Джеймс Олдридж - Да яздиш диво пони

— И още един въпрос, сержант Колинз. Вие казахте, че сте възнамерявали да върнете понито на законните му собственици — семейство Еър?

— Да… — вече предпазливо отговори Колинз.

— Бихте ли ми казали, моля, как щяхте да разберете, че понито е именно понито на мистър Еър?

— Че чие друго би било при тези обстоятелства?

— Например изгубеното пони на момчето — при тези обстоятелства!

— Е да, но това беше малко вероятно.

— Аха. Значи, малко вероятно… — Татко стана от масата и се приближи до подиума, където седеше Колинз, нещо необичайно за него (струва ми се, че това дори не беше позволено).

— Вие не намерихте понито във фермата на Пири нали?

— Не.

— Така. А сега, сержант Колинз, без да забравяте клетвата си, бяхте ли ми казали дали някога сте виждали понито на Еър? Без значение кога — преди или след кражбата? Виждали ли сте го някога?

— Не, не съм.

— Значи, не сте го виждали. Дори и на изложбата?

— Не.

— И въпреки това казвате, че ако бяхте намерили пони във фермата на Пири, щяхте да решите, че то е понито на мистър Еър — нищо, че не сте го виждали преди? Така ли е?

— Да, но при въпросните обстоятелства това бяха справедливи предположения — както сам бихте се изразили, мистър Куейл. При въпросните обстоятелства… — Колинз губеше търпение и проявяваше интелигентност.

— За вас може и да са били предположения, сержанте, но мога да ви попитам следното: ваше право ли е да решавате кой е притежателят? Като служител на закона вие нямате право да решавате, че дори връзката, която нося, е моя, нали така? А вие играете ролята на арбитър, на съдия на законите!

Тогава проумях, че татко постигаше целта си, защото и мистър Страп, и сержант Колинз не бяха сигурни в себе си. Знаех, че и двамата не бяха толкова глупави и беззащитни, както изглеждаха сега в съда, и ми стана жал за тях, тъй като Елисън Еър ги бе насадил в положение, което явно не им се нравеше. Но от друга страна, не осъждах татко, че напълно се възползва от липсата им на убеденост, защото въпреки всичко нещата вървяха натам, че те щяха да бъдат евентуалните победители — независимо дали истински се интересуваха от това… Ето че Страп отново излезе с възражение.

— За бога — започна той, ставайки от мястото си, за да прекъсне татко, — адвокатът на обвиняемия изложи становището си и макар да звучеше убедително, то не променя с нищо съществено хода на делото. Не сме се събрали да обсъждаме служебните задължения на сержант Колинз!

Татко възприе думите му като предупреждение и преустанови нападките си срещу Колинз. Председателят на съда също се намеси.

— Така е, мистър Куейл — нервно каза той. — Вие изложихте становището си. Имате ли някакви конкретни въпроси към сержант Колинз вместо тези прикрити намеци?

— Не, мисля, че нямам — отговори татко със спокоен, но и многозначителен тон.

Колинз скочи от мястото си като човек, който само гледа да се измъкне от цялата тази глупава каша, но татко отново го спря.

— Един момент, тъкмо ми дойде на ум да ви попитам, сержант Колинз! Какво направихте, за да намерите понито на Скот Пири, след като ви бе съобщено, че е изчезнало — най-вероятно откраднато!

— Не можех да направя кой знае какво. Обадих се в полицейското управление в Лайа и Мънду и го помолих да го имат предвид. Поставих обявление и на таблото в полицията, и в общинския обор за намерен добитък.

— Ясно. И не попитахте ли нищо мистър Еър?

— Казах ви, че не съм ходил у Еърови — прекъсна го Колинз.

— Значи, дори не отидохте у мистър Еър, за да го помолите учтиво да поогледа дивото си стадо от уелски понита и да провери дали понито на Пири не се е върнало случайно при тях?

— Не, не отидох.

Татко вдигна отчаяно ръце и каза:

— Жалко… — сви рамене и зачака да извикат следващия свидетел. Той беше Скитър Биндъл, един от пастирите на Еър — този, който беше забелязал някаква дребничка фигурка да преплува реката в нощта преди изчезването на Бо. Той разказа как кучето му надушило някакво момче — и как то скочило във водата. И как, дяволчето му с дяволче, се гмуркало като риба, докато стигнало отсрещния бряг. Мистър Страп го попита дали познава Скот Пири. Да, бил го виждал. А смята ли, че момчето в реката и Скот Пири са едно и също лице?

— Мисля, че да — каза Скитър.

Татко имаше най-различни тактики, които прилагаше в съда. Понякога като че ли изобщо не слушаше, а понякога обръщаше прекалено внимание на хода на делото. Именно така се държеше и сега. След горчивия опит на Колинз, Скитър беше готов за атаката на баща ми. Татко го респектираше с подчертаното си внимание към всяка негова дума. Скитър щеше да е следващата жертва.