Джеймс Олдридж - Да яздиш диво пони

Най-накрая родителите й се съгласили. Тя не се показа извън камиона — не би показала краката си пред хората. А не бяха взели количката й. Скоти не я погледна, докато минаваше през отворената решетъчна врата. В обора имаше още два коня — стар неопитомен кон и болно жребче с възпалени очи. Животните бяха отделени, така че понито си имаше свое ъгълче в обора. Босоногият Скоти се свлече от гърба на понито, сякаш смъкваше собствената си кожа, и по същия начин свали и юздата му. А го бях виждал хиляди пъти да върши това само с едно-единствено мигновено движение…

— Чакай — изведнъж се обади татко. Той беше вътре в обора, а сержант Колинз затваряше вратата. Татко не само че не разбираше от коне, но и винаги ги приближаваше много предпазливо. — Дръж го още малко — нареди той на Скот.

Скоти хвана понито за гривата, а Елисън Еър, който беше скочил от камиона и се беше запътил към понито, спря, тъй като видя, че татко вдига ръката си.

— Нека първо го погледне мистър Крисп 3 3 Хрупкав, хрускав (англ.) — Б.пр. , моля — каза татко на Елисън Еър.

„Криспи“ беше стар търговец на добитък и живееше сам в къща, чиято задна стена изцяло беше направена от газени тенекии. Всъщност трябваше да го наричаме „Стифи 4 4 Вдървен, схванат (англ.) — Б.пр. “, тъй като беше полусхванат, болен от артрит старец, но на времето си бе известен познавач на коне. Сега следеше да не би добитъкът, който се навърташе покрай строящата се железопътна линия, да тръгне накъдето не трябва.

Когато Криспи доближи понито, ушите му полегнаха назад и то отметна глава. Скоти стоеше почти на пръсти и го стискаше за гривата. Позата беше характерна за Таф. И все пак понито позволи на Криспи да го държи и да му повтаря тихо: „Е, миличък, спокойно, спокойно…“ А Таф никога не би стоял спокойно в близост с чужд човек.

— Вдигни му предния крак — каза Криспи на Скоти. — Аз ще го държа.

Скоти се наведе и вдигна болния крак, а Криспи го хвана много внимателно и погледна копитото.

— Напукало се е — каза той на татко. — Дори кракът е наранен.

— Сериозно ли е?

— Не, ще се оправи, като му сложим малко мехлем.

Но не кракът бе важен в случая. Криспи отвори устата на понито и внимателно огледа зъбите му. Понито не се възпротиви, което не беше присъщо за поведението на Таф — но пък нали всички животни би трябвало да кротуват, когато ги оглежда специалист. И ветеринарните лекари действат по този начин.

— Готово — каза след малко Криспи.

— Свършихте ли? — попита го татко.

— Да — отговори Криспи, а аз установих, че застанеше ли в близост с някоя конска глава, на лицето му се появяваше онова тъжно, замислено и озадачено изражение, типично за конете, сякаш придобито от дългото общуване с тях.

— Мистър Крисп е моят консултант — обърна се татко към Елисън Еър. — Отсега нататък той би познал това пони където и да го види, така че и вие, и аз имаме гаранция срещу чужда намеса.

— Да не би да искате да кажете… — избухна Елисън Еър.

— Нищо не искам да кажа, мистър Еър. Но в града има доста хора, които проявяват небивал интерес към този случай. И ние съвсем не можем да ги контролираме. Огледайте се около себе си!

— Ясно — отсече Елисън Еър. — Ще може ли да се приближа до понито, мистър Куейл? — саркастично попита той.

— Разбира се — каза татко. — Пусни го, Скоти!

Щом почувства, че не го държат за гривата, понито хукна презглава. Елисън Еър се смути, но Джоузи му извика от камиона:

— Не се приближавай толкова близо до муцуната му. Той не обича.

Елисън и Блу, който слезе от камиона, започнаха да приближават понито в гръб, а то се спря — значи Джоузи бе права.

Стигнаха до рамото му и го потупаха, но въпреки че понито кротуваше, личеше си, че то разбира, че нещо става… Преди да реагира, Блу провря оглавник през муцуната му. Не бях забелязал оглавника в ръката на Блу — вероятно го беше скрил заради понито. Оглавникът беше направен само от бяло въже, юзда нямаше. Още с нахлузването му Скоти, който стоеше до нас, се нахвърли срещу Блу. Бях се загледал в понито и не видях как подскочи Скоти. Единственият човек, който го беше наблюдавал, бе сержант Колинз. Той сграбчи Скоти почти във въздуха, тъкмо когато се беше засилил към Блу и Елисън Еър.

— Такива да ги нямаме — развика се Колинз, опитвайки се да удържи боричкащия се Скоти.

— Ще го вземат! Ще го вземат! — викаше Скоти. — Пуснете ме!

— Престани! — строго каза татко на Скоти. — Кит, кажи му, че всичко е наред.