чувствителни пръсти. Оголи ръката на антрополога, почисти я и инжектира успокоителното подкожно. Дериък все така не помръдваше. Колрак избърса кръвта от устата му и се изправи.

Уийк се промъкна отново в командната зала с още две лампи, една от които подаде на Колрак.

— Какво мислиш?

— По-добре да не се опитваме да го местим. Има вътрешен кръвоизлив и съвсем не бихме му помогнали, ако го влачим насам-натам. В успокоителното има съставка, която ще попречи на инфекцията да се разпространи, и това е почти всичко, което можем да направим.

Дериък продължаваше да стене през зъби.

— Ще живее ли?

Колрак сви рамене.

— Това никой не знае.

Уийк се наведе съсредоточено напред.

— Дали изобщо ще дойде в съзнание? — попита той напрегнато.

— Може би. Трудно е да се каже.

— Як е — каза Хефидж. — Ще се справи, Капитане. И по-рано съм виждал хора в такова състояние.

Уийк кимна.

— Хайде. Трябва да проучим подробно всички данни, постъпили в компютрите, преди да се разбием. Водил ли е Дериък някакви записки?

— Мисля, че да. Той имаше бележник.

— Намерете го. Подредете всичко. Колрак, разполагаме ли със средство, което да му спести болката, когато се свести, но така, че да не замъгли съзнанието му?