Иво Станков - Дух

Дръпвайки диска, той стана и се отдалечи. На излизане, Коман му се усмихна кокетно и той й отвърна.

Отново в кабинета на Ларс, Корън откри в началото на създадения файл името и паролата на потребителя:

Neckerman, Fran; 36demo7nova12

Усмивка озари лицето му. Имаше достъп до второ ниво!

Влезе в „Голиат“ и заговори с творението си без помощта на потребителския интерфейс. Въведе няколко сорс — кода и бе допуснат до самата сърцевина на програмата. Вероятно тогава се задейства някой от гейтовете. Въпреки, че имаше достъп до второ ниво и сорс — кодовете, служителят Некерман не бе оторизиран да редактира програмата и получи съобщение за непозволен достъп до модул Е014Е0217. Меко казано — изритаха го до „Въведете име на потребителя и парола:“

Корън знаеше, че не може да използва същото име и парола, защото гейтовете „помнеха“ по седмица. Удари с юмрук по бюрото. Допускаше, че това може да се случи — самият той го беше програмирал — гейтовете проверяваха всеки 20 минути целостта на системата. Беше безпомощен!

Устройството до него подскочи и изплю кратък факс, който събуди у мъжа доста съмнения. Но време за съмнения нямаше. Дано това да беше част от плана!

Koman, Alexa; 14demo121titan

Докато извършваше същите процедури, този път в скрит режим, следейки своите творения отблизо, Корън обмисли вероятностите. Торбен бе имал връзка с Коман преди две години (имаше го даже в архивите), но тя нямаше никаква представа какво правеше „Ларс“ в този момент… Можеше, разбира се, да е системен администратор или шпионин…

Но когато приключи, това вече нямаше никакво значение. Бомбата беше заложена!

Корън се събуди около 9. Чувстваше се отпочинал, макар да не бе могъл да заспи до късно. Тежките мисли и черните очаквания от снощи явно се бяха разсеяли. Горещият душ бе отмил от него заедно с мръсотията и последните опасения, че нещо може да не е наред. Оттук нататък всичко бе случайност… или както биха се изразили век по-рано — в Божите ръце! Наложи си въобще да не мисли за това и да не анализира ситуацията наум, защото се сещаше поне за три негативни сценария, а точно сега най-малко му трябваше песимизъм…

Поколеба се преди въобще да се надигне от леглото. Но всичко друго бе по-добро от напрегнатото очакване. А и вероятно купонът отдавна беше свършил…

Когато седна в леглото, телекранът се задейства сам. Даваха някакъв филм от миналия век, стар, сниман на лента — точно както го бе искал… Беше го подбрал внимателно. Умните щяха да го разберат. За глупавите въобще не му пукаше.

„Имате посетител!“ , съобщи звънеца.

„Посетител?! Някой е дошъл ?!“ Мъжът се надигна, стана и обу дебелите чехли, подплатени с кожа и излезли като че от стария филм. Завлече се до вратата. Почеса се по корема и се прозя. Дали да отвори?…

Точно в осем часа, когато всички работещи днес бяха вече по своите места пред терминалите у дома или в Центъра, неговият „вредител“ бе запечатал гейтовете, преформатирайки цялото дисково пространство — унищожени бяха милиарди файлове… Книгата бе превърната в „куп бели страници“, орбитата на сателитите бе препрограмирана и след около шест часа на автопилот, те един по един щяха да се „срещнат отблизо“ с Луната… Единствените оцелели данни бяха тези на полицията, министерствата и болниците, които все още ползваха локални мрежи и архиви на твърди дискове… Консерватизмът спаси света от хаос.

Вече бе невъзможно някой (дори и той самия) да проникне в „Голиат“. В момента сървъра-домакин бе абсолютно празен и безполезен — нямаше дори операционна система. А заради запечатаните гейтове, нямаше начин и да се зареди такава. Когато, около 15 часа (най-рано, според преценките му) техниците на EG успееха да прекъснат захранването на Голиат и да го рестартират хардуерно, щяха да останат доста изненадани — гейтовете щяха да държат с дни, а и по дисковете нямаше нищо — филмът и плейърът, заредени от „вредителя“ бяха в огромната операционна памет и щяха да изчезнат при рестартирането… Гоуст вече не съществуваше… Оръжието бе изчезнало…

Това щеше да е най-невероятната сутрин в живота на Ларс Торбен, ако можеше да я види!… На вратата стоеше млада жена, загубила пътя. Корън се страхуваше да й обясни, че повредата не е в навигационната й система, а в EG… Беше направо щастлив, развълнуван от огромния брой автомобили, минаващи в двете посоки. Светът малко по малко заприличваше на неговия… Показа й пътя и се върна пред телекрана.