Джеймс Олдридж - Да яздиш диво пони

— Боже мой! Че нали това обсъждаме досега! — намеси се Страп.

— О, не! — продължи татко. — Вие спорите за момчето. И ако мога така да се изразя, струва ми се, че някои лица искат да упражнят закона върху момчето — искат да го сплашат със закона и да го изкарат виновно с помощта на закона, така че в паниката си да им даде понито, а те пък да го върнат на мистър Елисън Еър. Но аз ви заявявам — това няма да стане, каквото и решение да вземе съдът.

Татко започваше да атакува от авторитетните позиции на законите, които познаваше добре, и спорът ставаше все по-труден. Но той все още бе далеко от целта си. А и съдията отново запротестира почуквайки по масата.

— Вие вземате едно напълно необосновано отношение към съдебната процедура, мистър Куейл, и аз не мога да позволя това да продължи.

Татко дори и не го погледна. Беше вперил очи някъде горе над главата му.

— Тогава повтарям — каза татко, сякаш не бе чул предупреждението, — че същественият спор по делото е спорът за понито.

— Е добре, и какво? — избухна съдията.

— Ами… понито е у нас… — бавно каза татко.

— Какво? — скочи от мястото си Страп.

— Ами да. У нас е. Не го отричаме. И никога не сме го отричали.

— А с какво ни занимава колегата до този момент? — ядосано каза Страп. — Той непрекъснато отричаше!

— Просто се опитвах да докажа, че довереникът ми не е откраднал понито. А когато свидетелите потвърдиха, че са го видели да язди пони, исках сама да разбера дали свидетелите са сигурни в това, че понито е било откраднатото пони. И нито един от тях не можа да се закълне! Нито един! Всъщност всички те заявиха съвсем ясно, че нямат представа дали онова пони е било въпросното пони.

— Къде е понито, мистър Куейл? — сърдито попита съдията.

— Момент! Искам да се спра на няколко факта и моля да бъда изслушан внимателно. Имаме едно пони и двама души, претендиращи за собственост върху него. Дали понито е Бо, понито на мистър Еър, или пък е Таф, понито на Скот Пири? Ето тук е въпросът и той трябва да се разреши по законен път при равни пред закона страни. Мистър Елисън можеше да подаде оплакване срещу Скот Пири, вместо да си служи с такива непочтени…

— Мистър Куейл! — прекъсна го съдията.

— Добре, няма да повтарям. Но човек с положението на Елисън Еър можеше да постъпи по-доблестно, като подадеше оплакване срещу момчето. А той стои, наблюдава и оказва съдействие на съдебното му преследване.

— Възразявам решително с всичките си права, дадени ми от закона! — изрекоха на един дъх розовите устни на мистър Страп. — Пред очите на мистър Еър е била нещастната му дъщеря!

Татко се обърна ядосано към него.

— А нещастието на момчето? — попита той със стиснати зъби. — Това обвинение го измъчва още от самото начало! Не малката мис Еър е дадена под съд! А едно босоного тринадесетгодишно момче, което вие обвинявате. Това не е ли нещастие? За него не е ли било нещастие, когато е загубило понито си? Да цитирам ли на съда Шайлък — за чувството на болка и несправедливост?

— Изложете становището си докрай — рязко каза съдията, за да спре баща ми, който все повече се разпалваше.

— Становището ми е ясно — каза татко, погледна към съдиите и право в Елисън Еър. — Предлагам на ищеца да прекрати делото, заведено срещу Скот Пири, без каквито и да било последствия. След това, ако мистър Елисън Еър желае, може да подаде оплакване срещу моя довереник, но не да го изправя пред съда като престъпник. Нека използва закона, щом желае, но без каквито и да опити да изкара момчето крадец, само и само да си върне понито.

— Но моля ви! Моля ви!

— Нека докаже чие е понито — продължи татко, гледайки Страп право в очите. — Да предостави на съда да реши дали въпросното пони е Бо. Или е Таф. А ако обвинителите продължават тази игра на приписване на вина на момчето, така ще разпределя вината, че ще бъдат въвлечени и много други хора…

— Но къде е понито? — настоя отново съдията.

— Да, ваша милост — каза Страп. — Държа понито да бъде предадено!

— На кого? — попита татко. — На мистър Еър? Или на сержант Колинз? И двамата показаха, че предварително са решили за себе си чие е въпросното пони. Не, не, моля ви…

— Уважаеми съдии! Колегата преднамерено не представя доказателства! — каза Страп.

— Какви доказателства? Докажете, ако можете, чие е понито и тогава ме обвинявайте във въздържане от представяне на доказателства. Откъде знаете, сър, че понито, което имаме, е именно въпросното пони? Докажете, че е то!