Теодор Стърджън: Совалка

Всичко се случи в деня на неговото могъщество, тъй че трябваше да остане безнаказано. Върху бюрото му имаше подписано самопризнание, вторият екземпляр вече бе заминал по пощата. Фактът, че при нормален ход на събитията наказанието щеше да дойде седмици или месеци след убийството, нямаше ни най-малко значение. Оставаше простата истина, че е извършил нещо, заслужаващо смърт . Стигаше му и той бе доволен от себе си и света.

Дълго лежа, гледайки как в пепелника върху нощното шкафче цигарата му се превръща в стълбче бяла пепел. Когато тя догоря, Тобин се прозина, протегна се лениво и щракна лампата. Последното, което чу, бе далечният звън откъм вратата. Сигурно беше полицията. Той се усмихна и заспа.

— Значи той успя. Размина му се. Признавам, че съм възмутен — казах аз на човека.

— Чакай. Не съм свършил.

— Но…

— Денят на неговото могъщество не бе приключил… не съвсем. Слушай.

Макилейни Тобин се събуди спокойно. Усмихна се. Сигурно беше полицията. Чу далечния звън откъм вратата. Щракна лампата, протегна се лениво и се прозина. Погледът му падна върху нощното шкафче. Над стълбчето изстинала пепел взе да се вие дим; появи се кръгче хартия, което растеше и се превръщаше в недопушена цигара. Тобин бе напълно доволен от себе си и от света… Пушекът не се издига от цигарата, а слиза към нея, забеляза нещо дълбоко в него. През ума му прелитаха мисли за наказание, за свидетели, за следобедните убийства. След малко той хвана завивката и я отметна. Стана и смъкна пижамата. Панталоните скокнаха в ръката му от близкия стол; той се наведе, остави ги на пода и стъпи в тях. Щом се изправи, те плъзнаха нагоре по краката му. Едно копче подскочи от пода, намести се над илика и конците го задържаха. Тобин продължи да се облича като във филм, пуснат наопаки — и наистина всичко ставаше наопаки.

Заднешком тръгна към вратата, слезе по стълбите и влезе в библиотеката. Заднешком извърши убийството, видя как отпуснатото тяло на Ландис се вдига в ръцете на двамата слуги, измъкна ятагана от раната, докато кръвта се вливаше в нея, закачи го на стената… и през цялото време бъбреше с вдишванията си някакъв ужасяващ език. Върна се на трапезата и храненето бе отвратително. Заднешком излезе от къщата, шофьорът му подаде пари и подкара заднешком към градинката. Отново видя младежа, убийствата… всичко. Докато накрая пак се прибра у дома, методично избълва закуската си, качи се горе, свали дрехите, намокри се с кърпа, влезе във ваната и излезе сух; легна си. Ландис тихо пристъпваше заднешком и затваряше завесите… Тобин се унесе и щом заспа…

— Часът е шест, господине.

— А, Ландис… Добре. Мръдна ли „Синтетик ръбър“?

И тъй денят на неговото могъщество започна отново. Пак нареди на дрипавия младеж да се самоубие, нахълта в кантората, уреди договорите, заповяда на Крил да умре, извърши безсмислените убийства, прибра се, уби Ландис и легна да спи. И пак щом затвори очи, дочу звънеца. Сигурно беше полицията. Пак се усмихна и загледа как цигарата му расте в пепелника, пак уби Ландис и пак, и пак, и пак преживя този ден напред-назад, напред-назад. Тялото вършеше всичко както първия път, умът му също, но дълбоко в него имаше нещо, което дори аз не мога да докосна или унищожа, нещо, което ридаеше и стенеше, ала нямаше своя воля, което страдаше, крещеше и изпитваше неописуем ужас, а нямаше сила дори да полудее… Това бе единственият начин. Той не можеше да умре, защото заслужаваше смърт, а сам си я бе отказал.

Третото желание го чака да се събуди на сутринта.

— Тази история е истинска — каза човекът.

— Вярвам ти. И… кога се случи? — запитах аз.

— Кога ли? Кога? Нима ще ми говориш за Макилейни Тобин и… време?

— А-а… и защо ми разказа всичко това?

— Защото след второто си желание Макилейни Тобин… спря. А когато изпълнявам желания, те трябва винаги да са три. Затова, нали разбираш, работата ми приключи. Искам да кажеш на хората, че повече нямам какво да правя тук.

И той ме напусна.

Може изобщо да не е идвал. Но това е разказът, който написах снощи.

© 1940 Теодор Стърджън

© Любомир Николов, превод от английски

Theodore Sturgeon

He Shuttles, 1940

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1624]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:45