Джеймс Олдридж - Да яздиш диво пони

— Той отказа да изтегли обвинението — отговори татко.

— Казах ви, че ще откаже — обади се Джийни.

— Страп заяви, че Еър е направил на Пири едно щедро предложение. Щом се отказват, той нямал друг избор освен да поддържа обвинението.

Междувременно търсенето на понито продължаваше, но до сряда когато беше заседанието на местния ни съд, така и не успяха да го открият. Този съд беше най-нисшата инстанция в съдебната система на щата ни. Делата се разглеждаха по бързата процедура, в зависимост от обвинението и уликите. Един вид съд за малолетни, но сериозният му състав през този ден подсказваше за нещо по-особено от обикновено. Страп беше съобщил, че ще призове трима свидетели. Татко бе решил да няма свидетели и да действа според случая.

— Всичко, което мога да направя, е да ги накарам да загубят, използвайки техните доказателства — каза татко. Ето защо той нямаше нужда от Скоти в съда. Въпреки всичко той накарал Ангъс Пири да доведе сина си в къщи рано сутринта. Тръгнахме за училище и оставихме Скоти да седи на стъпалата на предната тераса — беше със сиви панталонки, риза, дори и връзка и с онези обувки с дебелите подметки. Изобщо — готов за съда.

Татко отишъл в кантората си заедно със Скоти и въпреки че не ги видях, можех да си представя как са изглеждали. Татко беше стегнат, нисък мъж, доста набит и винаги гледаше право пред себе си, когато вървеше. Скоти също бе доста набит, но имаше необичаен вид в отчайващо странното си облекло. И тъй като татко не можеше да разговаря с деца, или по-скоро не умееше да го прави, ние всички се питахме какво ли са си приказвали със Скоти. Оказа се, че всичко, което са си говорили по пътя, било от съществена значение и татко изкопчил от Скоти много повече, отколкото всички ние заедно със собствения му баща. Вероятно силата на татковата честност бе покорила или респектирала Скоти. Каквито и чувства да изпитваш към татко, едно беше сигурно — на него можеше абсолютно да се довериш. И Скоти явно му се беше доверил.

Така или иначе Скоти не отиде в съда. Това бе необичайно — татко му бе наредил да не припарва там, Изпратил го на училище и му казал да се яви в съда само ако полицаят Пит Питърс дойде да го извика с призовка.

— С никой друг да не тръгваш! — предупредил го татко.

Местният съд и полицията заразпитваха доста грубо къде е Скоти. Защо не е в съда? Защо адвокатът му мистър Куейл не го е довел? Може би момчето се укрива? Не? Тогава къде е? Не желае ли мистър Куейл полицията да го доведе?

Седях най-отзад (не отидох на училище), но знаех как да се скрия (не бих изпуснал възможността да видя какво ще се случи, ако ще да е за това, че после трябваше да защитавам всичко, казано от изключителния ми баща). Дори момчетата не вярваха, че татко има шансове да отърве Скоти. Но татко беше в спокойното си сдържано настроение, макар да бе рязък.

— Не намира ли съдът, че все още присъствието на момчето не е необходимо? — започна татко. — Смятам, че при тези обстоятелства е по-добре, ако то не знае за опитите на ищеца да го опетни.

Ето така започна татко, но главният съдия веднага го прекъсна. Забелязах как демонстративно го прекъсна тъкмо когато Елисън Еър влезе в залата. Направи го така, сякаш искаше да смае Елисън Еър с решимостта си да усмири баща ми. Това, разбира се, можеше да се очаква от съдията Крос (наричахме го Крос Мазния, тъй като беше пенсиониран адвокат, ипотекирал много местни ферми, който винаги се опитваше да осъществи близост с богаташи като Елисън Еър). Другите двама съдии се казваха Джимпсън и Джардин, но те не бяха важни, тъй като не бяха юристи (единият беше политик, другият — инспектор) и никой, не само татко, не им обръщаше внимание. Странно, но татко понесе забележката на съдията доста спокойно.

— Просто не желая момчето да чуе с какви думи е описано в обвинението — каза той.

Последва протест от страна на мистър Страп, полицейския пълномощник.

— Е, добре. Тогава ще го формулирам другояче — каза татко с преднамерена сдържаност. — Ако момчето загуби делото, с удоволствие ще ви го доведем. Щом желаете това.

— Това не е въпрос на желание, мистър Куейл — ядосано заяви мистър Крос. — Законът го изисква, Момчето трябва да е тук. И вие го знаете.

— При някои обстоятелства, ваша милост, се допуска непълнолетният обвиняем да отсъства при разглеждане на делото.

И с помощта на юридическата литература и бележките си, татко приведе половин дузина примери от австралийската съдебна практика, като започна чак от времето на колонизацията, когато синът на някакъв губернатор и няколко други синове на влиятелни граждани били избавени от неприятностите при излагане на обвинението. Татко цитира убеждението на някои съдебни заседатели, че в определени случаи присъствието на обвиняемия е вредно за него. Трябва да се правят изключения и така нататък, и така нататък…