Иво Станков - Дух

Може би бе стоял така около четвърт час, когато най-накрая успя някак да разбере какво точно се бе случило. Надигна се и започна да руши. Чупеше всичко, което му попадне — мебели, украшения, прибори, не пощади и колекцията на Ларс от банкноти и монети от 20-ти век… Дали ги е молела за милост… Дали са й дали да избира между предателството и смъртта… И вероятно тя беше избрала смъртта, за да може той да живее 5 години по-късно… Стаята заприлича на бойно поле. Корън хвана един плексигласов стол и започна да налага телекрана…

Когато се съвзе, мъжът осъзна, че седи в ъгъла до телекрана. Опитваше се да мисли. Страхът да не загуби Рене се бе сбъднал… Чувстваше се разколебан, не знаеше защо въобще се е върнал, щом нея я няма… Защо трябваше да прави нещо… Беше просто безпомощен… Дали е било прекалено късно за нея да бъде спасена; дали ако не бе „избягал“, можеше да я спаси?! Той бе виновен за смъртта на Рене!!! Мисълта избистри разсъдъка му! Беше по-решен от всякога да го стори! Разбра, че ако се провали утре, не ще има милост! Но той не търсеше милост… Търсеше изкупление!!!

Щеше да се вмъкне вътре около десет — тези, които бяха на работа тогава, щяха да са най-натоварени. Едва ли някой щеше да му обърне внимание — И-нет-трафикът бе най-сериозен около 10. Системата и без това беше сложна за опериране. Но през изпитателния период, докато Корън обучаваше двадесетте системни оператори, не бе показала нито една слабост — все пак бе резултат от шест годишен непрестанен труд; а в гордо разпространения от „ …единствения нужен доставчик на И-нет услуги в света! “ информационен бюлетин се казваше, че за 62 месеца работа е имало само един проблем и то защото от НАСА объркали траекторията на един от спътниците…

Цялата система бе проста. Централният сървър, отговарящ на кодовото име „Голиат“, беше секретен и се намираше във „военизираната“ зона за сигурност на EG някъде в Невада. Охраната на сървъра бе поверена на повече от петдесет гейта, всеки от които се следеше от отделен изкуствен интелект с инструкции да отказва достъп при грешно въведени пароли, при опит за изучаване устройството на гейта или за редакция на операционната система. Сорс-кодовете бяха петдесет знакови комбинации от цифри, букви и символи… При активиране, всеки гейт автоматично затваряше за „провинилият се“ клиент всички останали подстъпи към програмата.

Първите десет гейта бяха врати за комуникация с десетте централни терминала, наречени „Вълчър“ 1–10. Те осигуряваха връзка с регионалните сървъри „Гардиън“, намиращи се във всяка държава — клиент. Връзката се осигуряваше от тридесет спътника, покриващи 99,9% от земната повърхност и геостационарната орбита. Всеки „Вълчър“ се охраняваше от собствена гейт-система, наречена галено „Цербер“. „Цербер“-ът беше доста агресивен и имаше широки правомощия.

Системата RH+ (Remote-Host System Plus) се отличаваше с абсолютна простота. РС-то не съдържаше нищо друго, освен светкавичен процесор (или няколко такива) и операционна памет от порядъка на 4,09 GB. Всички файлове, приложения, програми, архиви, документи, библиотеки, бази данни и дори операционните системи се намираха на „отдалечения домакин“ — локалния сървър на EG. Така даже изборът на операционна система бе в ръцете на монополиста гигант.

Но монополът не беше оръжието. Той бе само помощно средство. Оръжието на EG беше Четвъртият елемент, когото в корпорацията наричаха съкратено „книгата“. Книгата всъщност беше системен оператор с директна връзка към огромната база данни на EG и на всички библиотеки, изследователски центрове, лаборатории и т.н. Освен „Голиат“, „Вълчър“-ите и сателитите, Книгата бе Четвъртият елемент в системата на гиганта, предназначен за упражняване на контрол. Преди да се усети, Корън бе въвлечен в огромната конспирация…

Всяко предаване, писмо, картина, документ, таблица и даже симулациите за виртуален секс — всичко преминаваше през Книгата, анализираше се и съкратена анотация за него се съхраняваше 5 години в постоянната памет на EG. Ключови думи като „недоволство“, „борба“, „революция“, „заговор“, „тайна“, „убийство“, „секс“, „грях“ и още толкова, че да се запълни обема на подробен Оксфордски речник от 2006-та активираха разузнавателните звена, които, според определени показатели сортираха, организираха и предоставяха документацията плюс информация за изпращача, получателя, създателя и евентуалните източници на информация на член на Управителния съвет, който отново подбираше подозрителната част и я представяше за разглеждане на събранията та Съвета. Абсолютен контрол!