Иво Станков - Дух

Корън помръдна пръсти. Вече беше получил пълен контрол върху всички основни функции. Опита се да си спомни пет произволни номера и успя! Паметта му също работеше! Невероятно!… Възможно бе да има и изгубени фрагменти, но за сега той не откриваше такива… Обърна глава. От пода до (… стисна юмруци в усилието да си спомни…Телекран!) телекрана го гледаше животно… пес? Куче. Мъжът му се усмихна. Вероятно кучето бе забелязало или усетило промяната у него по погледа или по излъчването му… или просто беше прекалено параноично за да гледа другаде, докато мъжът го наблюдаваше… Все едно!

Цялата история все още му звучеше доста налудничаво, но… така се случи. Наложи се да намерят съвсем случаен носител, защото нямаха предварителна подготовка… и въобще не бяха сигурни,че ще се получи нещо. Излязоха късметлии. Когато се втурнаха в лабораторията видяха, че само един кабинет в счетоводството два етажа по-нагоре свети. Прилъгаха Торбен долу и го упоиха. После Рене се погрижи за архивирането на личността на Корън. Отне около десет минути.

Когато се появиха горилите на EG нямаше никакви следи, а Ларс Торбен спокойно работеше в своя офис… После се оказа, …_СЪМ?!_… че Корън е мъртъв… До днес.

Разходката из стаята го ободри. Тялото на Торбен бе добре подържано, макар да го караше да се чувства доста странно. Отиде в банята, пусна водата и изми лицето си… Когато се изправи, видя лицето на Ларс … То му бе познато, но трудно щеше да свикне с мисълта, че всъщност това въобще не е лицето на Ларс Торбен, а е самият той…

Водата го освежи… Сякаш отми от него праха на времето… Петдесет и три месеца… Като чук върху него се стовари мисълта, че е на тридесет години. Сякаш беше проспал тези петдесет и три месеца… Беше си легнал снощи на 25 и се бе събудил днес на 30. 5 години сън. 5 години в неизвестното. В дълбините на студеното и чуждо съзнание, където цялата му личност бе свита до размерите на юношески спомен за първото сексуално изживяване — ярък като случка, но неясен в детайли, мъгляв… 5 години, беседвайки само, със себе си, със своите мисли и спомени. Сън без сънища… 5 години смърт!…

Какъв беше смисълът да се връща към този така чужд нему свят, в който алиенацията и егоизмът управляваха съдбите на хората?… А защо въобще му трябваше да започва това? Заслужаваха ли тези нещастници, роби на рекламите, работници в огромния мравуняк на Системата, да прави нещо за тях? А да рискува живота си?

Отне му само секунда размисъл. За да осъзнае, че отново е Корън и че въобще не го прави за тях. Правеше го заради себе си! Отначало за да им отмъсти за насилието и егоизма, сграбчили света, който познаваше,… а сега — заради петте загубени години!

Корън откри връзка ключове в джоба на панталона си,… всъщност на този на Ларс. Извади я и позна ключа. Беше невероятен късметлия, макар да не го знаеше. Ако сигналът бе закъснял и десет минути, Торбен щеше да сложи ключа в огнеупорния сейф, без сам да знае защо (това действие бе дело на Рене, за да се запази ключа, все пак това бяха 5 години…) и щеше да му създаде главоболия при отварянето на кутията от неръждаема стомана.

Отне му време и напрежение докато се сети откъде е малката магнитна карта. Но успя. Беше от пощенска кутия в единствената останала действаща поща в центъра. Номер 1724. Предплатена до 2025-та. На втория етаж, някъде вляво… Паметта му беше брилянтна. Все още. До кога ли? Дали нямаше опасност мозъкът на Ларс да колабира, затрупан от двойно повече информация… Или напротив — може би сега използваше и частта от онези осемдесет процента, където се бе крил Корън … Нямаха време да изследват в детайли ефектите от архивирането на личността и прехвърлянето на информацията, които се проявяваха у двете съзнания — архивираното и приемникът… Какви перспективи се разкриваха… „Времето беше срещу нас!“

Когато затвори входната врата, Корън се оказа абсолютно неподготвен. Не знаеше къде е. Не знаеше коя е колата на Ларс. Не познаваше познатите му. Не знаеше навиците му… За миг му се прииска да се върне; но само за миг! Не беше чакал пет години, за да се съмнява в себе си в решителния момент!

Беше 17:10, но улицата бе пуста. Корън нямаше как да знае, че вече никой не ходеше по улицата, освен ако нямаше къде другаде да отиде. Всички пазаруваха от вкъщи, ходеха на кино от вкъщи, гледаха кино от вкъщи, ходеха на работа от вкъщи, опознаваха света от вкъщи… С прозаични неща като ходене по барове, игри на билярд или свирене на китара никой вече не се занимаваше… Рене щеше да каже, че както винаги, Корън е проспал грешните пет години…