Джеймс Олдридж - Да яздиш диво пони

— Няма да отида — рекъл Скоти и отново заотстъпвал назад. — С вас не отивам никъде.

Елисън разбрал, че няма да успее да го помръдне и казал примирено:

— Добре тогава. Аз ще ви го кажа.

— Е — мрачно рекъл Ангъс, — да чуем.

— Предлагам ти да си избереш което пони искаш от дивото стадо — обърнал се Еър към Скоти, — но ако върнеш онова пони…

Скоти бил готов да избяга. Не изчакал баща си и казал на Еър:

— Не искам вашите понита, мистър Еър.

— Ще ви дам и двайсет лири като жест на добра воля — обърнал се Елисън към Ангъс.

— Двадесет лири ли? — повторил Ангъс.

— Не! — изкрещял Скоти на баща си.

— Не слушайте момчето — казал Елисън.

— Вашето пони не е у нас — развикал се Скоти. — Така че няма смисъл да ме молите да ви го върна. Не е у нас.

— Но аз знам, че е у вас — рязко казал Елисън.

— Къде е тогава? Защо не го намерите?

— В края на краищата ще го намерим — мрачно заявил Елисън, — но вие няма нищо да спечелите. Бих искал обвиненията срещу сина ви да бъдат оттеглени — обърнал се към Ангъс той.

— Казва го, за да те подлъже — извикал Скоти.

— Вие как мислите, мисис Пири?

— Синът ми не е откраднал коня ви. Той не е крадец.

— Но вижте какво — замолил се пак Елисън, — това е просто едно пони. Ще получите друго, също така хубаво, а и двайсет лири отгоре. Ще изтегля обвинението си и всичко ще приключи. Бъди разумен, човече. Правя ви много щедро предложение.

Ангъс явно се замислил дали да приеме, но благодарение на някакъв жалък импулс на останала гордост или на това, че погледнал сина си и видял завладяващата го безутешност, той се обърнал и презрително казал на Елисън Еър:

— Няма смисъл да идвате тук с парите и дъщеря си, мистър Еър. Аз не съм като вашите коняри пияници, нито пък синът ми е крадец. Не съм за двайсет лири. Тези двайсет лири не могат да ме накарат да се съглася, че синът ми е престъпник, който краде. Всичко, което притежава синът ми, мистър Еър, си е само негово. Това е то и няма смисъл да се опитвате да ме изиграете. Довиждане, мистър Еър, и проклет да сте с вашите грижи! Довиждане!

Ангъс се обърнал и влязъл в къщата. За миг Елисън останал лице срещу лице със Скоти. Скоти го изгледал смело, но доловил в очите му безжалостна решителност.

— Добре — казал Елисън. — Но господ да ти е на помощ за всичко, което направи на дъщеря ми!

— Нищо не съм й направил! — извикал Скоти след него, като вероятно едва се е сдържал да не се разплаче — нищо, че и той като Елисън Еър бил решен да се бори неотстъпно до самия край.

И така — от понито нямаше ни вест, ни кост. Опитите на Елисън да си го получи обратно, като попритисне Скоти, пропаднаха. А ако Скоти наистина го беше скрил, то Колинз не успяваше да го намери. Аз пък не можах да открия сухо място, където Скоти да го е прекарал отвъд реката. Покрай брега от страната на Еърови имаше много следи от копита — нали дивото стадо ходеше на водопой, но това беше всичко. Аз обаче открих на брега от страната на Скоти едно заградено надве-натри местенце, в което явно бе държан кон — имаше доста конски изпражнения. Но обикаляйки все по-навътре из саваните, разбрах, че търсенето ми е безнадеждно, тъй като Скоти не би държал понито на едно място, особено някъде наблизо.

Татко знаеше за похожденията ми — Том му беше казал — и ме попита дали съм открил нещо.

— Нищо — отговорих му аз. Не му казах за онова местенце.

— А срещал ли си малкия Пири?

— Само в училище, днес. — Беше понеделник.

Татко все още не беше разговарял със Скоти и ни каза, че няма намерение да го прави засега. Ангъс Пири беше идвал в града, за да разкаже на татко за посещението на Елисън Еър. Същия ден Елисън минал покрай кантората на татко и го помолил да убеди Пири да приеме предложението му.

— Елисън ми заяви, че не иска да действа по съдебен ред — каза ни татко по време на вечеря, или по-скоро го каза на мама. — Искал да уреди въпроса бързо и лично, без повече разправии.

— И ти какво му отговори?

— Наложи се да му заявя, че е трябвало да мисли за това още в началото, вместо да заплашва Пири със съд.

Татко не сметнал предложението на Елисън за уместно. То не вървяло по две причини.

— Предложението предполага вината на момчето, което, разбира се, е неистина. И второ, предлага се парично възнаграждение, за да бъде призната вина — а дори момчето да е виновно, това не е честна постъпка.

Думите му означаваха, че делото щеше да се състои.

— Ами Страп? — попита Том.