Джеймс Олдридж - Да яздиш диво пони

— Ако съдът има нужда от поучения, аз съм готов да му помогна — отговори татко. — И без това смятам, че имам какво да кажа, надявам се, че ще бъда изслушан докрай от съда и от всички присъстващи. Делото засяга не само обвинението към едно малко момче относно кражбата на пони. Моят учен колега мистър Страп спомена закона. Да възтържествува законът — така каза той. Но какво представлява законът?

— Уважаеми съдии! — прекъсна го Страп с обичайната си въздишка. — Щом ни предстои лекция за същността на закона, предлагам да се оттеглим, за да можем да си починем, да хапнем и да се подготвим за това знаменито определение, което продължава да затруднява най-великите умове в света.

— О, не, сър — извиси тон татко още преди да се намеси съдията. — Колегата не може да убеди съда, нито пък мен, че едно по-внимателно вглеждане в закона би било отегчително, безсмислено или безнадеждно. — И той се обърна към Страп. — Колега, вие казахте: „Нека възтържествува законът!“. Така да е. Но питам ви, за кой закон става дума? Или по-скоро искам да подчертая, че в случая законът е нарушен! И то нарушен по такъв начин, че каквото и да е заключението на съда, аз няма да се примиря. Мисълта ми е, че това дело изобщо не трябваше да се разглежда. Да видим фактите. Липсват две понита. Едното е на сина на преселници, другото на заможен човек. Когато изчезва понито на момчето, полицията изпълнява формалните си задължения, като не предприема буквално нищо. Момчето решава, че е намерило понито си, но вече като собственост на мис Еър, и се опитва със сила да си го върне. Опитите му естествено са спрени и както е редът, полицията го завежда у дома му. След известно време изчезва понито на мис Еър и полицията заедно с мистър Еър веднага предприема мерки срещу момчето. И какво излиза? Един и същ закон се прилага по два различни начина. Една поредица от мерки за момчето и друга — за възрастния мъж. Момчето е обвинено в кражба, а мъжът — не. Защо? Длъжен съм да предупредя съда, че ако момчето бъде признато за виновно, аз ще отнеса делото в по-висша инстанция и тогава всичко ще бъде разгледано както трябва — тоест, ще призова другата страна по делото в лицето на мистър Еър и той ще присъства като свидетел. Заедно с някои други хора ще го подложа на доста щателен и подробен разпит относно прякото му и косвено участие в случилото се.

Съдията почука по масата.

— Мистър Куейл! — ядосано каза той. — Не се опитвайте да си постигате целите, заплашвайки лице, което, реално погледнато, не е важен свидетел по делото.

— А искате ли, сър — каза татко, също почуквайки по масата, — да стане важен свидетел, след като го извикам?

— Вие не ме разбирате — бързо отговори съдията, смутен от мисълта, че татко може да повика Елисън Еър в свидетелската ложа.

— Според законите — продължи разпалено татко — няма нищо, което да ми попречи да спомена името или поведението на лице, което чрез действията си е доказало, че е свързано с делото. Та нали мистър Еър е собственикът на понито, в чиято кражба е обвинено момчето? Защо ми забранявате да споменавам мистър Елисън Еър?

Татко се възползваше умело от възраженията на съдията. А по лицето на Страп ясно четях мисълта, която се мъчеше да внуши на съдията: „Моля ти се, Джек, остави този въпрос, накарай го да заговори за нещо друго!“.

— Не искам от вас нищо противозаконно, мистър Куейл!

— Ето защо се придържам към закона. — Татко се обърна към съдията. — Всъщност всичко свързано с това дело бе започнато неправилно от законна гледна точка, просто мистър Елисън бе естествено много разтревожен, когато понито на болната му дъщеря бе откраднато. Последвалото доказва, че полицията е действала с твърде бързи и груби мерки, за да бъде върнато понито на мистър Еър. Уважаемият съд чу показанията на сержант Колинз. Именно той, а не съдията определи, че всяко пони, което би срещнал във фермата на Пири, би било понито на мистър Еър. Или с показанията си той предреши делото. Ако допуснем, че той бе взел понито от момчето, какви биха били шансовете на момчето да си го получи обратно? Щеше ли полицията да му съдейства срещу мистър Еър? Къде е равновесието пред закона в този случай?

— Отново правите доста шумно обяснение, мистър Куейл — възпротиви се съдията.

— Да, така е.

— Ние го оценяваме, но ако имате да кажете нещо по-конкретно, моля, кажете го.

Досетих се, че съдията беше разбрал, че татко преследва нещо много важно.

— Добре, уважаеми съдии. Съображенията ми са следните: срещу Скот Пири не биваше изобщо да се завежда дело. Полицията не трябваше да се разпорежда с неуточнени случаи. Етапният ред, по който е трябвало да действат, е бил следният: първо, да разберат притежава ли момчето някакво пони, след това да се уверят, че понито отговаря по белези на понито на мистър Еър и чак тогава да се заведе дело от този тип. Но полицаите изобщо не са виждали понито. С други думи, те нямат понятие кое пони се готвят да хванат. Значи, спорният въпрос е въпрос за понито.