Джеймс Олдридж - Да яздиш диво пони

— Едва ли.

— Фактически вие сте дилетант и в двете области и следователно можете да допускате грешки, нали така?

— Ако така поставяте въпроса, да.

— Вие казахте, че сте видели момчето Скот Пири на пони във въпросната сутрин?

— Да.

— И той побягнал (цитирам ви), когато чул поздрава ви?

— Да.

— А как разбрахте, че е побягнал?

— Беше очевидно.

— Като дилетант в областта на детското поведение вие твърдите, мистър Смит, че в пет часа сутринта, и то доста отдалеч, можете да прецените как точно се държи едно момче?

— Но то беше очевидно.

— А, ето че се приближаваме към целта. Изглеждало очевидно. Добре ли видяхте понито, мистър Смит?

— Да, много добре.

— Подстригана ли беше гривата му?

Смит се позамисли:

— Мисля, че не.

— А опашката му беше ли подстригана?

— Мисля, че не.

— Значи, момчето побягна, а понито побягна ли с желание, или не?

— Не мога да ви кажа, защото току-що ме предупредихте, мистър Куейл, че не съм експерт в областта на детското поведение. Как тогава да преценя поведението на един кон!

Последва смях, но татко само кимна.

— Разбирам ви. Вие сте честен човек, мистър Смит, и аз ценя това. Значи, сигурен сте, че видяхте момчето?

— Да.

— И понито?

— Да.

— Кое пони? — рязко го прекъсна татко с необичайна разпаленост.

Мистър Смит премигна със сивите си очи.

— Ами — каза той — едно от понитата на мистър Еър.

— Но моля ви! — нетърпеливо се обади татко. — Важното е кое пони точно! Вие знаете, че обвиняват момчето в кражба на пони от мистър Еър. Това пони, което видяхте, откраднатото ли беше?

— Не мога да кажа. Пони като пони. Това е всичко, което знам.

— С други думи, искате да кажете: „Откъде мога да знам дали това пони е било откраднатото!“.

— Да, щом настоявате.

— Значи, за момчето сте сигурен, но не сте сигурен дали понито, което е яздило, е било откраднатото, или неговото собствено пони?

— Такива неща не мога да твърдя, мистър Куейл. Помолиха ме да дойда и да разкажа онова, което видях, и аз го разказах.

— Ще ви задам още един въпрос, мистър Смит каза татко. — И не в рамките на предположенията, а съвсем конкретно. Ако бяхте видели въпросното пони доста отблизо и ако го бяхте разглеждали часове, дори дни, можехте ли да се явите в съда и да се закълнете, че това е било откраднатото пони?

— Не, не бих могъл.

Татко оповести с жест на лявата си ръка, че е приключил с Алън Смит, което предвещаваше края на заседанието. След това се огледа наоколо, сякаш бе изненадан от хода на нещата, и седна на изцапаната с мастило маса. Беше ми ясно, че все още не е спасил Скоти. Бе успял да посмекчи уликите, дори да им се надсмее, но нямаше съмнение, че съдиите все още не смятаха да свалят обвинението от Скоти.

— Мислите ли, че сега ще е оправдано да позволим на довереника ви да се яви пред съда? — обърна се саркастично председателят на съда към татко.

— Защо пък не? — подхвърли непринудено татко. — Нека мистър Къф изпрати някого да го доведе.

Съдията нареди на съдебния пристав Къф — бивш войник с отрязана под лакътя ръка — да изпрати полицая Питърс в училището, за да доведе Скоти в съда.

— Имате ли някакви заключителни въпроси, мистър Страп? — попита съдията.

— Мисля, че не — отговори Страп. — Ние разчитаме напълно на доказателствата, които имаме, уважаеми съдии, а не на разни пресилени аргументи и подвеждащи кръстосани разпити. Това е едно обикновено, но печално дело. На нас не ни се иска да осъждаме това момче. Но мисля, че доказахме, че то е взело понито. И колкото и да е мъчително, дълг на закона и на този съд е да решат справедливо настоящото дело — без да се влияят от състоянието на момчето и от изказването на мистър Куейл. Решаващият фактор е законът, а той не бива да се отклонява от повелята на дълга. И в крайна сметка нека справедливостта каже своята последна дума!

Добре казано при създалите се обстоятелства. Чувствах, че Страп не иска да проточва делото. Колкото по-малко приказки, толкова по-добре за неговата страна. Значи, татко не беше в никакъв случай победител. Страп владееше добре законите и макар да не го харесваше, татко го уважаваше. Но и смяташе, че Страп прекалено се задълбочава в доводите си и ги препълва с подробности така, както препълваше и стомаха си.

— Е, мистър Куейл? Сигурен съм, че ще кажете нещо поучително в заключение — злобно подхвърли съдията.

Бях вече убеден, че татко ще трябва да измисли нещо специално, ако не иска да загуби делото.