Джеймс Олдридж - Да яздиш диво пони

— Не знам. Но ще направя нещо.

— Никога няма да ти го дадат — заяви Том, който поддържаше с жар своето твърдо становище. — Дори няма да те пуснат да припариш до „Ривърсайд“.

— Какво смята баща ти? — обърнах се аз към Скоти.

— Смята да се откажа — дори това да е Таф. Казва, че Таф е изчезнал завинаги и толкова.

— Прав е, Скоти — тъжно казах аз. — Нищо не може да накара Джоузи Еър да даде Бо — дори и да е Таф. Така, както е привързана към него…

— Ще видим… — рече заплашително той. — Ако не го даде… Ако не го даде…

Скоти не довърши мисълта си, защото не можеше да обясни как точно би постъпил — така, както не можеше да обясни защо е сигурен, че това пони е Таф.

До понеделник сутринта се разбра, че Еърови са дълбоко развълнувани от случката. В събота вечер Блу разправил в „Белия лебед“, че Елисън го разпитал как и къде хванали понито и има ли някаква вероятност то да не е от дивото стадо. Ние пък научихме всичко от Арк Аркрайт, единственото момче, на което се разрешаваше да стои в бара на хотела, тъй като баща му беше собственикът. Арк винаги подслушваше всичко, което би ни заинтригувало.

— Защо ли Елисън бе така разтревожен? — чудел се Блу. — Нали видя как докарахме Бо и още три понита от дивото стадо?… За какво ме пита? Той сам знае, че Бо е от стадото.

— Може да е бил от стадото — обадил се Даути Ендрюз, един от местните скептици. Даути беше кльощав бедняк, техник по професия, вдовец с хубава дъщеря. — Но откакто малкият Пири изгуби понито, минаха няколко месеца, че и повече. Може да се е върнало в стадото и да е станало отново диво. То и без това си беше полудиво — как го яздеше това дяволче, а… Да ги бяхте видели как профучават зад дървения склад!

— Недей да свързваш това с Бо — категорично заявил Блу. — Бо беше съвсем див, когато го докарахме от саваните. Нали го знам.

Блу бил в стихията си — ръкавите му били мокри от пяната, преливаща от чашата с бира. Според мен тогава се е сложило и началото на големите противоречия, макар на този етап (що се отнася до бара на „Белия лебед“) всичко да се свеждаше само до спора за един кон. В Сейнт Хелън продължавахме да ценим конете — може би защото истинският товарен кон започваше да изчезва от бита ни или защото символизираше изгубената връзка със слабо населените местности. Истината бе, че като повечето австралийци, деветдесет процента от гражданите на нашия район не знаеха нищо за слабо населените местности и за конете, въпреки че не бяха кой знае колко откъснати и от двете. Има един мит, все още жив, който представя австралийците като потомци на коняри, браничари и бедни труженици от слабо населените местности; докато жителите на наистина слабо населените места са били винаги не повече от пет процента от цялото население и истинските австралийци са австралийците от градовете и околностите им. Но митът се предава от поколение на поколение и човек трябва да е живял в някой провинциален град като Сейнт Хелън и да е виждал главната му улица, претъпкана в събота вечер с разпространителите на този мит, за да разбере колко мним е така нареченият „австралийски тип“. В действителност истинският „австралийски тип“ е нещо много по-достойно.

И така, всеки спор относно притежание на коне — особено когато се нуждаеше и от загадъчни, тайни сведения — бе идеален случай за повеждане на солиден, шумен спор покрай поцинкования бар на „Белия лебед“, който до осем вечерта ставаше толкова мокър, че заприличваше на ръба на плувен басейн. Едни и същи препирни се водеха до безкрайност.

— Ама вие не разбирате — пренебрежително заявил Блу след десетата си запотена халба със светла бира, когато спорът вече се нуждаел от известно разпалване. — Никой не можеше да се приближи до това пони, когато го хванахме. Диво пони и толкоз. Нали лично съм го видял. Лично!

— Че до него не можеше да се приближиш и когато го яздеше малкият Пири — обадил се един от привържениците на Скоти, беден фермер от другия край на града. Наричахме го Домси. Истинското му име беше Бедсън, а Домси идваше от „Бедсън — бедсън — беда — за — дома — си“. Той беше най-добрият тромпетист в градския оркестър. И винаги в опозиция на всичко, което правеше или казваше Блу Уотърс.

Блу му заявил да си гледа тромпета.

— Ти си просто ехото на господаря си — спокойно му отвърнал Домси.

Спорът потръгнал на зле, преминавайки в обиди, а Скоти и Таф били забравени.

Баща ни спомена, че в понеделник вечерта Дормън Уокър наминал покрай кантората му и го попитал какви са законните положения при подобен случай.