Джеймс Олдридж - Да яздиш диво пони

Скоти като че ли непрекъснато изпитваше някаква тревога — сякаш очакваше да му се случи нещо непредвидено. Едно понеделнишко утро Дормън Уокър, търговецът на хранително-зърнени продукти, дойде при баща ми и поиска съдебно нареждане за изземването на част от неизплатения от Ангъс Пири добитък и инвентар. Въпреки че Дормън Уокър му беше клиент, баща ми отказа да действа пред който и да е съд за изпълнителен лист върху имуществото на Ангъс Пири. Посъветва Дормън Уокър да се опита още веднъж да убеди Ангъс да му плати нещичко, макар и малко, тъй като той лично не би помогнал да изправят Ангъс пред съда.

Дормън Уокър разговарял с Ангъс Пири и очевидно единственото, с което Ангъс могъл да се раздели — имайки предвид малкото, което притежавал, и нещата, от които се нуждаел, — било понито Таф. А то вече струвало около двадесетина лири — едно първокласно малко конче.

Не мисля, че Скот бе дочул нещо за намеренията на Дормън Уокър да вземе Таф за сметка на безнадеждните дългове на баща му. Нищо в държането му не подсказваше, че е знаел. Така че ако баща му се съгласеше (а ние всички се съмнявахме), единственият човек, който наистина би знаел за това освен Ангъс Пири, бе Дормън Уокър. За Дормън Уокър понито не означаваше нищо повече от двадесет лири, платени в брой.

Лесно е, разбира се, да обвиняваме този студен, сух, алчен, доста подъл и безсъвестен мъж за това, че измъкваше и последния петак на бедните фермери в Сейнт Хелън. Но трябва да признаем, че кредитите, които Дормън Уокър отпускаше на повечето бедни и жалки ферми около града, им даваха възможност да просъществуват, макар собствениците им да плащаха пет процента (твърде висока за онова време) лихва за услугата. Банките не искаха да ги финансират, а Дормън Уокър го правеше. Един господ знае как се оправяха тези фермери и макар в случая с Ангъс Пири Дормън Уокър да прояви изгодния за себе си либерализъм до краен предел, то явно бе възникнала някаква кризисна ситуация, при която дори той не можеше да продължава кредита. Това, което научихме, бе, че първоначално Ангъс отказал да даде Таф. Знаем тази подробност, защото се чуло как двамата мъже се карат за това в канцеларията на Дормън Уокър.

Но ето че малкият Таф изчезна внезапно и всичко се промени.

Изчезването на понито бе не само смайващо, но и една от онези загадки без достоверни обяснения — въпреки съществуващите дузина предположения. И така, нищо не бе сигурно освен това, че Таф бе изчезнал. Все още бе краят на зимата, реката бе дълбока и пълноводна, брегът мочурлив. Таф се бе измъкнал от неугледния си заслон вероятно през нощта и сигурно бе тръгнал към ливадите покрай реката, за да търси нещо за ядене. Такова поведение бе присъщо за Таф. И той като Скоти бе своенравен, вироглав и винаги гладен. От известно време Скоти закачаше на задницата на Таф малка торба, в която държеше сърп, и щом видеше висока трева, подходяща за храна, я отрязваше, натъпкваше я в торбата и я носеше у дома си. Нямаш ли пари за сено, зимно време беше трудно да се намери храна (а семейство Пири определено не можеше да си позволи такова нещо). Цялата зима Скоти едва прехранваше Таф и приятелите му непрекъснато търсеха туфи с висока трева, за да я реже, суши и складира. Носехме му снопове дори в училище. Всъщност приятелите и почитателите на Таф го бяха поддържали охранен и здрав през цялата зима. Така че имаше ли недостиг на храна в къщи, Таф решаваше, излизаше и отиваше да пасе.

Изглежда, тъкмо това се бе случило сутринта, когато Скот извикал на майка си, веднага след като станал:

— Таф е съборил оградата и е тръгнал към реката!

Скоти се отправил към равната кална местност покрай реката, уверен, че ще открие Таф сред някоя от оределите сухи туфи трева. Но от Таф нямало и следа и тъй като бе доста открито, положението изглеждало сериозно.

Колкото повече обикалял, толкова по-ясно ставало, че няма и помен от здрав и прав Таф. Наложило се да претърси всяко кътче от фермата и по брега, за да се увери, че Таф не е паднал и не си е счупил крак, или пък ке го е ухапала змия или игуана и не лежи някъде мъртъв. Беше много рано за змии — нали спят през цялата зима. А и игуаните също. Но те бяха такива коварни чудовища, че човек никога не можеше да бъде сигурен. Ухапване от игуана може да убие кон, а имаше случаи коне да умират дори само от уплаха при нападение от игуана. Друга вероятност беше Таф да се е наял със стари прогнили пъпеши и да лежи някъде с подут корем — макар и не мъртъв.