Теодор Стърджън: Совалка

— Колата ви, господине? — запита Ландис.

— Ще тръгна пеш.

И той напусна дома си с широка крачка, оставяйки иконома потресен и смаян от подобно нарушение на установения ред. Май трябваше да го накара да си припомни сутрешните приказки; глупакът сигурно щеше да се гътне на място.

Стигна до ъгъла и спря на светофара, вдишвайки с пълни гърди свежия въздух. Някакъв прегърбен младеж го докосна по рамото.

— Господине, вие май сте от Уол Стрийт…

Тобин го изгледа смразяващо.

— Като колега финансист искам да ви съобщя, че акциите на „Бауъри“ скочиха с пет пункта, тези на „Макгинис“ с два, а моите хич ги няма. Кофти работа. Какво ще речете за половин долар? За вас нищо работа, а аз ще се чувствам по-богат и от вас.

Тобин се разсмя и го потупа по рамото.

— Я гледай ти, това се казва оригинална сделка! — Той любопитно огледа дрипавото създание. Дали пък да не започне от него; тоя боклук щеше да свърши работа. — Можеш да направиш нещо за мен.

— Дадено, шефе. Дадено. Само кажете и ще го сторя.

Тобин не се и съмняваше.

— Гледай! Виждаш ли онзи грамаден камион, дето спря на светофара? Пъхни се под него, легни и притисни гърди към гумата. Тръгвай; веднага!

Младежът леко се изцъкли и тръгна да изпълни нареждането. Тобин небрежно се отдалечи, доволен, че е приключил с убийството.

— Неговият живот срещу моя — промърмори той. — Жалко. Трябваше да потърся някой по-достоен.

Пронизителният писък зад гърба му не го накара да забави крачка. Ужасът и срамът са наказания… а днес той не плащаше.

Любопитството обаче стори онова, което не бе постигнал срамът. Щеше да бъде крайно досадно, ако хлапакът объркаше работата. Тобин спря и се обърна. Както очакваше, около камиона гъмжеше тълпа; сетне видя един полицай да подпира залитащия финансист. Хлапакът се дърпаше назад към камиона; силни ръце го удържаха. Естествено! Някой идиот бе забелязал навреме, за да го измъкне. В гърдите на Тобин бликна вълна от ярост; ярост и омраза към всеки, който е тъй глупав, че да се противопоставя на Макилейни Тобин. Но той побърза да се стегне. Разполагаше с цял ден. Завъртя се и тръгна към кантората.

— Божичко! — възкликнах аз и свалих пръсти от клавишите. — Трябва ли да обикаляш света и да разрешаваш на хората подобни неща?

— А ти трябва ли да пишеш разкази? — запита човекът.

— Ами… от това си изкарвам хляба. А ти…

Той кимна.

— За да продължа да съществувам.

— Че каква раз… А!… разбирам. Искаш ли вино?

— Благодаря.

Той протегна малка кристална чашка, тя докосна ръката ми и се напълни. Върху кожата… остана бледо петно.

— Продължавай — казах аз.

— Сайкс! — кресна Тобин, щом влезе в кантората.

— Да, господине.

Виж, със Сайкс беше малко досадно, защото и при новата абсолютна власт на Тобин щеше да си остане съвсем същият.

— Свържи се с всички агенти на Стоковата борса. Да бъдат тук точно в десет. Госпожице Туиг! Подгответе за всеки от тези хора договор, че ми отстъпва безвъзмездно деветдесет процента от имотите, средствата и капиталовложенията си, както колективни, така и частни. Госпожице Алън, искам Крил да се яви незабавно. Фаръл! Сайкс, къде по дяволите е Фаръл? Закъснял с три минути? Като дойде, уволни го. Вече седем години работи при мен, трябваше да се научи на дисциплина. Госпожице Бетъридж, прочетете ми пощата без личните писма. Госпожице Уилис, погрижете се за личните. Филипс, вложи всичко в „Синтетик ръбър“. Днес ще скочи с два пункта. Няма да го изтърва. Сайкс! По дяволите, къде… а, тук си бил. Не искам да виждам никого, освен Крил. Ако звънят Търстън и Грийнблат, откажи им. Фаръл! Къде… А, добре, Сайкс. Благодаря. Повиши Губър, но да взима десет долара по-малко от Фаръл. Изчезвай.

И денят почна както винаги без произшествия.

Влизайки в кабинета, Тобин захвърли палтото и шапката си. Вездесъщият Сайкс ги подхвана преди да докоснат дебелия килим.

— Друго, господине?

— Да. Върви по дяволите. Чакай! Не го приемай буквално, човече! Захващай се с прехвърлянето на собственост. Скоро ще работиш за най-богатия човек в цялата история на човечеството. А сега се размърдай!

Откъм интерфона долетя дискретно покашляне.

— Е?

— Седемстотин и дванайсет души от Стоковата борса са на път към голямата заседателна зала. Останалите не могат да бъдат намерени или отказват да дойдат без допълнителна информация.

— Отказват ли? Кажете им, че ако не се явят незабавно, целият финансов свят ще рухне… само че този път наистина. Кажете им, че ще обясня всичко, когато пристигнат. Това ще ги стресне. Познават ме.