Иво Станков - Дух

Стресна се и скочи. Бързо си спомни къде е, кой е и кога е. Погледна часовника. Беше 5:12. Корън бе забравил напълно какво са сънищата. А и този беше най-малкото плашещ. Вървеше из празните улици и търсеше Рене. Беше тъмно и не виждаше почти нищо. Намери я, паднала по очи пред сградата на EG. Появиха се хора, наобиколиха го и започнаха да си говорят и да го сочат с пръст: „Той е виновен… Заради него се хвърли!“. Не, не съм виновен! Не съм! Не…

Събуди се с вик: Не съм аз… и веднага го загложди мисълта, че наистина той е причината горилите на EG да убият Рене — ако беше останал „жив“, можеше и да я пощадят… Може би!… Челюстите му се бяха схванали от стискане. Стана и си направи кафе. Отнякъде изскочи кучето. Ларс вероятно е щял да полудее сам — Корън знаеше, че счетоводителят не си пада много по нет-контактите. А животното бе добра компания, дори без да говори; достатъчно бе да гледа разбиращо и да слуша с часове…

В 9:50, едва сдържащ болката си, приготвил най-необходимото и малкия пистолет, Корън се качи в Бетата и потегли. Отново никакво движение. До сградата на EG се размина само с два автомобила, единия от които — полицейски.

Паркира на запазените места и тръгна към ниската, в сравнение с останалите гиганти, сграда. Повтори наум имената на пазачите и уверено отвори външната врата. Когато вкара ID-картата си в процепа, се усмихна на камерата и каза:

Тод, как си днес? — първите му думи от 53 месеца насам…

— Господин Торбен! Каква изненада! Да ви видя тук в Петък? Та нали вчера бяхте тук?!

— Да, Тод, но се оказа, че имам да сложа още нещо в сейфа. Ще бъда бърз — Корън бе разбрал кога все пак Ларс ходи на работа след урока с „тежкия“ трафик и празните улици — Тук ли ще стоя до другия Четвъртък? — чу познатото жужене и се ухили на пазача:

Дойде ли оная сладурана Коман? — толкова бе лесно да влезе в ролята на Ларс. А и в досиетата на трето ниво липсваше само седмичния им брой сексуални похождения (там, където ги имаше)…

— Ама вие нарочно сте избрали Петък! — смигна му Тод

— Разприказвах се! Не си ме виждал! — намигна несръчно мъжът и продължи към асансьора. Пазачът отново се удави в телекрана.

Кабинетът на Торбен бе два етажа над лабораториите. Намираше се ниво и половина над земята. През прозорците се откриваше „невероятна“ гледка към небостъргача отсреща. Лабораториите вече бучаха и придаваха на сградата някакво тайнствено излъчване; атмосфера, единствено характерна за местности край огромни водопади, гейзери или вулкани… Само тук дистанционния труд не бе възможен и долу още от осем без десет сновяха пъргави аспиранти, доценти, а в редки случаи — и професори…

Корън си спомни, че като малък все му се подиграваха и му викаха „професора“, защото на три сричаше, на пет знаеше таблицата за умножение до десет, а на дванадесет го приеха в Джорджтаун в класа на професор Нилсен. И макар нетитулован, Корън Лонг бе професор, дори и само за Нилсен…

Знаеше, че на седмия етаж стои координаторът на Книгата. На шестия бяха конферентните зали, пустеещи от години, на петия „момиченцата“ от връзки с обществеността раздаваха усмивки по видеотелефоните, а се говореше, че вечер си раздавали езици… една на друга… Как не, като шест дни в седмицата гледат само жени… На четвъртия бяха системните оператори, следящи „Гоуст“, а на третия — всички останали, които си мислеха, че са важни за този филиал на EG, но всъщност бяха необходимо зло — администрацията. Общо 14 души, сред които и въпросната Коман.

Стаичката с размери 4 на 4 метра бе затрупана със скенери, принтери, монитори, огромна база данни крепеше едната стена — тук се съхраняваха архивите на EG от 1992 насам. Повечето апаратура бе затънала в прах от непостоянната употреба. Мъжът се отпусна в креслото, провери дали е взел правилния софтуер, повтори си наум плана и се отправи към следващия етаж.

Когато стигна се оказа, че на работа са само четири от четиринадесетте служители. Останалите работеха от дома си. Преди да седне пред един от терминалите, Корън понечи да обясни на Варон — дребно човече с дебели очила и плитък ум, което бе остаряло и изкуфяло в EG — защо е там, но се сети, че тези хора едва ли си говорят често, а и нямаше значение. Ларс Торбен имаше достъп, определен му до трето ниво и със своята парола би могъл да влезе само дотам, та дори и от терминала на Председателя…

Мъжът избра закътан терминал. Никой не го забеляза или поне не го показаха. Включи се в мрежата и пусна своята „магия“. На хората от административния отдел бе даден достъп до второ ниво, за да редактират файловете за работното време и заплатите, както и тези за назначаване, уволняване и преместване… Малката програма оперираше клавиатурата и му създаде файл, съдържащ всички клавишни комбинации, използвани през последните 48 часа. Имаше късмет — вчера някой бе работил там…