Джеймс Олдридж - Да яздиш диво пони

Първият въпрос, който татко му зададе, бе:

— Какъв цвят е косата на Скот Пири, мистър Биндъл?

— Не знам. Май че е светлокафява.

— Кестенява може би…

— Защо, червеникава ли е? — попита Скитър.

— Да, червеникава е.

— Аха, малко червеникава…

— Уверен сте, така ли?

— Да.

— А знаете ли колко момчета има в Сейнт Хелън, които са на тринадесет години, имат червеникава коса, плуват като риби и са истински малки дяволчета!

— Не.

— Е, и аз не знам, но можех да доведа поне половин дузина. Кое точно ви накара да си помислите, че това момче е Скот Пири?

— О, нищо по-специално. То просто приличаше на него.

— Ясно. А имаше ли тиранти?

Скитър вдигна поглед нагоре.

— Не знам. Може и да е имал. Не видях.

— Вижте какво, мистър Биндъл, опитвам се да ви помогна да бъдете по-точен, но вие, изглежда, нямате такова желание. Щом не сте видели има ли тиранти или не, вероятно не сте били много близо до него.

— Бях доста наблизо, но не забелязах има ли тиранти, или не!

— Не сте забелязали… Какво забелязахте тогава? Посочете един-единствен, какъвто и да е неопровержим белег, който да убеди всички ни, че това е бил Скот Пири, тринадесетгодишен, малко дяволче с червеникава коса!

— Трудно ми е да избера един-единствен белег — смело каза Скитър. — Но това беше той!

Татко сякаш бе изгубил интерес, но въпреки това продължи да обърква разказа на Скитър. Като видя, че е успял да изнерви всички съдии, той се обърна с гръб към Скитър и най-неочаквано заяви на председателя на съда:

— Ако обвинението се обосновава на уликите, които чухме дотук, смятам делото да бъде разгледано от по-висша инстанция, а засега да се отложи. Това е просто смешно! — Татко хвърли молива си върху масата и седна.

Но председателят кипеше от яд. Обърна се към баща ми и му каза да излиза с подобни предложения само в определеното за тях време.

— В противен случай ще навредите на защитата си, мистър Куейл.

Татко не му обърна внимание, а съдиите освободиха Скитър.

Последният свидетел беше Алън Смит, инспекторът на щата по каналите и реките, специалист по напояването и наводненията, който идваше в Сейнт Хелън веднъж месечно вече двадесет години и беше уважаван от всички собственици на ферми край реката. За тях напояването беше много важно, а Алън Смит решаваше колко вода ще получат през сухите периоди. Всички в града го почитаха и обичаха. Смит беше висок, слаб, мургав, съсухрен и набръчкан мъж, с посребрена коса и мустаци.

В отговор на въпросите на Страп той каза, че познава Скот Пири, тъй като е бил във фермата на Пири, за да му даде съвети във връзка с отводнителните канали. Познавал момчето добре. Значи, кажеше ли, че е видял момчето, почти беше сигурно че това е бил Скоти. Кога е видял за последен път Скот Пири? Видял го за последен път сутринта след открадването на понито на Еър (посочена беше и датата), в пет часа сутринта, близо до брега на голямата река откъм страната на саваните. Момчето яздело пони на върха на сухия речен бряг. Смит го поздравил високо, но като го чуло, момчето забило пети в хълбоците на понито, запрепускало по брега и те изчезнали в саваните.

— И вие сте сигурен, че това е бил Скот Пири? — попита Страп.

— За съжаление да — сдържано каза Алън Смит. Е, това беше то! Чудех се как ли ще се оправи татко с такова неопровержимо доказателство от такъв авторитетен човек!

— Та, мистър Смит — започна татко, — вие сте станали рано въпросната сутрин. Какво сте правили на брега на реката?

— Редовно оглеждам всички брегове, за да проверя дали не са разядени от ерозия — правя го всяка година.

— Ясно. Вие сте специалист по водните ни източници, нали?

— Да.

— Цял живот проучвате реки, канали и така нататък?…

— Да. Вече тридесет години.

— Смятате ли, че човек с една-две годишна практика може да се смята за експерт във вашата област?

— Не. Необходими са много повече години, за да се научи това, което знам сега.

— Разбирам. Вие сте за задълбоченото изучаване на нещата и затова сте отличен експерт, нали така?

— Е, да.

— Един любител, колкото и да е умен той, не би могъл да знае колкото знаете вие. И вероятно би направил сериозни грешки?

— Да, разбира се. Но откровено казано, не виждам какво имате предвид.

— Ние също — въздъхна Страп. — Но вече свикнахме, мистър Смит, така че бъдете търпелив с моя противник.

— Ето какво имам предвид, мистър Смит. Вие експерт ли сте например по понита?

— Не.

— А в разпознаване на малки момчета?