Теодор Стърджън: Совалка

— Да, господин Тобин. Господин Крил чака да влезе.

— Крил, а? Пратете ми го веднага.

Брокерът беше строен мъж с широко чело и остра брадичка. Целият бе пребледнял — лицето, очите и ръцете. Прекоси кабинета и опря длани в бюрото на Тобин.

— Добре, Тобин. Признавам. Твърде много твои хора душат насам-натам. Знаех, че ще усетят.

— Тогава защо ми даде погрешна цена за „Синтетик“?

— Ще ти кажа и ако имаш поне капка човечност, ще ме разбереш.

— За съжаление, Крил, днес нещо не съм твърде човечен — отвърна Тобин и се усмихна. — Казвай все пак.

— Отдавна бях хвърлил око на „Синтетик ръбър“. Не знаех, че го държиш под контрол, иначе нямаше да се меся. Получих сигурна информация и вложих там целия капитал на Благотворителното обединение. Десетки организации, които се грижат за бедни, болни и престарели хора. Откакто поех финансите на Обединението, сторих истински чудеса. Не вярвах твоят човек да се заинтересува от акциите и от факта, че ги купувам. Смятах, че тази сутрин ще извлека прилична печалба, преди да усетиш. Посочих по-ниска цена с надеждата, че няма да потърсиш сведения от другиго. Загубих. Ако сега се опитам да продавам, няма да успея преди да смъкнеш цената; знам го. А ти можеш да си позволиш да я държиш ниска додето бъда принуден да се отърва от акциите. Какво ще правиш?

— Не биваше да ми даваш невярна информация.

Тобин посегна към телефона.

— Да, господине?

— Продавайте „Синтетик“.

— Да, господине.

Крил стоеше съвършено неподвижен.

— Осемдесет хиляди души — болни и деца, Тобин — ще страдат заради теб. И заради моята измамна надежда.

— Сега ще се самоубиеш ли, Крил? — дружелюбно запита Тобин.

— Какво…

— Казвай!

— Какво друго ми остава?

— Крил, тази сутрин опитах да направя нещо, обаче не стана. Трябва пак да опитам. Ти ми се струваш подходящ. Да се знае, че никого не изоставям в беда. Крил, не искам да ми цапаш кабинета. Върви да умреш в чакалнята. Тръгвай!

Крил го изгледа странно и устните му потръпнаха. Тихо затвори вратата зад себе си.

Тобин се зае да рисува в бележника си преплетени кръгчета. След малко интерфонът забръмча.

— Да?

— Господин Тобин! Току-що господин Крил рухна в чакалнята.

— Ц-ц-ц! Ще се оправи ли?

— Той… той е мъртъв, господин Тобин.

Тобин изключи и тихичко се разсмя. Добре де. Нямаше да е първият, измамил смъртта, като й подхвърля другиго.

— Сайкс!

Секретарят изникна като дяволче от кутия.

— Господин Тобин, аз… аз неволно чух какво казахте на господин Крил. Това… това е зловещо. — Той избърса с кърпичка заешката си физиономия. — Казахте му и… и той… Божичко!

Това бе досадно.

— Сайкс, не си чул нищо, съвършено нищо. Разбра ли?

Сайкс безизразно проговори:

— Викахте ли ме, господин Тобин?

Тобин кимна по-скоро на себе си, отколкото на Сайкс.

— Колко души дойдоха от Борсата?

— Над хиляда и сто, господине. Боя се, че повече няма да дойдат. Останалите не са на място или поемат риска да откажат.

— Хм-м-м. Заръчай да им впишат в договорите сто процента вместо деветдесет. Глупаци… Свържи се с всички по телефона. Ще говоря с тях едновременно.

— Да, господине.

— После слез в залата и кажи на другите да кротуват докато дойда.

Когато остана сам, Тобин се усмихна лъчезарно. Вървеше му като по вода. Както бе тръгнало, щеше да приключи към два следобед и да разполага с цялата вечер. Колко забавни неща му предстояха! Телефонът иззвъня.

— Разговорът ви, господине.

— Колко души са на линия?

— Шестстотин двайсет и четири, господине.

— Добре. Включвай ги… Здравейте. Говори Макилейни Тобин от Ню Йорк. Искам всеки от вас да ме слуша много внимателно. Не затваряйте. Всеки един от вас ще подпише документ, с който ми прехвърля всичките си капитали, имоти, влогове и предприятия. Всичко, което притежава изцяло или отчасти. Без задни вратички; искам железни договори. Искам ги подписани, заверени и пуснати по пощата в срок от двайсет и четири часа. Няма нужда да ви увещавам или заплашвам; ще постъпите както казвам, защото желаете и трябва да го сторите. Никому не ще позволите да ви спре или промени документите по какъвто и да било начин. Ако някой от вас желае, може да подаде молба за назначение при мен. Ще получи заплата според способностите си. Това е. Зарежете всичко и пристъпете незабавно към договорите.

Той остави слушалката и включи интерфона.

— Свържете ме с високоговорителите в заседателната зала.

Повтори посланието по високоговорителите. Над хиляда души кротко напуснаха залата и тръгнаха към канторите и домовете си, за да обмислят как най-добре да се разорят.