Робърт Стайн - Стой далече от мазето

— Нали разбираш — уволнен и всичко останало.

— Мисля, че е добре — каза Маргарет замислено. — Всъщност не знам. Той прекарва цялото си време долу в мазето с някакви опити.

— Опити ли? Ей, хайде да отидем да видим! — тръсвайки косата си зад раменете, Даян скочи от дивана с черно-бяла кожена дамаска.

Даян беше луда по всичко, свързано с наука. Математика и наука. Това пък бяха двата предмета, които Маргарет мразеше.

Даян трябваше да е от семейство Брюър, помисли си Маргарет с известна горчивина. Тогава татко вероятно щеше да й обръща внимание, щом си пада по нещата, по които и той си пада.

— Хайде — подкани ги Даян и се наведе да издърпа Маргарет от пода. — Той е ботаник, нали? И какво прави там долу?

— Сложно е — каза Маргарет, като направи опит да надвика експлозиите и стрелбата откъм телевизора. — Опита се да ми обясни веднъж. Но… — Маргарет се остави Даян да я изправи на крака.

— Млъкнете! — изкрещя Кейси, втренчен във филма. Цветовете от екрана се отразяваха върху дрехите му.

— Да не би да прави чудовище като Франкенщайн или нещо подобно? — запита Даян. — Или нов Робокоп? Би било супер, нали?

— Млъкнете! — повтори ядосано Кейси точно когато на екрана Арнолд Шварценегер се хвърляше напред.

— Има толкова растения и апаратура долу — каза Маргарет с известно неудобство. — Но не ни дава да ходим там.

— Ха! Да не е някаква супер тайна? — есмералдовозелените очи на Даян блеснаха от вълнение. — Хайде. Само ще надникнем.

— Не! Не мисля, че трябва — каза й Маргарет. Тя не можеше да забрави ядосания поглед на баща си преди две седмици, когато двамата с Кейси се бяха опитали да погледнат долу. Или пък начина, по който им се беше разкрещял никога повече да не слизат в мазето.

— Хайде да те видя! — предизвика я Даян. — Шубе ли те е?

— Не се страхувам — настоя Маргарет някак си пискливо. Даян винаги я предизвикваше да прави неща, които тя не искаше да прави. Защо ли е толкова важно за Даян да се прави на по-смела от останалите, чудеше се Маргарет.

— Шубе те е! — повтори Даян. Тръсна пищната си червена коса и се запъти с бързи крачки към вратата на мазето.

— Даян, спри! — извика Маргарет, като я последва.

— Ей, почакайте! — извика Кейси, изключвайки телевизора. — Долу ли слизате? Изчакайте ме! — той бързо се изправи на крака и въодушевено се забърза да ги настигне при вратата на мазето.

— Не можем… — започна Маргарет, но Даян запуши устата й с ръка.

— Само ще погледнем набързо — настоя Даян. — Само ще гледаме. Няма да пипаме нищо. И след това се връщаме обратно тук.

— Добре. Аз ще вляза пръв — каза Кейси и хвана дръжката на вратата.

— Защо искаш да направим това? — запита Маргарет приятелката си. — Защо толкова искаш да слезем долу?

Даян вдигна рамене.

— По-интересно е от решаването на задачи по математика — отвърна тя захилено.

Маргарет въздъхна. Беше победена.

— Добре, да вървим. Но запомнете — само гледаме, не пипаме нищо.

Кейси отвори широко вратата и тръгна надолу по стълбите. Стъпвайки на площадката, те изведнъж се оказаха обгърнати от горещ влажен въздух. Чуваха жуженето на електронната апаратура. А точно отдясно се виждаше блясъкът на ярките бели крушки на работното помещение на господин Брюър.

Това е доста забавно, помисли си Маргарет, докато тримата слизаха по покритото с линолеум стълбище.

Това е приключение!

Няма нищо лошо в това да се хвърли един поглед.

Тогава защо сърцето й биеше така лудо? Защо внезапно я полазиха тръпки?

— Гадост! Тук е горещо!

В момента, в който тримата стъпиха най-долу, въздухът стана непоносимо горещ и плътен.

Маргарет пое дълбоко въздух. Внезапната промяна на температурата направо я задушаваше.

— Толкова е влажно — каза Даян. — Добре е за косата и кожата.

— В училище учихме за тропическите гори — каза Кейси. — Може би татко прави тропическа гора тук.

— Може би — неуверено каза Маргарет. Защо се чувстваше толкова странно? Дали просто защото бяха нахлули в територията на баща й? Или защото правеха нещо, което той им беше казал да не правят?

Тя се позабави, оглеждайки се и в двете посоки. Мазето беше разделено на две големи правоъгълни помещения. Отляво в тъмното беше незавършената стая за игри. В средата едвам се виждаха очертанията на масата за тенис.

Работното помещение вдясно бе ярко осветено — толкова ярко, че те трябваше да премигат, докато очите им привикнат. Големи халогенни лампи хвърляха бяла светлина от тавана.