Джеймс Олдридж - Да яздиш диво пони

— Таф! — извика той.

Казват, че животните реагират повече на тон, отколкото на дума. И може би тонът на Скоти накара Бо да помръдне едното си ухо и игриво да отдръпне глава назад, сякаш искаше да отметне висящия кичур. Бяхме виждали Таф да прави същото, но пък и почти всички понита го правеха.

— Махай се! — крещеше Джоузи на Скоти. — Не го пипай!

— Взела си ми понито — заяви Скоти, като не изпускаше поводите на Бо, сякаш никога нямаше да го остави. — Това е Таф.

— Махни си ръцете! — крещеше Джоузи с тънкия си заповеднически глас. — Ще го нараниш!

Аз и Том се бяхме промушили под въжетата и дърпахме Скоти за ръката.

— Това е Бо — смутено казах аз. — Това е понито на Джоузи Еър, Скоти. Това не е Таф.

Без да изпуска поводите, Скоти издърпа ръката си от моята.

— Хич не ми приказвай, това е Таф — рече той. Заопипва главата и врата на понито и стискайки поводите, отстъпи крачка назад и го погледна. — Басирам се на каквото кажеш, че това е той.

Джоузи се опита да подкара Бо, като дърпаше юздите и го подканяше да тръгне. Но Скоти държеше поводите, сякаш от това зависеше животът му. Бо беше притиснат между две ръце, които го заставяха да тръгне, и две, които го спираха. Той негодуваше и силно цвилеше в знак на недоволство.

Джоузи започна да вика баща си. Той беше отишъл някъде — май да й вземе белите ръкавици, тъй като след малко се върна с тях в ръка.

До този момент Скоти не се беше замислял с кого има работа. Струва ми се, че дотогава той не беше виждал Джоузи и въпреки че със сигурност бе чувал за нея и понито й, не знаеше нищо за неподвижните й крака и за гордия й решителен нрав. За него тя бе просто едно кресливо момиченце, седнало в красивата двуколка, в която бе впрегнат Таф. Скоти нямаше да допусне тя да потегли заедно с Таф. Личеше си от вкопчването му в поводите на коня. Тъкмо когато се появи Елисън Еър, Скоти започна да освобождава каприте на хамута, които прикрепяха осите към понито.

— Спри го, спри го! — крещеше Джоузи.

Някои от хората наоколо започнаха да се обръщат, а ние продължавахме да дърпаме Скоти, като се опитвахме да го накараме да остави Бо на мира.

Тогава Елисън Еър просто се приближи и повдигна Скоти, опитвайки се да го изхвърли настрани. А Скоти се приготви за отбрана, тъй като още пет-шест души дойдоха да помагат на Елисън. Скоти продължаваше да стиска поводите на живот и смърт и ругаеше, мъчейки се да се освободи от ръцете на Елисън.

— Пусни поводите! — крещеше Елисън. — Пусни ги, дявол такъв!

Ние гледахме смаяни, а Скоти се блъскаше и боричкаше в ръцете на Елисън. Бо започна да надушва суматохата и нямаше съмнение, че с безпомощната Джоузи щеше да се случи голяма беда, ако не съумееха да издърпат Скоти настрани.

— Някой да я свали долу — развика се Елисън. — Свалете я!

— Не, оставете ме! — крещеше Джоузи.

— Свалете я! — продължаваше да вика Елисън, дърпайки ръцете на Скоти от поводите.

Бо започна да се дърпа неспокойно. Блу Уотърс, който водеше втория кон за Елисън, пусна юздите, скочи в двуколката и вдигна Джоузи. Но понито се бе уплашило и двуколката тръгна назад. Блу се страхуваше да слезе заедно с Джоузи, страхуваше се и да я подаде на хората, които се опитваха да спрат двуколката. Джоузи се опита да се измъкне, но тогава Блу се наведе и с неочаквано за ръста си силно движение я подаде на двете госпожици Стърн, които я измъкнаха встрани от двуколката тъкмо когато Елисън успя да откопчи ръцете на Скоти от поводите.

Междувременно Скоти бе обгърнал с босите си крака единия преден крак на понито и тъй като то продължаваше ядосано да подскача на задните си крака, стана така, че Елисън задърпа Скоти за главата, а Бо го задърпа за краката. Побеснял, Елисън удари Скоти един-два пъти. Тогава Бо разтърси глава, неочаквано вдигна предните си крака и хукна, като остави Елисън да държи момчето, което се извиваше и боричкаше, крещейки, че това е неговото пони, че това е Таф.

Елисън беше свикнал да борави с животни и не му беше трудно да държи здраво Скоти, без да обръща внимание на краката му, които го ритаха. Обърна се към мен и Том и ни нареди да повикаме полицая Питърс от временния полицейски пункт.

— Тръгвайте! — извика ни той. В това време Блу гонеше Бо по ливадата.

Макар да виждахме, че Скоти е полудял, нито аз, нито Том щяхме да доведем полицай, който да помогне на Елисън да го държи.

— Пусни го! — смело каза Том.

Елисън се опитваше да притисне Скоти и най-накрая успя да го свали на земята по корем. Ядосано ни заяви, че ако не отидем да извикаме полицая, ще заведе и нас в полицията. Хората наоколо се бяха настроили враждебно, чуваха се викове. А когато се появиха и няколко разпоредители, с Том разбрахме, че при тези неравни сили ще е най-разумно веднага да офейкаме. Подкани ни и плющенето на дългия камшик на Блу. Оставихме притиснатия към земята Скоти силно да крещи от едната страна на поляната, докато Джоузи седеше безпомощно в другия й край. Бо — или Таф — бе някъде между тях.